След 30 години очакване: България подготвя Национална стратегия за насърчаване на износа на българско вино

Държавата най-накрая разбра, че маркетингът на българското вино в чужбина е държавна политика и няма държава по света, която да не инвестира усилено във винените си брандове.

Макар и закъсняла, първата стъпка в правилната посока вече е факт – Министерството на земеделието подготвя Национална стратегия за реклама и насърчаване на износа на българско вино с многогодишен хоризонт на действие. Работната група, която ще подготви документа, проведе заседание във вторник и бе водена от аграрните заместник-министри Тодор Джиков и Георги Събев. В срещата участваха още представители на министерствата на земеделието и на туризма, браншови организации на производителите на вино и грозде, преподаватели от УНСС, УХТ и др.

„Нуждаем се от маркетингова стратегия, която да засили продажбите на българските производители във високия ценови сегмент, и държавата трябва да подкрепи финансово реализацията на мерките, които ще бъдат разписани съвместно с професионалистите от сектора“, заяви заместник министър Тодор Джиков.

Стратегията е разработена  по инициатива на зам. министър Тодор Джиков. Той сподели пред участниците в работната група, че е усетил острата нужда от държавна политика в маркетинга на вино по време на посещението си на най-голямото световно изложение за вино ProWеin, виждайки какво правят другите държави в подкрепа на своя винарски сектор, и какво не прави България.

Според зам. министър Джиков България като държава е абдикирала от своите винопроизводители, от вековните си традиции в производството на вино, и не съществува никаква форма на реклама на българското винопроизводство по света, така както правят всички останали държави. Защото осъществяването на такава цялостна и всеобхватна маркетингова стратегия на цял бранш от българската икономика е по силите само на държавата.

„На мнение съм, че има нужда от сериозна работа за изграждането на една много сериозна маркетингова стратегия, за да може да осигурим на българските винопроизводители достъп до международните пазари и продажби там. Смятам, че трябва да се целим във високия сегмент на пазара, за да можем да си позволим лукса да плащаме и по-добра цена за произведеното грозде от българските земеделски производители. Наясно сме, че това е един процес, в който участват много страни и се надявам, че не само ще изработим една много добра маркетингова стратегия, а и че държавата ще намери пари да финансира това мащабно начинание. Защото още веднъж ще кажа – без участието на държавата, няма как да продаваме хубаво българско вино на световните пазари. 99% от продажбата на вино е маркетинг, останалото е качество. Това, че в срещата се включват двама заместник министри и тя се провежда с изричната подкрепа на министъра на земеделието Явор Гечев говори за изключително сериозните намерения на целия политически кабинет, тази важна Стратегия да стане факт и българската държава да подкрепи своите винопроизводители поне през следващите 10-15 години. Надявам се, че следващият редовен кабинет ще продължи започнатото от нас“, анонсира идеята по време на работната група зам.министър Джиков.

„Необходим е нов цялостен подход към българското винопроизводство, което ще подпомогне развитието както на лозаро-винарския сектор, така и на селските райони и ще ги направи по-атрактивни. Преди няколко десетилетия страната ни е била трети най-голям износител в света по обща стойност. Сега конкуренцията е много по-голяма и агресивна. Всеки ден, в който не се работи за засилване на българския винен износ, е ден пропуснат в полза на нашите конкуренти“, посочи заместник-министър Георги Събев. Той допълни, че е важно при позиционирането на българското вино да се подчертае, че то е продукт с високи качества, включително чрез схемите за защитено наименование за произход и защитено географско указание. Заместник-министър Георги Събев каза още, че не трябва да се подценяват страните от региона, но също и по-далечните пазари, за да се обхванат всички възможности българските производители да станат разпознаваеми, въпреки силната конкуренция. Той допълни, че стратегията трябва да включва обучение на българските и чуждестранните потребители кои са българските региони, каква е легендата и историята около тях.

„Събрахме производители, научен потенциал и експерти в търговията, за да изясним какво искаме да постигнем. За да навлезем трайно на чуждите пазари, е важно да знаем какво искат производителите на грозде, на вино и търговците на външен и вътрешен пазар“, заяви заместник-министър Тодор Джиков.

В работната група участват браншовите организации в сектора –  НЛВК, Българската асоциация на винените професионалисти,  Българската асоциация на производителите и вносителите на вино, Национално сдружение на българските лозари.

