Цените на храните в Европейския Съюз се повишиха рязко през 2022 г по най-различни причини. Европейската комисия обаче е ограничена в справянето с проблема.
В съобщението си относно опазването на продоволствената сигурност, публикувано през март 2022 г., Комисията предложи държавите-членки да намалят ставките си върху данъка върху добавената стойност (ДДС) върху храните – но кои страни от ЕС са последвали този съвет?
Специално издание на CAPitals на Agrifood Brief, мрежата на EURACTIV разглежда актуалното състояние в девет държави от ЕС и мерките, които тези страни са предприели, за да се справят с растящите цени на храните.
ФРАНЦИЯ
Намаляване на ДДС върху храните, а не в дневния ред на Франция. За една година френската хранителна инфлация достигна 12%, при обща инфлация от 5%, докато млечните продукти са се увеличили с 16,9%, а месото с 14%.
Ограничаването на въздействието на тази инфлация върху покупателната способност вече е приоритет на новия петгодишен мандат на Еманюел Макрон. Но засега помощта е свързана основно с енергията (т.е. тарифния щит), както и с някои допълнителни мерки като разширяване на използването на ваучери за храна, предоставяни от компаниите.
Идеята за намаляване на ДДС върху стоки от първа необходимост – подкрепена от крайнодясната Марин льо Пен на последните президентски избори – беше спомената, когато Испания я въведе в началото на януари. Но не е на дневен ред във Франция.
Според министъра на икономиката Бруно Льо Мер Франция вече има „средна ставка на ДДС, която е най-ниската от всички страни в еврозоната“. Според него тази мярка би благоприятствала преди всичко мащабната дистрибуция, която ще увеличи маржовете си.
Освен това на намаляването на ДДС във Франция често се гледа с недоволство и се разглежда като атака срещу държавните приходи, тъй като всички печелят от него, включително най-богатите.
Вместо това правителството работи върху „антиинфлационна“ кошница, в която дистрибуторите ще бъдат поканени да изберат 20 артикула, които могат да предложат на намалени цени, като хигиенни продукти, млечни продукти, пресни зеленчуци, тестени изделия и др.
Операцията може да започне през следващите месеци след периода на търговски преговори между производители, индустриалци и дистрибутори. Противно на това, което вече е направено в Гърция, дистрибуторите ще решат дали да внедрят тази кошница или не. (Хуго Струна | EURACTIV.fr)
ГЕРМАНИЯ
Безсмислена борба за намаляване на ДДС. Цените на храните в Германия са се повишили с над 13% спрямо предходната година, като цените на зеленчуците са се покачили с близо 11%, а тези на месните продукти с близо 15%.
Хората с по-ниски доходи са особено засегнати от скоковете на цените, според Ахим Спилър, изследовател, който е част от правителствения консултативен съвет по селско стопанство и хранене.
„Изложените на риск от бедност са най-засегнати, тъй като харчат много по-голям процент от доходите на домакинството си за храна – понякога повече от 20%“, каза той наскоро пред EURACTIV.
За да помогне за смекчаване на удара от растящите цени на храните, като същевременно стимулира здравословното хранене, министърът на зеленото земеделие Джем Йоздемир призова за премахване на ДДС върху плодовете и зеленчуците. Въпреки това, след ожесточеното отблъскване от страна на либералите в правителството (FDP), които държат Министерството на финансите да отговаря за определянето на ставките на ДДС, той призна, че предложението е малко вероятно да бъде прието.
Съпротива срещу стъпката идва и от най-големия коалиционен партньор, социалдемократите (SPD).
Вместо това правителството разчита на общи мерки за подкрепа срещу инфлацията, а не на специфични за храните, като временна фиксирана ставка за обществен транспорт или по-висока финансова помощ за студенти.
Спилър обаче подчерта, че поради непропорционалния ефект на високите цени на храните върху по-бедните домакинства ще са необходими по-целенасочени мерки, като еднократни плащания на най-нуждаещите се. (Джулия Дам | EURACTIV.de)
ИСПАНИЯ
Намаление на ДДС в Испания. Цените на храните в Испания чупят рекорди. През 2022 г. цените на храните за потребителите са се повишили с 15,7%, което означава най-високото годишно увеличение в Испания от 1994 г. насам, според испанския Национален статистически институт (INE).
Захарта (+50,6%), хранителните масла (+38,1%), млякото (+37,2%) и яйцата (29,8%) показват най-голямо увеличение, въпреки че всички категории хранителни продукти са засегнати от инфлацията.
През декември 2022 г. испанското правителство прие пакет от мерки за облекчаване на въздействието на икономическия ефект от инфлацията.
Този пакет включва няколко решения за подпомагане на домакинствата да се справят с нарастващите цени на храните и други стоки, като например енергия и намаляване на ДДС за някои хранителни продукти.
Това означава чек за 200 евро за семейства с годишен доход под 27 000 евро.
Що се отнася до намаляването на ДДС, данъкът върху така наречените основни продукти (като мляко, плодове, зеленчуци или хляб) беше намален от 4% на 0%. Освен това ДДС върху тестените изделия и олиото е намален от 10% на 5%.
Тези намаления на ДДС се прилагат до края на юни.
Но исканията на някои политически партии и заинтересовани страни за разширяване на мерките до най-високите цени на храните продължават да разгарят обществения дебат в Испания, където са насрочени законодателни, местни и регионални избори през 2023 г. (Mercedes Salas | EFEAGRO)
ИТАЛИЯ
Без целенасочени мерки за цените на храните въпреки рязко растящите разходи. Поредицата от кризи, които удариха европейския континент – пандемията от COVID и сега войната в Украйна – натовариха значително покупателната способност на италианските домакинства.
По-специално нарастващите цени на стоките от първа необходимост, следствие от постоянно нарастващата инфлация, оказаха огромно влияние през 2022 г. Според констатациите на ISTAT увеличението на потребителските цени достигна 8,9% на годишна база през септември 2022 г.
Констатациите от неотдавнашен доклад на Altroconsumo, сред водещите асоциации, които защитават интересите на потребителите в стоките от първа необходимост, предоставят ясна картина за това колко са се повишили цените.
Altroconsumo анализира цените на тестени изделия, брашно, зехтин екстра върджин, слънчогледово олио, захар, кафе на прах, дълготрайно мляко и доматено пюре, тиквички и банани и др.
„Резултатите показват, че в сравнение със средните цени, регистрирани през септември 2021 г., за всичките десет продуктови категории има значителни увеличения между 7% и 61%“, се казва в проучването.
„В сравнение с предходния месец (август) обаче се появяват признаци на стабилност и дори намаление на цените: по-специално цената на брашното (-1%), тестените изделия (-1%) и необработения зехтин (-2%) , но особено кафе (-6%) и слънчогледово олио (-5% спрямо август, -11% спрямо май)“, продължава докладът.
И така, какво се случва при пълнене на хипотетична пазарска количка в сравнение с преди година? Ако през 2021 г. човек би похарчил средно 20,16 евро за всички тези стоки взети заедно, през 2022 г. щеше да похарчи 24,19 евро – увеличение от около 20%.
„Цената на всеки артикул варира значително, като се започне със слънчогледовото олио: +61% за една година. Помислете, че само между март и април 2022 г. увеличението беше 36%, а цените продължиха да растат до юни“, посочва Altroconsumo.
Едва през лятото имаше първи намек за стабилност, като средната цена на слънчогледовото олио падна с 5% между август и септември 2022 г. спрямо май.
Въпреки това нито сегашното правителство, нито предшестващото го правителство са предприели целенасочени мерки за контрол на цените на храните.
В последния закон за бюджета, приет от изпълнителната власт, ръководена от Джорджия Мелони, повечето усилия бяха насочени към намаляване на цената на енергията, която е особено засегната от инфлацията.
За тази цел бяха отпуснати 21 милиарда евро за подпомагане на по-високите разходи на домакинствата и бизнеса.
Осигурени са и бонуси за най-бедните семейства, които да им помогнат да плащат битови разходи. ДДС върху продуктите за бебешка и интимна хигиена беше намален на 5%.
Междувременно 500 000 евро се отпускат за създаване на фонд за финансиране на „карти за пазаруване“, управлявани от общините за закупуване на основни хранителни продукти.
Засега изпълнителната власт не планира допълнителни мерки за намаляване на ДДС върху стоките от първа необходимост.
Някои партии, в последния законодателен мандат и в изборите за съставяне на настоящия парламент, предложиха нулево ДДС върху стоки от първа необходимост, но в момента не е на дневен ред. (Франческо Стати | EURACTIV.it)
АВСТРИЯ
Опозицията призовава към действие. Цените на храните в Австрия са били с повече от 16% по-високи през декември 2022 г. спрямо предходната година. Междувременно млякото, сиренето и яйцата са поскъпнали с почти 21%, а маслото е поскъпнало с цели 37%.
