Темата за Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ все още не е достатъчно ясна за българските земеделци. Много голяма част от тях напълно резонно казват – не ви разбираме зелените изисквания. И е обяснимо. Трудно е да разберат защо след като няма поземлена стратегия, която да им гарантира ползването на една и съща земеделска земя няколко години подред, от тях се изисква дългогодишна стратегия за ротация на културите на всеки един парцел. А това е едно от практическите измерения на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“.
Стратегията “От фермата до трапезата” поставя в нова светлина производството на хранителни продукти в Европа. В момента ЕС е нетен износител на земеделска продукция. Но ще се запази ли това положение при новите изисквания или производството на храна на Стария континент ще намалее и той ще се превърне във вносител, а европейските земеделски производители ще загубят конкурентоспособността си в сравнение с производителите от трети страни? Реалистично ли е във времена на кризи да гоним такива амбициозни зелени цели при положение, че производствените цени вече скочиха неимоверно? Отговор се опита да даде Георги Събев, зам.министър на земеделието по време на Конференция, организирана от Сергей Станишев и делегацията на европейските социалисти и демократи в ЕП. Ето какво смята той:
В рамките на цялата дискусия за Зелената сделка и стратегията “От фермата до трапезата” на европейско ниво липсва изобщо дискусия за това какви ще са ефектите от прилагането на тази стратегия между взаимоотношенията на страните от ЕС и останалите страни по света, какви ще са измеренията на търговията на ЕС.
Говори се само за това какви ще са изискванията към отделните сектори в земеделието. Но никой не говори какви ще са последствията от приемането на предложенията, включени в стратегията върху търговията с останалия свят.
Както се обявява навсякъде целта на стратегията „От фермата до трапезата“ е ЕС да има справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. Къде обаче е мястото на конкурентоспособността в тази стратегия не става ясно. Прочитайки този документ от 25 страници, намираме думата „конкурентоспособност“ едва 5 пъти. Някак си тази основна характеристика на бизнеса и производството не е заложена в стратегията. За съжаление в досиетата, които вече са придвижени в изпълнение на тази стратегия, конкурентноспособността също това не присъства.
Само 2 от 25-те страници на Стратегията са посветени на справедливия преход и те са насочени към „меки“ мерки, алианси в областта на екологията, промяна на търговската политика, съобразно принципите на стратегията, намаляване на въздействието от обезлесяването, борба с недекларирания риболов и с пожеланието при внос на земеделски продукти в ЕС те да бъдат съпоставими с продукти, които следва да се произвеждат в ЕС.
ЕС е нетен износител на земеделски стоки в рамките 67.9 млрд. евро. Положителният баланс се запазва и в годините на Ковид кризата. ЕС има различни видове търговски споразумения с трети държави. Има и държави, с които тепърва ще се сключват такива споразумения като в случая с Индия. Страната е огромен, над милиарден пазар, на който разбира се, има интерес към европейски стоки. Но най-вероятно ще има голям интерес и за внос на индийски стоки на пазара в ЕС.
ЕС изнася зърнени и мелничарски продукти млечни продукти, вина, свинско месо. 10 храни заемат две трети от износа на ЕС. И всички сектори, които ги произвеждат, ще бъдат засегнати под една или друга форма от прилагането на стратегическите документи и приемането на директиви и регламенти, произхождащи от прилагането на Зелената сделка. Тоест поне за две трети от европейския износ последствията от приемането на законодателни предложения, свързани със стратегията “От фермата до трапезата” ще имат сериозни последствия.
Внасяме предимно плодове, зеленчуци, ядки, семена и други. Производството на реципрочните им храни в страните от ЕС ще бъде засегнато от правилата на стратегията.
Две трети от износът на ЕС са концентрирани в 10 държави – Великобритания, Швейцария, Япония, Русия, Норвегия, Канада, Саудитска Арабия и Корея. Внасяме от повече държави – Бразилия, Великобритания, САЩ и Китай. С тези държави ЕС има сключени двустранни споразмения. Това е много важно. Да, ЕС предвижда да се залага все по-активно в търговската политика повишаване на стандартите на производството, но с голяма част от ключовите ни партньори ние вече имаме сключени споразумения.
Едно споразумение на европейско ниво се променя много трудно. Това включва преговори. И както ние залагаме високи амбиции, така можем да очакваме, че и другата страна ще иска конкретни аспекти на това споразумение да бъдат преразгледани и това, разбира се, може да не бъде в интерес на ЕС. Знаем какви са двустранните взаимоотношения със САЩ, Саудитска Арабия и Руската Федерация. Със САЩ имаше опит за голямо търговско споразумение, който пропадна през 2019 г. Плахи опити за споразумение се предприемат с Китай, но глава земеделие не присъства в него.
Аз лично имам своите притеснения, че Европа ще може да предоговори съществуващите вече споразумения с тези държави, така че да ги задължи техните земеделски производители да прилагат същите стандарти и да спазват същите изисквания като европейските земеделци. Това ще постави европейските земеделски производители в неконкурентоспособна позиция.
Залагаме стратегически цели, но в контекст на много кризи. Да, имаме ОСП, в която има инструменти като Кризисния фонд, различни други инструменти, но достатъчни ли са те и могат ли те да реагират достатъчно бързо на новите кризи? Практиката показа, че реакцията на ЕС отнема повече време отколкото е необходимо за безпроблемното функциониране на европейското земеделие. Стараейки се да бъдем най-добрите не създаваме ли пречки за нашето производство и не го ли застрашаваме? Вероятно войната в Украйна следва да бъде използвана за преосмисляне на подхода на стратегията “От фермата до трапезата” с цел да търсим регионални решения за справянето с глобални предизвикателства.
