Освен с високи температури, отиващата си зима беше и с оскъдни валежи, което остави почвата без зимно влагозапасяване
Меките и топли зими, които станаха все по-често природно явление, влияят значително на добивите от селскостопанските култури и доходността на аграрния бизнес. И това влияние далеч невинаги е положително.
Отсътствието на силни студове в почти всички райони на страната даде възможност за добро презимуване на зимните култури. В резултат на това повечето от тях се намират в добро състояние, тъй като успяха да наваксат изоставането в развитието си от късното есенно поникване и влязоха във фаза братене.
Влага, храна и студ
Повечето аграрни специалисти са доста внимателни и се въздържат в коментари относно състоянието и предстоящото развитие на есенниците. Известно е, че топлата зима отслабва и изнежва зимните култури, което се отразява негативно на добива. Положителните температури, често над биологичния минимум от 5°С, и липсата на сняг не позволиха напшеницата и ечемика да претърпят необходимият им дълбок покой. По тази причина голяма част от тях продължиха активно да изразходват запасите си от захари и ще влязат в пролетта изтощени. Такива посеви изискват специални грижи – допълнително минерално подхранване с малки дози на няколко пъти и ще възобновяват вегетацията си за по-дълъг период от нормалното.
Известно е, че при температура плюс 4-5°С зимните култури започват да изразходват енергия за поддържане на жизнената си дейност. Когато топлите дни се задържат в продължение на 5 дни, растенията започват да излизат от състояние на биологичен покой, както е в момента. Дори слаб замръз без сняг в такъв период е опасен и може до доведе до гибел на културите. Затова в момента е много трудно да се направи обективна оценка за състоянието на посевите и да се прогнозира тяхното развитие и впоследствие добиви. Това може да стане на по-късен етап след пълното възобновяване на вегетацията.
Активизиране на неприятелите и причинителите на болести
Топлата зима носи след себе си още едно негативно последствие – безпроблемно презимуване на неприятелите и възможност за по-ранното им активиране. Отсъствието на сняг и високите температури създадоха благоприятни условия за оцеляване на популациите на зимуващите форми на неприятелите. Затова земеделските производители трябва много внимателно да наблюдават и да следят за появата и плътността на листни въшки, житен бегач, цикади, а по-късно и житната пиявица, и житната дървеница и др.
Неприятните последици от топлата и суха зима не свършат дотук. Очаква се увеличаване числеността на мишевидните гризачи с основен представител обикновената полска мишка – полевката. При студена и влажна зима тези гризачи се нападат от болести, които значително редуцират числеността им.
Агрономите също така са сигурни, че топлата зима ще благоприятства и по-ранното активизиране и развитието на болестите по земеделските култури, които също отлично презимуваха и могат реално да застрашат бъдещата реколта. Това се отнася преди всичко за болести като брашнеста мана, септориоза, кореново гниене, видовете ръжди и др.
Плевелите също ще създадат по-голям проблем от обичайното. Условията за тях бяха повече от добри, особено за ефемерните плевели. Те се развиха много по-рано, добре вкоренени са и вече представляват сериозна конкуренция на житните култури и рапицат за хранителни вещества и влага. Поради напредналата им фаза контролът над тях ще бъде доста труден, още повече че някой видове (великден’е, видовете мъртва коприва и др.) са с овласинени листа и по принцип са по-слабо чувствителни към някой от използваните хербициди.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
