Овощар от Сливен: Чака ни глад, можем да обявим нулева година за приходите, но за разходите-не

„Чака ни глад, можем да обявим нулева година за приходите, но за разходите-не“, с тези думи Апостол Евтимов, който е дългогодишен овощар от Сливен, описва ситуацията с унищожените от измръзване градини с ранни сортове череши и праскови. Минусовите температури през март са съсипали по-голямата част от 260 -те декара градини с черешови дървета, които той стопанисва вече 9 години. „Тази година е изключително неблагоприятна, първо ни удариха студовете през март, заради тях ранните сортове си отидоха на 100%. След това, когато трябваше да се случи опрашването беше студено, нямаше пчели, не можа да стане. Така и от късните сортове няма да има продукция. От 30 зародиша само два ще се развият, след седмица недоразвитите ще са на земята и резултатът е нулев“, коментира с болка стопанинът.

По думите му, дори да остане без приходи, разходите по овощните насаждения продължават да си вървят, там няма нищо нулево и в това се корени проблемът. „Ние досега сме рязали, пръскали, копали, орали, продължаваме борбата с вредителите и работата няма край. Сега като няма плодове дърветата ще израстат повече, тоест трябва да правим още по-силна резитба, следващата година ще направим още по-големи разходи. Затова ни е нужна помощ от държавата“, казва той. Подал е молба за оценка на пропадналите площи, но при него оценяваща комисия все още не е минала на оглед. Притеснен е от липсата на яснота относно оценката на щетата. „До тази година имаше един държавен инструмент, наречен „100 процента пропаднали площи” за компенсиране на разходите, които сме направили до момента на поражението, сега обаче, ако на едно дърво има 10 череши това не се води 100 % пропаднала площ? Разпространена беше информация, че процентът ще бъде намален на 70 %  и ще има обезщетения, но от Министерството на земеделието не са дали насоки за това и става бъркотия при изготвянето на протоколите на оценяващите комисии“ , коментира Апостол Евтимов.

Според него, този механизъм за помощ на овощарите трябва да е отработен в България както е направено в другите държави. Дава пример как преди две години във Франция когато измръзнаха лозята на първия месец държавата е превела 1 млрд. и 200 млн. евро в помощ на засегнатите стопани. „При нас такова нещо няма, ние нямаме яснота какво и как ще се случи. Никъде по света овощарите не са така оставени като нас на произвола на съдбата. Има правила, има наредби, знае се как се действа при такива случаи. Климатът не можем да променим, отново ще има такива събития, а ние нямаме защита. Дори да искаме да се застраховаме никой не ни застрахова. Застрахователите реагират след 20 април, защото според тях рисковете да се случват измръзвания и осланяване  са много високи и не си струва да застраховат. В крайна сметка се получава така, че не се знае дали ще оцелеем.

Част от колегите на Апостол мислят да се откажат от овощарството заради липсата на подкрепа. „И аз искам да се откажа, но не мога, това е жив организъм. Пояснява, че освен лична инвестиция, в градините му са вложени пари по европроекти, получил е средства от европейските данъкоплатци, получил е чрез  субсидии и пари от българските данъкоплатци, а държавата неглижира това по някакъв начин.

Признава, че само преди ден е освободил 50 % от работниците си, а това означава 200 човека, които няма да идват да берат продукция, остават без препитание и вероятно ще отидат, да работят в друга държава.  „Няма с какво да им плащам, банките отказаха кредити защото видяха, че няма да имам продукция“, допълва той и остава с надежда, че неглижирането на проблемите в овощарството скоро ще приключи.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини