Стимулирането или забавянето на растежа на растенията в точно определени фази допринася за постигане на висок и качествен добив
В условията на съвременния интензивен тип земеделие в света получаването на високи и устойчиви добиви от зърнените култури изисква комплексно прилагане на минерални и органични торове, препарати за растителна защита и регулатори на растежа на растенията.
Използвайки регулатори на растежа на растенията, производителите на зърно имат възможност да влияят на растежните процеси с най-голяма полза за културата, което ще способства достигането на максимален краен резултат. Растежните стимулатори предизвикват форсиране на растежа на зърнените култури, затова прилагането на такива препарати е целесъобразно преди всичко в недостатъчно развити посеви, отглеждани на бедни почви. Внасянето на регулатори на растежа на растенията с ретардантно (забавящо) действие, обратно, помага да се намали интензивността на линейния прираст биомаса на растенията. В резултат от действието на такива препарати протича удебеляване стените на стъблата, което влияе положително на устойчивостта към полягане.
Високите норми азот водят до полягане
Интензивната технология на отглеждане на зимните житни и пролетни зърнени култури предполага внасянето на големи количества азот. Съвременните високопроизводителни сортове пшеница са способни да растат добре и да дават високи добиви на висок хранителен фон. При това дори нискостъблените сортове при прекомерна гъстота на посева и превишаване дозите на азота могат да полегнат. Затова прилагането на ретарданти в много ситуации елиминира негативния ефект от повишеното минерално хранене. Препаратите с ретардантно действие повишават устойчивостта на растенията към полягане не само чрез регулиране на тяхната височина, а едновременно с това удебеляват стените на стъблата. Известно е каква огромна вреда нанася масовото полягане на пшеницата в определени години.
Нежелателното явление зависи от четири основни фактора:
анатомичните особености на сорта (дължина и дебелина на стъблото, количеството механични тъкани в стъблото и корените, развитие и анатомичен строеж на корените);
физическите фактори на външната среда (дъжд, вятър, град, светлинен режим и температура);
поражение от гъбни болести и вредители (кореново гниене, листни оси);
агротехническите фактори (преовлажняване, висок фон минерални торове или техният дисбаланс, гъсти посеви).
Нискостъблените високоинтензивни сортове пшеница и ечемик се характеризират още и с това, че освен скъсеното стъбло и междувъзлия, те често формират не добре развита коренова система. В резултат на това някои сортове имат недостатъчна устойчивост на суша. При средностъблените сортове пшеница и ечемик този проблем отсъства, затова интензивността на растежните процеси при тях е значително по-висока.
Особено критичен период за полягане на посева има във фаза вретенене – изкласяване. В този период на вегетацията при интензивно азотно хранене често възниква голям разрив между потребностите на растенията от органични вещества и тяхната асимилация. Форсираното увеличение на линейните размери на растенията води до това, че механичните тъкани не успяват да се формират. В такъв случай израстват дълги тънкостенни стъбла, които носят върху себе си тежкия клас – те са обречени на полягане при първия силен вятър. Затова за предотвратяване на полягането стъблото трябва да се укрепи по цялата му дължина чрез удебеляване на неговите стени. Това важи особено за най-долните междувъзлия, на които се пада най-голямата тежест. Достигането на тези цели е възможно благодарение на внасянето на ретарданти.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
