Зърнопроизводителите още не разбират, че това не е просто временно нарушение на пазара, а краят на структурата на българското земеделие такова, каквото го познаваме през последните 30 години.
„Българското зърнопроизводство ще съществува дотогава докато Украйна ни стане директен конкурент и започне да продава в ЕС“. Това са думи на един от най-образованите и знакови български земеделци, за съжаление напуснал рано този свят – Теодор Иванов- Крачунов от Исперих, които непрекъснато чувах от него. Създал най-модерното стопанство в България, той беше предвидил това още през 1992 г. и не случайно още от първите си години тръгна към диверсификация. И до днес в Агротайм спазват думите му и диверсифицират, диверсифицират, диверсифицират. Излизат директно в най-престижните търговски вериги в цял свят. Да, с цената на огромни инвестиции. Но приходите в стопанството все по-малко зависят от зърното.
Същите думи ми е казвал и друг безспорен авторитет в родното земеделие – Недко Митев всеки път, когато съм го питала защо намалява земята и бяга от зърнопроизводството, за разлика от останалите. “ Защото толкова им стига акъла. Сеят пшеница, царевица, слънчоглед и продават. На входа всичко минава през иглено ухо и на изхода по същия начин. Никаква добавена стойност не остава. С тези доходи не може да се живее. От година на година става все по-зле“.. Това е цитат на големия добруджански земеделец. Затова той диверсифицира, диверсифицира, диверсифицира. И приходите му вече не зависят от зърното. Всъщност Недко Митев има по-висока доходност от декар от повечето европейски държави, включително Германия и Франция. Не е невъзможно.
Дано българските зърнопроизводители са успели да диверсифицират навреме стопанствата си. Каквото и да се случи с войната, Украйна е вече твърдо на пазара на зърно в ЕС. И предвид на структурата си, добрите почви, еднометров хумусен слой, огромните площи, обработвани от корпорации с най-съвременна техника и малко хора, ГМО и т.н., нейните цени винаги ще бъдат ниски. Ако изостанем и с инвестициите, а пари за инвестиции очевидно няма, то сектор зърнопроизводство в България е обречен. Поне във видът, в които го познавахме досега и носеше сериозни валутни приходи за страната ни. И със сигурност за малките и средните стопанства, които нямат огромни зърнобази, независима логистика и възможност да играят на пазара. Субсидиите на площ вече не са никакъв фактор. Да чакаш година след година дали цените ще са лев-два по-високи или по-ниски, е мъка и не е устойчив и стабилен бизнес за поколенията. Или да се надяваш, че заради мините, площите ще останат незасети и ще продадеш. Може да се случи за година. Но каквото и да се случи с войната, земята на Украйна ще остане и вече знаем, че много водещи световни корпорации имат апетити да я работят. Знаем какви количества се произвеждат там и колко е българското производство на този фон. А за африканските държави – зърно в Русия бол.
Разбира се, това се отнася не само за зърнопроизводителите. Всички останали сектори досега бяха подложени на евтин внос на най-различни стоки от други европейски държави. Сега към тях се добавят и стоките от Украйна и Молдова. Мед, плодове, месо и т.н. на много по-ниски цени. Ясно е, че структурата на българското земеделие ще трябва да се пренареди, аз обаче не виждам накъде. Колкото и пари да налива държавата и ЕС като кризисни подпомагания, те не развиват реално производство, което носи поминък и приходи за страната ни. Конюнктурата на пазара беше такава, че от българското зърнопроизводство ЕС имаше полза. Но вече не. За ЕС е важно да има евтина храна за неговите граждани, и без това значително обедняли от зелените сделки. И въобще не му е важно храната да идва от България. Още повече ако и на нас не ни е важно. За съжаление малко хора имат визионерството да го видят навреме и да вземат мерки. Такива като Теодор Иванов и Недко Митев са малко. Мен лично ме е страх дали върху руините на българското зърнопроизводство ще успеем да построим нещо друго също толкова градивно. Дано.
Но не знам какво вирее без напояване каквото в България нямаме. Но пък може да е за добро. Може да намерим нишата си на световните пазари в бутикови местни екологично чисти храни. Или в дигитализацията и иновациите. А на българските потребители явно им е все едно български или украински хляб и олио консумират.
Ася Василева
