Промяна в режима на работа на ВЕЦ ще доведе до още по-малко вода за напояване за земеделците

Годината е 2050г., съгласно Европейската зелена сделка, Европа е първият климатично неутрален континент, чиято икономика е с нулеви въглеродни емисии. Всички използваме енергия от възобновяеми енергийни източници. Имаме огромни сини полета с фотоволтаични панели и върхове осеяни с вятърни турбини. Какво става обаче, когато няма вятър или през нощта, когато няма слънце.

Отговорът е хидро енергия. Енергията, произвеждана от ВЕЦ е високо ефективна и е основна балансираща мощност за електроенергийната система. Производството й може да се коригира изключително бързо спрямо нуждата на пазара и пиковата натовареност на електропреносната мрежа. За да се гарантира сигурността на мрежата и развитието на икономиката е необходимо да се произвежда точното количество енергия във всеки един момент. ВЕЦ балансират системата, когато има недостиг на електроенергия или когато има прекалено голямо производство и мрежата е застрашена от претоварване (ПАВЕЦ). Може да сравним това с вана, където нивото на водата винаги трябва да е едно и също. Балансиращата мощност се явява смесителният кран, който регулира нивото на водата и е предпоставка за функционирането на електроенергийната система.

Да си припомним, че сме 2050г. и консумацията на електроенергия е нараснала, тъй като обществото се развива и се появяват технологични иновации, които потребяват повече енергия. Логично е, че колкото повече електроенергия ни е необходима и колкото повече соларни и вятърни паркове функционират, толкова по-важна става балансиращата мощност. Това означава, че колкото повече нашето производство на електроенергия e в резултат на възобновяеми източници, толкова по-важна става ролята на балансиращата мощност, осигурявана от ВЕЦ.

Затова и се смята, че хидроенергията е едно от основните лица на прехода към нулеви въглеродни емисии. ВЕЦ генерира около 80 % от възобновяемия енергиен микс в света, производството не предизвиква емисии от парникови газове, не произвежда токсични отпадъци и не на последно място, производителите на хидроенергия са единственият водоползвател, който връща 100% от използваната вода обратно в източника.

А сега, нека се върнем към реалността. Годината е 2023г. Една от основните теми в Европа, както и в света като цяло, е стремежът към все по-широко използване на енергия от ВЕИ.

В България обаче, водноелектрическите централи (ВЕЦ), които са най-големият източник на зелена енергия, вместо да мислят за нови инвестиции и развитие, могат да бъдат поставен в ситуация отново да се борят за своето оцеляване. Причината е предстоящата нова методология, съгласно която се очаква да бъдат завишени количествата на минималния екологичен отток, така че той да се увеличи между 4 и 5 пъти в сравнение със сега действащия режим.

Към настоящия момент, съгласно Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) минималният отток е 10%. За представителите на сектора това е един разумен подход, който осигурява нужния баланс, от една страна за нормалното функциониране на ВЕЦ-вете, а от там и на енергийната ни система, а от друга страна, гарантира запазването на екосистемите в речните корита в страната. Ако минималният отток се увеличи няколко пъти, както се планира, това означава, че една част от ВЕЦ-овете ще трябва да преустановят дейност през по-голяма част от годината.

Като се има предвид, че ВЕЦ осигуряват над 60% от възобновяемата енергия в България, може да се предвиди до какво ще доведе подобна мярка – спад в производството на възобновяема енергия, затруднена работа на вятърните и соларните производители на електроенергия в следствие на по-малко балансиращи мощности, а от тук и до потенциално поскъпване на цената на електроенергията.

В цялата тази верига, която много лесно може да бъде сравнена с домино, има и още участници, които ще бъдат потърпевши от евентуални промени. Например, Напоителни системи, Водоснабдяване и канализация. В повечето случаи местата, където се намират съоръженията им, които осигуряват необходимите водни количества за водоснабдяване, напояване, земеделие и др. са непосредствено след ВЕЦ. Ако си представим, че оттокът, който ВЕЦ трябва да пропуска е 40%, това означава, че Напоителни системи например, ще осигуряват за земеделските производители и за напояване 30% по-малко вода. Т.е. подобна промяна в методиката за определяне на оттока автоматично ще рефлектира и върху тези сектори и ще застраши продукцията на земеделците.

За да съществува така необходимият баланс между икономическите и екологичните интереси е важно всички действия, които се предприемат да бъдат въз основа да сериозни проучвания и анализи, както и да се вземат предвид всички последици, до които ще доведе подобна стъпка.

Представителите на сектора вярват, че държавата и отговорните органи си дават ясна сметка за огромната роля на ВЕЦ във възобновяемата енергия и при налагането на каквито и да било нови изисквания и промени в политиките, преди всичко ще се вземе предвид икономическата сигурност на страната и постигането на целта, към която цял свят се стреми, а именно нетни въглеродни емисии и зелена икономика.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини