До скоро тя бе единствената лицензирана в региона, а дейността й продължи едва 5 години, разказа за „Гласът на земеделеца“ нейният собственик Владислав Борисов.
Първоначално младият мъж започва с 50 майки, отглеждани в клетки по европейски стандарт. Кандидатствал е по Програма „Млад фермер“, но в последствие се отказва от възможността за финансиране. Успял е сам да постигне затворен цикъл на производство с мобилна кланица, от където за пазарите във Враца и Монтана е подсигурявал месо с доказан сертификат за произход. Често Владислав е продавал продукцията си и на фермерски пазари в София, но е срещал трудности с екарисажа, предвид високите и непосилни за него изисквания от към БАБХ. Преди ковид пандемията и клиентите намаляват. „Казах си затваряме. Разходите отиват много напред, несигурни са условията на пазара. Сивият сектор изцяло ме съсипваше, ако държавата успее да овладее този нерегламентиран пазар, бих възобновил работата си, защото за всички тези години научих наистина много, но не виждам смисъл на този етап“, откровено заявява младият мъж и допълва: „Във всички отрасли животновъдството има и ще има бъдеще, ако го няма сивият сектор и тази бюрокрация“, категоричен е още Владислав.
Фуражите си е отглеждал предимно сам, като в случай на недостиг се е налагало да закупува люцерна от местни земеделски производители, признава младият мъж. Закупил си е и машина за гранули, с която да изхранва животните, а днес половината от инвентара вече е продаден, клетките са празни.
Останали са само две зайчета, като мъжкият е най-старият във фермата, внесен от Германия и за него Владислав се зарича, че ще си го остави до последно.
Преди да се заеме с отглеждането на зайци той е имал ферма за калифорнийски червеи, а от скоро се грижи за малки пилета, като обмисля вариант да преоборудва кланицата за тях. Производител е също на български сортове домати, краставици и пипер, без хибрид обаче, защото по думите му, те са само с цвят и форма, без никакви вкусови качества.
Десислава Андреева
