Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
Плътност на класа
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето – 2-3 броя, а масата на 1000 зърна – 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
Недостигът на хранителни елементи също намалява размера и озърнеността на класа
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.
Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
