Проблемите на българското розопроизводство не са в Министерството на земеделието

Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България: Въпреки оптимистичните очаквания, „черните лебеди“ в розопроизводството се завърнаха. Просто няма кой да бере българските рози.

 

Господин Николов, каква е ситуацията в Розовата долина? Започна ли розоберът? Какви са проблемите на розопроизводителите през настоящата кампания?

Много се забавя розоберът. Времето е студено, розата не цъфти. Няма достатъчно цвят и работниците не могат да си изкарат надниците. Викаме ги през ден, което е много сериозен проблем. И ако през последните 3-4 години всички „черни лебеди“ се бяха струпали при нас в розопроизводството, тази година преди началото на кампанията имаше всички предпоставки да бъде добра. Като цяло в България нямаше складови наличности от розово масло, дестилериите изразиха готовност да направят силна кампания, стартовата цена беше справедлива за ситуацията, в която се намирахме. Имаше изгледи и що-годе да имаме работна ръка. Но това забавяне на розобера, който закъснява вече с 2-3 седмици, със сигурност означава, че кампанията ще бъде къса. Няма как розоберът да продължи 20-25 дни, цялата кампания ще приключи максимум в рамките на 15-20 дни.

Притеснителното е, че при този дефицит на розов цвят, ще има по-агресивни преработватели, които ще бъдат принудени да вдигнат цената, за да се сдобият с количествата, които искат да преработват.  Това съответно ще се отрази на кампанията през следващата година. Много рязкото и шоково поскъпване на розовия цвят не е здравословно. Това ще доведе до по-скъпо масло, което съответно ще се реализира трудно, и догодина пак ще имаме спад в търсенето на розов цвят. А ние тъкмо излязохме от една такава спирала и се надявахме да работим малко по-предвидимо и по-устойчиво.

Но най-сериозният проблем в нашия сектор от години е липсата на работна ръка. И ако що-годе добрата изкупна цена на розовия цвят тази година ни позволяваше малко да вдигнем цената на бране, за да можем да привлечем берачите, то отлагането на кампанията се превръща в много сериозен проблем. Ние традиционно след приключването на розобера предаваме работниците на черешовите градини. Но кампанията при нас се забавя, прогнозата е да влезем в „пик“ до седмица. Тогава обаче ще стартира и брането на черешите. И ние вместо да предадем работната сила към следващия сектор в земеделието, ще влезем в пряка конкуренция с него и ще тръгнем да вдигаме цените за бране.

Ние от години алармираме, че грешната политика на Министерството на труда и социалната политика, спира развитието на всички сектори в земеделието. Това министерство е забравило основната си роля, че е министерство на труда и се е концентрирало само в социалната политика. Дори и медиите го наричат „социалното министерство“. А кой ще работи, за да генерира пари за социалните политики? Не е нормално докато бизнесът изпитва крещяща нужда от работна ръка, в това министерство да мислят за нови и нови социални политики и да демотивират все повече и малкото останали работници. В държавата няма пари. Нека ограничим малко социалното подпомагане. Говорим за здрави, прави, обаче неквалифицирани хора, които тежат на гърба на социалната система. Целият сектор земеделие е готов да поеме тези хора за 7 месеца в годината. Да им осигури работа, да им плаща справедливо и да поеме данъчната и осигурителната тежест на този труд. Земеделието може да ангажира тези хора от април до октомври и те да са полезни за българската икономика.

