Самардалата e една от най-лесните за отглеждане ароматни подправки, чието царство е Сливенска област. Тук, тя властва в почти всеки дом и е неизменен спътник в кулинарния живот на региона. За да я има на трапезата ароматната зелена сол обаче, производителите й „проливат доста сълзи“, тъй като при рязането и меленето на растението ясно личи роднинската му връзка със семейство Лукови.
Царица, която не проявява капризи, така в сливенско наричат самардалата защото в отглеждането й няма много особености. Тя се размножава със семена и с луковици. Луковиците се засаждат през месеците октомври – ноември на дълбочина около 10-15 см и на разстояние от поне 25 см между тях, за да не си пречат растенията. „Може със семе да се засее, може и с грудки да се посади. Една година му е нужна да израсне, за да се използва“, разказва Емилия Стоева от новозагорското село Асеновец, която отглежда растението и пази рецептата за получаване на подправката предавана в рода й през няколко поколения.
Растението е непретенциозно, може да се отглежда на слънчево място или на полусянка, а почвата трябва да е лека, да пропуска вода и въздух. „Тя не е придирчива към мястото и поливането, по трудното е да се внимава тревите да не я обхванат. Листата и са дълги и лентовидни, имат три ръбчета. Когато изникне много трудно се различава от обикновените треви и те трябва да се отстранят, после расте с пълна сила“, допълва Емилия.
За да се превърне в подправка, самардалата трябва да бъде откъсната, когато стръковете й са още млади. Листата израстват рано напролет, затова тя се бере в края на март – началото на април. По думите на Емилия, набраната листна маса се измива и се оставя да повехне леко 1-2 дни след което се смила в дървена чутура както гласи оригиналната рецепта, но в днешно време се използва обикновена месомелачка. „Получената каша се оставя на сянка, да няма никакво слънце. При второто пречукване на листата се слага много ситна сол, а за да има по зелен цвят готовата самардала, някои от семействата слагат в нея и лапад. Отново съхне, пак разстлано. Хубаво е да се разбърква по 2-3 пъти всеки ден, докато изсъхне напълно. Сушенето трае около 30-40 дни. Трети път като се пречука сместа се преминава през сито, за да се махнат едрите частици“, допълва тя.
Готовата продукция на Емилия буди интерес освен сред българите и сред чужденците, които искат да занесат подправката в родината си. Сухата подправка може да се използва за овкусяване на всякакви видове меса, пиле, гъби, картофи, яйца, домати, краставици, a жителите на Сливенска област няма да забравят да я сложат и когато приготвят за печене гергьовското агне.
На производство и търговия със самардала залага и Йордан Андреев от Асеновград, чиято фирма изнася подправката за Япония. И неговата рецепта е тайна, но споделя, че работата е трудоемка, отнема около два месеца и тънкост са специалните скари, на които се извършва сушенето, поставени задължително на сянка. Зелената листна маса купува от производител на 1, 80 лв. за кг, а сухата подправка се продава на цени започващи от 0,50 – 1 лв, в зависимост от разфасовката.
Яна Дамянова
