С настъпването на пролетта и дъждовете, по пшеницата се появяват различни проблеми, които могат с основание да притеснят фермерите. Важно е да отбележим, че тежестта на заболяването при пшеничните култури зависи от наличието на инокулум, пренесен от миналия сезон, неблагоприятните сезонни условия, вирулентността на патотипа и чувствителността на сорта.
Днес ще разгледаме няколко сериозни болести, с които зърнопроизводителите се срещат. Понякога срещата е бегла, но друг път е сериозно опознавателна и опустошителна. На първо място поставяме Септориозата.
Разбира се, пазарът предлага различни варианти на селектирани сортове и при планиране, кой сорт да бъде избран, производителят може да създаде план за справяне с болестите, на които сорта не е генетично устойчив. Осъзнаването на рисковете от заболяване при културата, позволява изграждането на подходяща стратегия и проактивно управление за намаляване на риска от загуба на добив.
Бързо развиващ се проблем в зърнената промишленост е изграждането на резистентност към фунгициди за борба с редица патогени при пшеница и ечемик. Използването на добри подходи за интегрирано управление на заболяванията, включително резистентност към болести по сортовете, може да помогне за намаляване на зависимостта от фунгициди за управление на заболяванията, но… ето какво все пак често срещаме на полето.
Често срещана е Septoria tritici – септориоза по листата. Причинителят е нишковидна гъба, причиняваща септориозни петна по пшеницата, заболяване, характеризиращо се с некротични петна по листата. В момента е основна болест, покосяваща пшеничните посеви, защото патогенът проявява резистентност към редица фунгициди. Въпреки че има по-устойчиви сортове, много все пак остават податливи на заболяването. Септориозата може да се появи по всяко време на вегетационния период. Най-много вреди на добива нанася, ако нападне горните листа.
Метеорологичните условия, които са подходящи за разпространението на спорите на гъбата, от основата на културата до горните листа, са влажен и ветровит климат.
- Цикъл на болестта
Инфекцията се инициира от пренасяни по въздуха аскоспори и конидии, разпръснати от пръски, произведени върху остатъците от реколтата от предишния сезон. Първичната инфекция настъпва скоро след поникването през есента (за зимната пшеница) или пролетта. Зародишните тръби на аскоспорите се привличат към устицата, през които влизат в подустичната кухина или директно, или след производството на подобна на апресориум структура (инфекциозна възглавница). В продължение на няколко дни хифите растат в междуклетъчното пространство с малко увеличение на биомасата.
След превключването от биотрофен към некротрофичен растеж, клетките колабират, образуват се лезии и се идентифицират първоначално чрез малки, жълти петна. Лезиите се разширяват предимно по посока на вените на листата, за да образуват дълги, тесни, некротични петна. Пикнидите се развиват около устицата в некротичните области на лезиите и отделят конидии в желатинови, хигроскопични цируси. Тези спори се разпространяват от дъждовни пръски по листата на същото или върху близките растения. Патогенът оцелява в периоди без реколта предимно като псевдотеции, но също и в пикнидии върху растителни остатъци.
Фузариумът ( Microdochium nivale ) е гъбен патоген, който се развива в почвата и от там засяга насажденията. Свидетелствата показват, че много по-често заразената земя или заразените семена са причинител на болестта, отколкото разпространение от съседни ниви. Патогенът може да окаже голямо влияние върху поникването на посевите. Фузариозите се проявяват в няколко форми – те могат да се появят като загниване на кълновете, загниване в основите на растенията или като повреди по самите класовете. Първите симптоми на фузариозите се наблюдават най-често през есента, а именно чрез кафяво напетняване по кълновете, водещо до ранно загниване. Тази болест се пренася по семената, и засяга зимните житни култури. Пшеницата е най-засегната, следвана от овеса и след това от ечемика. Ако семената са силно заразени от патогена, при контакт със студена и влажна почва, въздействието върху покълването може да бъде сериозно.
Болестта се проявява и развива при влажни и хладни климатични условия. Някои фунгициди, могат да намалят нивата на зараза върху семената, ако се предприеме третиране преди сеитба, но резистентността към стробилуринови фунгициди вече е широко разпространена и е добре да обърнем поглед към алтернативите.
Ръжда (Кафява, жълта и черна), най-разпространена у нас е Кафявата ръжда – Типичните симптоми включват малки пистули по листата. От горната страна на листа се образуват малки пръски кафяви до червено-кафяви петна. В началото те са разположени на върха на листата, като постепенно обхващат целият лист. Типично е уплътнението и сгъстяването им, като засягат всички листа.
Посредством вятър и дъжд се разпространява заразата по всички листа на растението.
От появата на флаговия лист до края на цъфтежа е най-критичният период за проявяване на симптомите, а именно от появата на първия осил до пълното развитие на класа.
Жълтата ръжда – може да засегне освен листата и всички зелени части на посева.
По заразените части се наблюдават признаци за хлороза и некроза на тъканите. При силна проява на болестта растенията отново забавят растежа си, листата изсъхват и се наблюдава опадане.
Черната ръжда – се среща предимно по стъблата. По нападнатите части се образуват продълговати, ръждивокафяви петна. В началото на заразата те са единични и разпръснати по стъблото. При масово развитие на болестта, се наблюдава тяхното сливане и образуване на различни по големина, ръждивокафяви, прашести участъци, както и ивици с разкъсвания по листа.
При силна зараза, често в сухо и горещо време, растенията узряват по-рано, а зърната им остават свити, с намалено тегло и силно влошено качество.
Каква би могла да бъде стратегията за превенция и борба?
Предвид че преносител на болестите често са самите семена или растителните остатъци, може да заключим, че е от изключителна важност да:
- Се съблюдава унищожението на патогените от предходните култури, за да не бъде полето огнище на болести. За целта, приложението на растителни деструктури след всяка култура е от ключово значение.
- Да се внимава при избора на семена за посева. Важно е да се избират сортове устойчиви на патогените.
- Да се приложи третиране на семената с подходящи препарати предсеитбено.
- Приложение на гъби от вида Trichoderma при посев.
Гъбите, принадлежащи към Trichoderma spp. са тествани в полеви условия и се доказва тяхната до 80% ефективност при изолирането на патогени по зърнените култури. В момента на пазара в България се предлагат две възможности за внасяне на Trichoderma в посева – чрез внасяне в почвата или чрез третиране на семената.
Запомнете: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие!
Моника Господинова