Проблемът с работната ръка повече ще се задълбочава. И ние имаме все по-малко решения за този проблем. Ако администрацията, която отговаря за този ресор, не си влезе в ролята и не намери механизъм да стимулира тези хора да излязат на пазара на труда и реално да работят, да генерират приходи, да разтоварят социалната система и да придадат ползва в земеделието няма да стане. Защото ако погледнем статистически, въпреки пандемията, свръхпроизводството и всички останали проблеми, които съпътстваха сектора, през последните 3-4 години в розопроизводството най-големият проблем е работната ръка. И всяка година обемът на обран и продаден розов цвят спада с 20-30% основно поради тази причина. Ние сме стигнали до там, че средният добив от декар при нас вече гони 250 кг/дка, при потенциал на градините 400-500 кг/дка. Близо 50 процента от потенциалния добив фермерът го губи поради липса на работна ръка. Икономическите грамотните розопроизводители, които си пресмятат добре разходите и приходите, съзнателно ограничават потенциала на градините си. Но много хора работят за максимален потенциал и накрая гледат как цвета им капе по земята.

Имате ли някакви претенции от сектора към Министерството на земеделието?

Имахме среща наскоро в Министерство на земеделието. Но аз и на тази среща казах – проблемите на нашия сектор отдавна са извън възможностите на Министерството на земеделието. Най-отговорно твърдя, че през последните 4-5 години Министерството на земеделието се грижи за нашия сектор адекватно и там, където може да бъде полезно да помага – помага, там, където не може, не пречи. Но МЗм не може да реши проблемът с работната ръка. Може да подпомогне развитието на пазарите, въпреки че и това е в ресора на друго министерство. Но и в тази посока се работи. Министерството на земеделието подпомага участието на български розопроизводители и преработватели на международни изложения. Това е трайна тенденция през последните 2-3 години. Това ще спомогне дългосрочно за развитието на пазарите. По отношение на розопроизводството експертите в отдел „Растениевъдство“ показват много сериозно познаване. Бих казал, че на тема розопроизводство са по-подготвени от някои от производителите. В такава дълбочина са вникнали в проблемите и познават сектора. Разработихме регистър, който е актуален. Законът, хубав или лош, функционира и дава резултати. Секторът е сто процента на светло. Имаме точна и вярна статистика. Но има един зреещ проблем, който е извън пределите на това министерство. И точно това заявих – няма смисъл да правим такива срещи в МЗм и да си повтаряме едни и същи проблеми, докато на масата не седнат представителите и на други министерства.

Имате ли комуникация с тях?

Не, нямаме никаква комуникация. Последните опити за разговори на ниво браншови организации и Министерството, нарекло се социално, приключваха с нелицеприятни квалификации за нас, че едва ли не искаме да връщаме крепостничеството да сме феодали. Значи ние ще работим, ще инвестираме, ще рискуваме целогодишно и накрая продукцията ще ни капе на земята и от нашите данъци това министерство ще дава пари на хората, които са отказали да дойдат да работят. А ние предлагаме работа, адекватно заплащане и им плащаме данъците и осигуровките за повече от половин година. След розите, идват черешите, овощарите, лозарите.

Браншът трябва да синхронизира действията си и да бъде по-настоятелен, защото трябва да намерим решение. Говорим усилено за внос на работна ръка. Но нашите сектори са специфични. Не можем да вкараме работна ръка от където и да е. Къде има традиции в розопроизводство? Азиатците могат ли да берат рози? Или има развито овощарство и лозарство в Египет? А специално розоберът е толкова специфична работа, която я могат една шепа хора. Това не е работа за всеки. Бих казал на всеки един чиновник или министър, който дава предложение да се реши проблемът с работната ръка с внос на работници, да дойде за един ден и да бере рози. Да видим дали ще изкара 10 лева. Тук се искат специални умения, които тези хора имат. Има една приказка в Розовата долина „Българин гюл не бере“. Камо ли да докараме азиатец или африканец. Няма да стане. Много хора са се опитвали. По време на пандемията идваха всякакви хора при нас. Те не могат да заработят и по 10 лв на ден.

Като качество и добив може ли да се каже нещо от сега?

Качеството на цвета е много добро защото всеки ден вали, цветът е свеж с добър рандеман, но количествата са малко. Няма достатъчно високи дневни температури, за да може розата да цъфти равномерно и в обема, в който се надяваме. Самата фаза на цъфтежа се забавя заради ниските дневни температури.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини