Duroc dOlives – белгийската ферма, където прасетата се хранят със зехтин (видео)

По покана на европейската платформа за аграрни журналисти към Европейската Комисия на ЕС, екип на Гласът на земеделеца посети стопанството за свободно отглеждане на свине  Duroc dOlives (Дюрок доливес) във Фландрия, Белгия. Посещението беше част от програмата на семинар, организиран от платформата, целящ да повиши знанията на аграрните журналисти за текущата ситуация в сектор земеделие в Европейския Съюз, както и да покаже нагледни примери на белгийски стопанства, въвели иновативни устойчиви системи за производство, финансирани от европейски програми.

Durok dOlives е семейно стопанство, което се е специализирало в отглеждането на породата свине Durok, известна с черното си и много вкусно месо. Качеството на месото е изключително важно за собственика Филип Ван Лаер. Затова освен, че животните се отглеждат свободно, без да са ограничени от клетки, те се и хранят с екстракт от зехтин, който придава несравним вкус и сочност на месото. Производството не е биологично, но е насочено към високия клас потребители, които държат на качествената и здравословна храна. Това позволява на Филип да получава с 10% по-висока цена за него в магазина.

Стопанството изповядва три основни принципа – устойчивост, хуманно отношение към животните и ненарушаване на местната екосистема. Разполага с 41 хектара земеделска земя, но Филип казва, че закупува основните си фуражи, тъй като така му излиза по-изгодно. Освен това, Филип не желае да прави собствена месарница, тъй като вярва, че производството не бива да се разфокусира и малките месарници не могат да подържат оборотът, който му е необходим. Затова е насочен към налагането на марката като качествен продукт в големите вериги. 20 процента от произведеното месо се изнася за Франция и Нидерландия.

В стопанството се отглеждат 22 групи по 80 животни в 450 помещения без клетки. Цялото стопанство се обслужва от четирима постоянни работника. Генетичният материал се произвежда на място и стопанството разполага със собствена лаборатория. Малките прасенца напускат фермата, когато достигнат 7 кг и отиват за угояване в други стопанства на територията на цяла Белгия, с които Филип работи и които спазват същите стандарти на отглеждане на животните. Това е направено с цел избягване на разпространение на заболяванията между различните групи животни. Въздухът във всички помещения се филтрира непрекъснато с активни антивирусни Hepa (хепа) филтри.

Филип разказва, че сериозен доход на стопанството носи продажбата на органичен тор на съседните ферми. Това е станало особено изгодно напоследък, тъй като животните в страната са намалели, а изкуствените торове са все по-скъпи и подлежат на все повече рестрикции. А за да се избегне миризмата от стопанството, което е буквално в селото, въздухът се „изпира“ със специална пречистваща система, базирана на микроорганизми. Така се елиминират амоняка, праха и миризмата. Филип казва, че системата му е струвала 60 000 евро на помещение, но без нея не би получил разрешение да продължи да отглежда свине и би попаднал в правителствената програма за редуциране на животновъдните ферми в страната. Белгийското правителство подпомага с европейски средства 30% от инвестициите в устойчиво производство на стопанствата. Филип също е получил такова.

Пречистената вода от стопанството се събира в специален резервоар, от където се подава и към местни земеделци. Стопанството също е инвестирало значително в соларни панели, които да осигурят енергийна независимост. С тези инвестиции Филип ван Лаер е спокоен за бъдещето си през следващите 20 години, тъй като те му позволяват да отговори на новите изисквания на Зелената сделка за намаляването на въздействието върху околната среда от животновъдните ферми.

Ася Василева,

Бисер Джонев

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини