Ранното идентифициране на болестите по зимните зърнено-житни култури дава възможност за адекватна и навременна реакция
Основните източници на инфекция от най-разпространените болести по зърнено-житните култури в есенно-зимния период са почвата, растителните остатъци и семената. За появата, разпространението и развитието на болестите влияят фактори като неблагоприятните условия на средата (високите или ниските температури, особено при отсъствие на снежна покривка, резките температурни промени, недостигът или излишъкът на влага), неспазването на правилен сеитбооборот, нарушената агротехника. Комплексното действие на патогените може да се различава в зависимост от климатичната зона на отглеждане (при големи водни басейни или в близост до планински вериги), сеитбооборота, вида на растенията, устойчивостта на сорта, прилаганата агротехника и степента на застъпеност в площите със зърнени култури. Болестите доста често се появяват в ранни етапи на вегетацията, което съществено повишава тяхната вредоносност и в следващите фази.
Най-разпространените и вредоносни болести по зимните житни култури са фузариум, хелминтоспориоза, церкоспороза, видовете кореново и базично гниене, снежна плесен. Понякога видовете кореново и базично гниене могат да са появят още в най-ранни фази на развитие на растенията, като в такива случаи те са много вредоносни. На едни и същи посеви могат да се открият няколко вида причинители на болести. Това води до значително намаляване на добива при ечемика, пшеницата, тритикалето и ръжта.
Преобладаването на едни или други фитопатогенни комплекси зависи от много фактори. Като правило болестите се разпространяват неравномерно и водят до загиване на пониците, намаляване на братимостта, повишаване чувствителността на растенията към ниски температури и други неблагоприятни климатични условия в зимния период в по-късни периоди на вегетацията. Всичко това в крайна сметка се отразява на количеството и качеството на добива.
Фузарийно кореново гниене (Fusarium spp.)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Заразяването на растенията започна по време на поникване на семената и в следващите фази на вегетативно развитие. Инфекцията колонизира покривните тъкани и ксилемата, прониквайки в корена. Поразените части на растенията покафеняват, тъканите се разрушават, понякога със сухо гниене. При влажни условия по тях се образува налеп с бял или розов цвят. Листата жълтеят и отмират. Фузарийното кореново гниене прорежда посевите, влошава презимуването на растенията, намалява качеството на зърното, намалява масата на зърното, причинява белокласие, полягане, което води до загуба на добив от 5 – 30%.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Инфекцията се намира непосредствено в семената, в почвата и в растителните остатъци. Отслабналите в резултат на неблагоприятни условия растения се нападат силно, развитието на болестта зависи от дълбочината на заравяне на семената, типа почва, температурата, осигуреността с влага и хранителни вещества. Заразяването и развитието на болестта по растенията протича в интервал на температурата 1 – 35°С (оптимална 13 – 20°С) и влажност в рамките на 40 – 80%.
Обикновено или хелминтоспориозно кореново гниене
Bipolaris sorokiniana (Helminthosporium sativum, Drechslera sorokiniana)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Първите симптоми за наличието на болестта се изразяват в покафеняване, деформация на кълновете, повечето от които загиват при показване на колеоптила на повърхността на почвата. При поникващите растения на влагалищата на листата, а по-късно и в основата на стъблата се наблюдават кафяви ивици и петна. Във фаза вретенене се появява покафеняване на възела на братене и първото надземно междувъзлие, което показва висока интензивност на поражение. Това обуславя загиване на братята, изоставане в растежа и развитието на растенията, прореждане на посева, а също така и частичното му или пълно загиване.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Патогенът се развива при температура от 0 до 40°С (оптимална 22 – 26°С). Покълването на конидиите и заразяването на растенията протичат при наличие на капка вода. Инфекцията се съхранява във вид на мицел в заразените семена, а също и като конидии и хламидоспори в растителните остатъци в почвата. Болестта се развива интензивно на слаби растения, нейната вредоносност нараства в условия на засушаване. Причинителят напада листата и зърното на пшеницата, ечемика и другите житни култури. В зависимост от мястото на поява на симптомите върху растенията, болестта е получила името „тъмнокафява петнистост“ или „черен зародиш“.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
