Обикновената житна въшка смуче сок основно от горната и долна страна на листата. При масово нападение образува големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Повредените листа избледняват, пожълтяват и загиват.
В години с топла пролет листните въшки се намножават каламитетно и сериозно затормозяват пшеницата. Освен пряката вреда, въшките са и преносител на вирусни болести, като жълтото ечемичено вджуджаване BYDV и други. Най-често симптомите се появяват още през есента и обхващат растенията на хармани. Признаците на заболяването варират в зависимост от щамовата характеристика на патогена, от видовата и от сортовата чувствителност на растенията гостоприемници. По върховете на листата на заразените растения се развива златистожълто до оранжево напетняване, което постепенно обхваща цялата петура от периферията навътре. Характерно за нападнатите растения е, че братят интензивно, образувайки гъсти и плътни туфи. Кореновата им система е слабо развита, растежът е силно редуциран и растенията изглеждат вджуджени. Силно нападнатите растения обикновено загиват през зимата. Редките и по-рано засети житни посеви се нападат по-силно. Борбата се извежда през есента и пролетта във фенофаза от „поникване” до „братене”- при плътност 3 броя листни въшки на растение.
