Усещането е, че най-вероятно ще бъде удължен либерализирания подход към търговията с Украйна и Молдова, а Комисията ще бъде готова да компенсира европейските фермери при необходимост.
Заместник министър Събев, какво се случи на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел по темата за компенсиране на секторите в земеделието, пострадали от смущенията на пазара поради либерализирането на търговията с Украйна и Молдова?
Това беше една от най-важните дискусии по време на Съвета по земеделие, и не само за България, а като цяло за всички министри на земеделието на страните членки. Това стана очевидно и от реакциите на присъстващите на срещата. Европейската Комисия в лицето на Еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски представи последствията от прилагането на либерализирания режим във връзка със споразумението по асоцииране на Украйна към Европейския Съюз в началото на лятото на 2022 г.
Войчеховски представи статистика за това какви количества зърнени и маслодайни култури са влезли в Европейския Съюз. От представения анализ стана ясно, че в държавите, които пряко граничат с Украйна – Полша, Словакия, Унгария, Румъния и които са в непосредствена близост като България, има аномалии във вноса на редица култури.
В различните държави членки са различни културите, които са причинили натиск върху техните собствени производители. При пшеницата няма големи сътресения. Но вносът на царевица е много сериозен проблем за страните от Централна Европа. Относно България, самата ЕК подчерта, че ние сме държавата, към която са насочени най-големите количества слънчоглед от Украйна.
Дори статистиката, която бе представена от Европейската Комисия беше по-висока от тази, която ние имаме. По статистика на МЗм вносът е малко над 800 000 тона, а по статистиката на ЕК е 890 000 тона. Допускам, че разликата идва от това, че Комисията отчита статистиката за излезлите количества от Украйна, но те може да не са влезли в България. Но самият еврокомисар Войчеховски сподели пред всички министри на земеделието, присъстващи на срещата, че България е една от сериозно засегнатите страни специално във връзка с вноса на слънчоглед.
Това, което се случи в резултат на дискусията е че голяма част от държавите членки изразиха солидарност с държавите, които са на първа линия, включително и България. Имаше едно стабилно мнозинство от близо 20 държави-членки на ЕС, които се изказаха в подкрепа на отварянео на земеделския кризисен резерв.
Имаше и една група от държави, които имаха резерви в това отношение като Нидерландия и Дания. Те бяха против това отваряне, защото смятат че намеса на ЕС би причинила сътресения на пазара. Но потърпевшите държави, които познават тежката ситуация на своите родни производители, бяхме твърди и много се радвам на широката подкрепа, която получихме – използване на всички инструменти за подкрепа и компенсиране на потърпевшите производители. Като един от тези инструменти е активизирането на земеделския Кризисен резерв.
Еврокомисарят по земеделие Войчеховски сподели, че на база на тази дискусия, той възнамерява в кратки срокове да предложи активизиране на този Кризисен резерв. А вече формулата и каква ще бъде методологията за разпределяне на средствата от този резерв, тепърва предстои да се разработи. Има държави, особено тези, които са по-далеч от Украйна и Русия, в които няма сътресения във вноса на земеделски стоки. Така че вярвам, че ще има нужда от прецизиране.
Имаше призиви за това, ако се отваря Кризисния резерв, помощта да бъде за всички държави членки. Но аз смятам, че обстоятелството, поради което този резерв ще бъде отворен, е войната в Украйна, и има държави, сред които е и България, които са пряко потърпевши от функционирането на Коридорите на солидарността, които от коридори се превърнаха в крайна дестинация в някои държави и трябва да има по-диференциран подход.
Все пак Кризисният резерв е ограничен ресурс. Да се надяваме, че тази година ситуацията ще бъде по-стабилна, но имайки предвид развитието на събитията на фронтовата линия, е трудно да се предвиди дали еднократно отваряне на Кризисния резерв ще е достатъчно. Вярвам, че ЕК ще предложи вариант, който ще е добър за България.
Ние, като Министерство на земеделието, и министър Явор Гечев, и аз лично, на всички възможни международни форуми – както формални, така и неформални, сме поставяли въпроса. Питали сме нашите колеги, особено от засегнатите държави – Чехия, Полша, Словакия, Румъния, за тенденциите при тях. Ние бяхме една от малкото държави, които систематично, още от август миналата година непрекъснато представяме проблемът на българските производители, негативният ефект върху българското производство на слънчоглед. Радвам се, че това постоянно представяне на въпроса доведе до разбиране на ситуацията в България от страна на ЕС.
Самият Войчеховски цитира България като една от засегнатите страни в изказването си, има статистика, провеждали сме няколко тематични срещи, включително и с еврокомисаря, така че надявам се, страната ни ще бъде подпомогната по адекватен начин при това, на този етап, евентуално отваряне на Кризисния резерв. Очакваме и от Комисията да прецизират методологията, бюджет, формулировка и т.н.
Имало е предложение за обвързана с производството подкрепа на земеделските производители от засегнатите сектори?
