Инвестициите в торове са съществена част от разходите в производството на всяка земеделска култура. Как най-ефективно да се оползотворят, без да има загуби?
Азотът е безусловно необходимият елемент при храненето на растенията, без който е невъзможно практикуването на съвременно селско стопанство. В настоящия материал ще разгледаме как ефективно да използваме този елемент, какво е това волатилизация на азота и по какъв начин могат да се избегнат грешките при внасянето на азотни торове.
Грешки при използване на азотните торове
Стрес при растенията, суша и азотни торове
Често дори успешни и опитни земеделци при възникване на определени ситуации на полето се колебаят какво да направят: почвено внасяне на азотни торове или листно подхранване. Има просто правило: ако има условия растенията да усвоят тези торове, те могат да се внесат в почвата, което ще бъде оправдано за получаване на допълнителен добив. Но ако времето е сухо, ако растенията са в състояние на стрес или в последна фаза на зреене и растителните тъкани са вече отмиращи, внасянето на тор е безпредметно. Всъщност в този случай растенията не са в състояние да консумират и усвояват хранителни вещества от торовете и следователно не могат да ги превърнат в добив.
Безазотни периоди
Някои земеделци икономисват внасянето на азот в ранните етапи от развитието на растенията, разчитайки на надеждно високотехнологично оборудвание, добра техника и възможност да внасят този елемент в по-късни фази от развитието на растенията, когато се формират репродуктивните органи и финансовият доход от действието на азота ще е максимален. Получава се така, че в ранни фази от развитието си растенията изпитват азотен глад и получават тор само в по-късни фази от вегетацията. А за осигуряване на добро развитие, растенията не трябва да изпитват азотен глад през цялата вегетация – от поява на пониците до формиране на генеративните органи. Растенията не бива да имат „добри“ и „лоши“ дни, те трябва да са осигурени с азот постоянно. Само в такъв случай ще дадат много добър добив, който ще възвърне всички вложени инвестиции. Същото се отнася и за обратния случай – решението да се даде цялата азотна норма преди сеитбата или по време на нея, а по-късно, през вегетационния период, растенията да не се торят с азот.
Азотен стрес и зреене на растенията
Следващата грешка е, че земеделците често бъркат азотния стрес на растенията със зрелостта и зреенето на културите. Например, често може да се чуе: въпреки че царевицата е пожълтяла в края на сезона, тя все пак е дала добри резултати. Всъщност добре е да се знае, че в този случай царевицата все още е имала нужда от азот. Неговата липса в този етап е довела до големи загуби в добива, които биха могли да бъдат предотвратени. Факт е, че когато царевицата е подложена на азотен стрес в репродуктивния етап, тя ускорява узряването си и намалява броя и теглото на семената. По този начин растението се опитва да завърши узряването си преди азотът да свърши, за да образува жизнеспособни семена. Това е един от основните биологични принципи, които допринасят за оцеляването на определен растителен вид.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