Реалните производители и участници във винарския сектор споделиха, че от 30 години чакат държавата да се сети, че трябва активно да участва в маркетинговата стратегия на българското вино и създаването на бранд Българско вино със съответната история и привлекателност за купувачите. Но едва сега, 30 години по-късно, за първи път е проведена такава среща и това им дава надежда за бъдещето. Какво споделиха, ще прочетете в следващите ни статии.

Участниците в срещата обсъдиха избора на целеви пазари и таргет групи, които ще бъдат обхванати от стратегическия документ, капацитета за развитие и експорт на българските винопроизводители, участието в престижни изложения, потенциала на традиционните български сортове и дадоха примери за успешна реализация на българско вино във високия ценови сегмент в трети страни. Срещите на работната група ще продължат, като браншовите асоциации имат възможност да представят писмени предложения за стратегическия документ.

Част от Стратегията включва:

  • Изследване на възможностите за развитие и анализ на износа (решението за навлизане на чужд пазар включва мобилизация, последващи финансови и човешки ресурси, като изисква реално обмисляне на капацитета за износ, както и методична подготовка за международно развитие)
  • Анализ на конкурентноспособността (разпознаваемост на продукта, анализ на конкуренцията на избрания целеви пазар – локална и чуждестранна, и позициониране спрямо тях, и т.н.)
  • Избор на целеви пазар/и и таргет група/и (идентифициране на пазари с незадоволени нужди, определяне на пазарен сегмент, позициониране )
  • Дефиниране на продукт/и за експорт спрямо целевите пазари (например: БИО, вино със ЗГУ, ЗНП, традиционни български сортове и т.н.)

Това е само малка част от предвидените в Стратегията действия, които ще предприеме МЗм в сътрудничество с много други държавни институции и министерства. Необходимо условие, за да работи една такава всеобхватна маркетингова кампания.

Поводът

Припомняме на нашите читатели впечатленията, които зам. министър Тодор Джиков сподели в своя Фейсбук профил след посещението си на изложението ProWein 2023 в Дюселдорф, Германия:

“ Две винарни на собствени разноски рекламират себе си и България на изложението ProWеin 2023 в Дюселдорф – най-голямото търговско изложение за вино в света. А трябва да е обратното – българската държава да промотира масирано и агресивно българското вино точно тук!

Така, както правят Румъния с два огромни щанда, Сърбия, Молдова, Словения, Гърция, Турция, Македония, Армения, Бразилия, та дори и воюваща Украйна. Тук са дори Ливан, Япония и Канада. Да не говоря за щандовете на Чили, Аржентина, Португалия , Испания, Франция, Италия, заемащи цели палати.

България на практика я няма на ProWеin 2023! Изложението, на което всички, уважаващи традициите си във винопроизводството държави, участват. Тук е и мястото, където всички уважаващи себе си световни търговци на вино присъстват и сключват сделки. Място, където всеки вижда докъде са стигнали конкурентите му и прави своите стратегии. Място за професионалисти и държави, които имат визия и национални цели за винопроизводителите си и пазят традициите си. Перфектно състезание за световните пазари. България, обаче, е представена от две винарни, заплатили участието си сами!

Когато искаш българските производители да продават продукцията си по света, трябва да имаш целенасочена държавна политика и да инвестираш умно парите на държавата, за да можеш да помогнеш и на производителите, и на страната си, защото тези пари се връщат умножени многократно. Маркетингът и продажбите са висшия пилотаж, а пазарът на вино в света е на 90% маркетинг. Гърция не участваше на Зелената седмица в Берлин, но тук на Prowine, където се сключват сделки и се договарят продажби, имат богат щанд, заемащ половин зала. Италианският щанд е финансиран от Министерството на външните работи и Държавната Агенция за търговия на Италия. Така се прави държавна политика!

Къде е България? Задавам си въпроса като заместник министър. Затова създадох работна група, съвместно с бизнеса, с която ще изготвим тригодишна маркетингова стратегия за българското вино, която ще се финансира от държавата. Виното е държавна политика и българската държава ще застане зад българските винопроизводители! Поне докато аз отговорям за ресор „Растениевъдство“ в МЗм. Надявам се изпълнението й да бъде продължено и от следващите правителства! Защото е срам за България да не присъства на световната винена карта, където й е мястото!

Питаха ме защо направих в МЗм работна група с участието на бизнеса и държавата за изработване на маркетингова стратегия за осигуряване на пазари за българските винопроизводители? Отговорът е в снимките“.

 

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини