Тя започва да пише проектозакон за регулиране на дейността си
Управителният съвет на новосъздадената Българска аграрна камара – БАК, се представи пред депутатите от Комисията по земеделие в Народното събрание и обяви, че още сега започва да пише текстове на проектозакон, който занапред официално да урегулира дейността й.
От БАК казаха, че искат да бъдат партньор на земеделската комисия и да получават от нея защита и подкрепа при създаването на новите аграрни политики.
Засега камарата обединява 14 браншови организации от почти всички земеделски подсектори и в нея вече участват над 10 000 членове, но се очаква в най-скоро време да се присъединят както нови браншови съюзи, така и Съюзът на кооперациите и два аграрни университета – Аграрният в Пловдив и Тракийският в Стара Загора.
Относно критериите за национална представителност, които заявява камарата и за които попитаха депутатите, шефът на УС на БАК Костадин Костадинов заяви, че те са наложени от самия бранш, а не от държавата или от Закон за браншовите организации, какъвто всъщност нямаме.
Според Симеон Караколев, лидер на животновъден съюз, именно един бъдещ закон за аграрните камари, какъвто смятат да започнат да пишат, ще даде възможност да се работи законно, максимално на светло и открито.
Според депутата Румен Христов аграрната камара е твърде важна организация и според него тя занапред заслужава да стане част и от националната тристранка, където се решават най-важните проблеми.
Организацията на жените фермерки също заяви, че ще стане член на камарата, защото досега не среща защита отникъде. Жените фермерки вече са останали малцина, а се занимават с трудни дейности. Само 17 фермерки сега отглеждат биволи в България, само 6 гледат магарета, само 60 са тези, които имат стопанства с коне и само 680 са говедовъдките. Те заявиха, че имат нужда от сериозна подкрепа, за да не изчезнат въобще бизнесите им. Очакват нова защита на интересите им, а също така и сериозно законодателство от страна на земеделската комисия в парламента.
Според депутата проф. Христо Даскалов БАК трябва да избистри точната си философия като обединение на малки и големи фермери и каква ще е крайната й цел – той пита какво ще направи, за да помогне да се увеличи производството на земеделска продукция. Според него аналогията с Лозаро-винарската камара, която някои правят, не е адекватна и подходяща, защото именно по време на съществуването на лозаро-винарската камара отпреди над 20 години, производството на грозде и вино са спаднали с над 30-40%.
Шефа на УС на БАК Костадин Костадинов допълнително обясни, че новата им организация ще защитава интересите както на дребните, така и на средните фермери, защото много едри почти нямали, и съобщи, че ще се ангажира и с правенето на политики в помощ на аграрното ведомство.
Ще настояваме Министерството на земеделието да се допитва до нас, когато взима важни решения, които касаят нашите съдби, допълни Атанас Василев, ръководител на Националното сдружение на българските лозари. Той допълни, че в държавата ни от години наред липсва всякаква синергия между най-важните институции като НАП, митници и др., заради което не може да се сложат юзди на сивия сектор, който процъфтява. Субсидиите не ни вършат работа, ако нямаме пазари, казва той. Василев още попита защо Министерството на земеделието няма и не прави реални регистри на земеделските производители, вследствие на което няма и никакъв контрол върху нерегламентираните.
Фалшивите производители не са никак малко. Те могат само с едно зелено картонче за регистрация като земеделски производител за 5 декара моркови, да се явят на пазара и да продават всевъзможна продукция /и от внос/ в хиляди тонове. Така подбиват нас – реалните производители, заявиха от организацията на жените фермерки. Според тях няма никакъв контрол от страна на държавата по веригата на предлагане, което съсипва легалния им бизнес.
Диана Ванчева