Въпреки това, докато правителството стартира общо три пакета за подкрепа от началото на войната в Украйна, нито една от мерките, които те съдържат, не беше специфична за цените на храните.
Първите два пакета се фокусираха единствено върху цените на енергията, докато третият включваше по-общи мерки за смекчаване на удара от инфлацията, като увеличаване на издръжката за деца и еднократни плащания за уязвими групи.
Междувременно консервативно-зелената управляваща коалиция не е обсъждала или предприела никакви стъпки за намаляване на ставките на ДДС. Опозиционната социалдемократическа партия SPÖ обаче призова за тази стъпка.
В план за действие от три точки за борба с инфлацията при храните, публикуван през декември, партията призова да се премахне ДДС върху основните хранителни продукти.
Предложените мерки включват национална горна граница на цената на газа, която би спомогнала за облекчаване на ценовия натиск върху храни, които са енергоемки за производство, като масло. И накрая, SPÖ предлага националният орган по конкуренцията да предприеме по-строги мерки срещу всяко потенциално печалбарство.
Докато правителството „стои със скръстени ръце и наблюдава как цените експлодират, SPÖ представи конкретен план за борба с инфлацията на храните“, каза през декември федералният председател на партията Кристиан Дойч.
Той добави, че „храната не може да бъде лукс в Австрия“. (Джулия Дам | EURACTIV.de)
ПОЛША
Нулево ДДС върху храните. Храната в Полша напоследък стана изключително скъпа, както и храната в целия ЕС. Сред продуктите, които са поскъпнали най-много, са зеленчуците, захарта, мазнините и хлябът, чиито цени рязко се покачват, наред с други неща, поради високите цени на електроенергията. В началото на януари тази година Централната статистическа служба (GUS) съобщи, че цените на храните са се увеличили с 21,5% спрямо декември 2021 г.
В началото на 2022 г. полското правителство въведе т. нар. „Антиинфлационен щит“, състоящ се от намаляване на ДДС върху най-ключовите продукти и комунални услуги, например електричество, горива и храни.
Облекчението вече не е в сила от 2023 г., с изключение на пълното премахване на ДДС върху храните – поляците все още ще могат да се насладят на необлагаема храна до 30 юни 2023 г.
Експерти от Crédit Agricole bank посочват, че в дългосрочен план антиинфлационният щит може да повлияе негативно на цените на храните.
Намаляването на ДДС, макар и да помага на полското правителство да намали цените през 2022 г., в крайна сметка се очаква да доведе до 1,6% увеличение на цените на храните в сравнение със сценарий, при който данъкът не е намален.
Поляците едва ли ще излязат на протест срещу надценките и високите цени, но икономическите въпроси и борбата с инфлацията се превърнаха в най-важните социални теми за тях преди предстоящите парламентарни избори през есента. (EURACTIV.pl)
РУМЪНИЯ
Цените на храните достигнаха рекордни върхове през 2022 г. Що се отнася до скоковете на цените на храните, захарта имаше най-голям ръст с 62%, докато олиото и картофите достигнаха 40%, според Националния статистически институт (INS).
Годишният процент на инфлация нарасна с 16,4% през декември 2022 г. в сравнение с предходната година, което значително повлия на решенията за покупка на румънците и качеството на закупените артикули.
И търговците на дребно са прехвърлили това бреме върху потребителите, бремето върху повечето хранителни продукти.
Съветът на Европейската комисия за намаляване на ДДС върху основните продукти не е навлязъл в румънската законодателна рамка най-вече защото вече са въведени намалени ставки от 9% и 5% – съответно за редица стоки и услуги, включително лекарства и храни на място.
Министърът на финансите Адриан Качиу каза, че решението за намаляване на инфлацията се състои по-скоро от структурни мерки, отколкото от намаляване на данъците.
„Ако Националната банка казва, че 80% от инфлацията се създава от цените на енергията, тогава трябва да предприемете структурни действия по отношение на енергията“, каза министърът.
Зад официалното изявление Румъния не може да си позволи по-малко приходи от данък върху потреблението, тъй като е подложена на сериозни бюджетни ограничения. Дефицитът й надхвърля 3% от БВП по европейски стандарти и трябва да предприеме допълнителни мерки, за да бъде в съответствие с изискванията на ЕС.
Въпреки многократните обещания за по-добра система за събиране на публичните средства, една трета от държавните приходи от ДДС все още са на хартия, тъй като реално не се събират.
