loader image

Тринайсет грешки при обработка на почвата

Различните операции, прилагани върху земеделската земя, водят до увеличаване или намаляване на нейното основно качество – плодородието

Съвременното земеделие внедрява все нови и нови технологии при производството на селскостопанските култури. В основата на тези технологии стои начинът на обработка на почвата или отказ от нея. Съществуват и технологии, които са комбинации от различните видове обработки. В настоящия материал ще посочим 13-те най-често срещани грешки от фермерите, агрономите и механизаторите при обработка на почвата. Без да претендираме за изчерпателност, ще се опитаме да намерим и практически път за решение на тези проблеми.
Първа грешка – важността на заравяне на растителните остатъци в почвата
Сред земеделските производители е разпространено мнението: „След прибиране на реколтата полето трябва да бъде чисто от слама, за да не изглежда отстрани небрежно изоставено, а и да се сее в такава почва е невъзможно!“. При това те забравят да внесат допълнителна доза азот, което води до неговия дефицит поради храненето на почвените бактерии с елемента.
Ако растителните остатъци се заравят на всеки тон слама, е необходимо да се внасят по 30 кг амониева селитра, като се знае, че всеки тон зърно пшеница дава практически равен дял слама. При добив 500 кг/дка е необходимо да се внесат 15 кг/дка амониева селитра.
Има още един вариант – сламата да се остави на повърхността на почвата. Предварителното раздробяване от зърноприбиращия комбайн трябва да бъде регулирано за равномерно нарязване на малките частици слама (5 – 6 см). Това дава възможност да се използват пружинни брани за повърхностна обработка на почвата (до 5 см) без заравяне на сламата. Вместо брани могат да се използват дискове, регулирани за плитка обработка.
Втората грешка произтича от първата – лятна оран за заравяне на сламата в почвата
Отрицателното въздействие на този начин се състои в това, че след прибиране на културата почвата фактически вече е пресушена и прилагането на тази обработка изкарва запасите на влага от долните пластове на земята, които се доизсушават от слънцето, особено на черноземните почви. Освен това при оран на суха почва се образуват големи твърди буци, които могат да бъдат раздробени в най-добрия случай само след проливни дъждове или след многократни (три-четири) механични обработки на земята. А това води до голяма загуба на влага и разходи на гориво-смазочни материали.
Единственият вариант, където може да се използва основна обработка през лятото, е подметка на стърнището. Прилага се на полета с коренищни плевели (троскот, пирей и др.) за изнасяне на коренищата на повърхността на почвата с цел тяхното изсушаване.
Третата грешка също е следствие на първата
Това е дълбокото дисковане на стърнището с тежки дискови оръдия. Последствията са образуване на огромни буци и изсушаване на повърхностния слой на почвата.
Тежките дискови брани са добра алтернатива на плуга, при условие че с тях се прави последната есенна обработка и да са оборудвани с подравняващи валяци зад дисковете. Това осигурява благоприятни условия за подготовка за сеитба както на късни, така и на ранни пролетни култури.
Четвъртата грешка е използването на оръдия с малка работна ширина
На какво влияе това? Първо – на производителността. Агрегатите с голяма работна ширина обработват по-голяма площ за единица време.
Второ, по-малък е разходът на гориво-смазочни материали на декар за сметка на увеличената скорост на движение, по-широкия работен захват и по-малката дълбочина. На практика разходът на гориво се намалява 1,5 – 2 пъти. Така оранта може да се замени с дълбоко дисковане или култивиране с пружинни брани с ширина на захвата 10 метра.
Почвообработващите агрегати с малка работна ширина (3 – 4 метра) правят голямо количество преминавания – така уплътняват земята с колелата на трактора, което води до необходимост от последващи дълбоки обработки за възстановяване нормалната плътност на почвата. Така при увеличение ширината на захвата до 10 – 18 метра, честотата на уплътнението от колеите намалява от 2 – 6 пъти, което означава, че се създава възможност по-рядко да се правят дълбоки обработки.
Пета грешка – оставяне на стърнището през зимата без обработка на почвата
Има случаи, когато фермерите не успяват да приберат реколтата на време или оставят неприбрани полета след слаба година. Не ги обработват есента, разчитайки на пролетната обработка. Логиката е следната: „Ние имаме сеялка за директна сеитба – не е необходимо да обработваме земята!“. В резултат на това фазите на развитие на плевелите през пролетния период изпреварват фазите на развитие на засетите култури (особено на слънчогледа). Резултатът – хербицидът не сработва добре, почвата отново е пресушена, поради наличието на плевели, които изчерпват влагата и т.н.
Шеста грешка – неспазване сроковете за провеждане на основната обработка
Случва се да се насложат такива природни условия, когато есенният период е много дъждовен, а има още неизорани площи (например за пролетни зеленчуци). При оран в лоши атмосферни условия се формират пластове, залепнали като пластилин. Това означава, че почвата не е съзряла за обработка.

Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X