Да. Унгарската делегация беше направила такова предложение за тази година като по-критична да се прояви гъвкавост към процента на финансиране на обвързаното производство.
Но еврокомисарят практически отхвърли тази възможност с аргумента, че сега стартира прилагането на Стратегическите планове и решенията трябва да се търсят в тях. С надежда, че техните рамки ще могат да адресират адекватно нуждите на производителите. Войчеховски също спомена, че ако някоя държава членка поиска това и формално, ще са необходими много и стабилни доказателства, че е необходим този вид интервенция за съответния сектор или подсектор. Както знаете, обвързаното подпомагане има привърженици в ЕС, но има и държава, която не го подкрепя защото го счита за нетипичен пазарен инструмент.
Така че това предложение, което направи Унгария не се ползва с подкрепата на Европейската Комисия.
Еврокомисарят Войчеховски обърна внимание, че тепърва започват да се прилагат Стратегическите планове и в тях има различни инструменти, които целят подкрепа на доходите и конкурентоспособността на фермерите и да не се прибързва с мнението, че те няма да са достатъчни.
Появяват се в медиите и съобщения, че се мисли в посока връщане на митата за Украйна? Отговарят ли на истината?
Регламентът, с който се либерализира търговията с Украйна и Молдова, е със срок на действие 1 година. Митата и квотите паднаха за период от една календарна година – до края на май 2023 г. В момента Европейската Комисия прави оценка на въздействието на тази либерализация върху европейската икономика.
Усещането е, че най-вероятно ще бъде удължен този либерализиран подход към търговията с Украйна и Молдова, а Комисията ще бъде готова да компенсира европейските фермери при необходимост.
Разбира се, Комисията наблюдава ситуацията и в момента, и прави оценки. Един регламент не се приема толкова бързо, удължаването му е процедура. Но е факт, че много държави членки изразяват пълна солидарност с Украйна. Разбира се, България – също. Солидарни сме с тежката ситуация, в която се намират украинските граждани, но нашата отговорност е да се грижим и за стабилността на европейските производители. Така че трябва да се търси баланс. Едно политическо действие да не предизвиква сътресения в и без това усложнената ситуация на европейските земеделци, имайки предвид и Ковид кризата, и всички останали глобални развития, свързани със свободната търговия и нейното либерализиране.
Доколкото разбирам, единственото на което могат да се надяват българските зърнопроизводители на този етап е евентуалното отваряне на Кризисния фонд, който е с ограничен бюджет?
Да, това очакваме да предложи Европейската Комисия. Те са тези, които трябва да направят предложението. Но мандатът, които се получи от Съвета на ЕС по земеделие, е в посока на подкрепа на това решение и на този етап това е вариантът, който се обмисля.
Има ли лостове българската държава, с които да следи и контролира преминаването на украинското зърно през наша територия?
Агенция „Митници“ има цялата информация. Ние редовно получаваме последните данни за количествата от различните култури, които влизат в страната. За слънчогледа имаме информация, че включително и през месец декември продължава да влиза украински слънчоглед у нас. Следим ситуацията, апелираме, обръщаме внимание на партньорите ни в Европа. Вярвам, че това има ефект.
Европейската Комисия се опитва да пази баланс. Това е общ европейски бюджет и някои държави с по-пазарно ориентирани икономики са твърдо против използването на всякакъв вид подпомагане – дали ще е обвързана подкрепа, дали ще е активиране на Кризисен резерв. Някои държави са дори и срещу директните плащания. Така че ЕК трябва да търси баланс.
Но смятам, че ние имаме много и сериозни аргументи, и то такива, до които и самата Комисия достига на база статистика, че има сектори на българското земеделие, които са непропорционално засегнати от този военен конфликт, който се случва на няколкостотин километра от нашата граница.
В бранша се чуват призиви за стачки и протести. Имат ли смисъл? Ще доведе ли до нещо реално това?
Аз съм привърженик на свободното изразяване на воля. Най-малкото ще бъде забелязано. Със сигурност ще подкрепи нашата позиция, която ние изразяваме на база статистика и срещи с представители на засегнатите браншове. Насочва вниманието. Това е стандартна практика в западните страни, където често има протести, когато фермерите имат определени съображения. Разбира се, не става въпрос за агресивно поведение. То не носи добавена стойност, напротив. Но позицията на държавата се засилва, когато и неправителственият сектор самостоятелно предприема действия за изразяването на своите позиции по един или друг въпрос.
Пак искам да подчертая – темата е важна. Поставяме я на всички възможни форуми. Поддържаме контакт със земеделските производители. За България, която е сред лидерите в производството на слънчоглед, е важно да отстояваме българския интерес. Всичко, каквото е в нашите правомощия го правим. Използваме всички поводи за това. И ще продължаваме да го правим. Казусът е доста чувствителен, обаче. Кризите не спират. Но трябва се дава видимост на проблемите. Партньорите от другите държави членки, както и Комисията, следят ситуацията и независимо от нас. И вярвам, че така картината ще се допълни и ще последват адекватни действия.
Интервю на Ася Василева