В областта на енергетиката, която оказва влияние върху цените на храните, румънските власти въведоха данъчното облагане на свръхпечалбите на енергийните компании, съгласно регламентите на Съвета, и подкрепиха цената на горивата с компенсация от 50 бани (€0,10) /литър през 2022 г.
То също така издаде социални ваучери „Подкрепа за Румъния“ за хора, изложени на риск от бедност, от 250 леи, или 50,82 евро, предлагани на всеки два месеца за храна. (Мануела Преотеаса | EURACTIV.ro)
БЪЛГАРИЯ
Нулевото ДДС върху хляба не помогна в България. През последните два месеца на 2022 г. инфлацията в България замръзна на 16,9%, като данните показват, че основната причина е свързана с хранителните продукти.
Най-бедната страна в ЕС не се различава от Полша, Унгария и балтийските републики по отношение на растящите цени на храните. По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за последните две години храните в България са поскъпнали с 52%.
Тези данни измерват цените на едро на основните храни и хранителни продукти за българина, като кашкавал, бяло саламурено сирене, свинско и пилешко месо, брашно, зеленчуци и др. Данните ясно показват, че поскъпването е започнало в разгара на пандемията от COVID-19.
В началото на 2022 г. България въведе 0% ДДС само за хляба и брашното, но това не намали цените им в хранителните магазини.
Междувременно нито държавните субсидии за ток и газ, нито намалението на петролните горива в края на годината повлияха на цената. Така беше осуетено първоначалното голямо желание на популистките партии за намаляване на ДДС върху храните.
През декември 2022 г. асоциациите на българските производители на храни и напитки поискаха ДДС да бъде намален от 20 на 9% за всички храни и напитки
Ръстът на цените на храните се дължи на поскъпването на суровините, нарушените вериги за доставки и повишените цени на торовете и фуражите, поради което някои от секторите имат значителен спад в оборота, посочват от хранително-вкусовата промишленост. и асоциация за напитки през декември след среща с министъра на икономиката.
Потребителските организации обаче обвиняват производителите и търговските вериги, че генерират високи печалби за сметка на гражданите.
По данни от бюлетина на Европейската търговска асоциация потребителските цени на хранителните стоки в България са се повишили с 26% само през септември и октомври, според Яна Иванова от асоциацията, която казва, че антиинфлационната мярка е 9%. ДДС ще доведе до деклариране на реалния оборот на търговците и плащане на всички данъци. (Красен Николов | EURACTIV.bg)
ГЪРЦИЯ
Подпомагане на домакинствата, но без намаляване на ДДС. Увеличението на цените на храните в Гърция е значително, особено след септември 2022 г.
Според последния месечен доклад на Гръцката статистическа служба за темпа на инфлация на цените през декември, увеличението на цените на храните като цяло е регистрирано с темп от 15,5%.
По-конкретно, ръст от 25,6% се регистрира при млечните продукти, 18,1% при хляба и зърнените храни, 17,8% при месото и 13,1% при зеленчуците.
Гръцкото правителство вече въведе мярка за контрол на ефектите от инфлацията върху цените на храните, като друга се очаква да започне през февруари.
Първата мярка е „пазарска кошница“, инициатива на Министерството на развитието и инвестициите съвместно с някои големи вериги супермаркети.
Тази така наречена кошница се състои от няколко етикета на хранителни стоки и продукти, чиито цени се формират всеки месец без влиянието на инфлацията. По този начин преоценките на продуктите, включени в кошницата, бяха предотвратени от ноември, но цените на храните продължават да бъдат изключително високи в сравнение с покупателнта възможност на гръцките потребители.
Има и опити за разширяване на кошницата с повече етикети на хранителните продукти.
Втората правителствена мярка е така нареченият „Пропуск за пазаруване“, който ще се предоставя под формата на надбавка за потребителите. Тя ще покрие 10% от месечните разходи на всяко домакинство за супермаркет, разпределени според специфични критерии, напр. броя на членовете на домакинството.
Що се отнася до ставките на ДДС върху храните, правителственият говорител Янис Иконому отхвърли всяка възможност за намаляването им преди две седмици, заявявайки, че „дефицитът от 3,5 милиарда евро, който бихме имали, ако ДДС бъде намален за определени стоки, както в Испания, ще ни постави в по-големи приключения“, тоест дефицитът, който ще се получи, ще трябва да бъде покрит и че това ще означава „данъци и тежести за цялото общество“.
