Перчо Георгиев и „щастливите“ кокошки в Новоселци

76 – годишният птицевъд е единственият останал във Видинския край, който близо половин век отглежда пилета, петли и ярки в семейното си стопанство. Благодарение на своя малък бизнес той изкарва прехраната си и днес, като за отглеждането на пернатите разчита eдинствено на семейството си. Инвестира собствени средства, взима и банков кредит. Гордее се, че е успял да постигне не малко с труда си, а най-голямото му постижение е, че е изучил син – професор в Лондон.

Шарените пилета гледа в задоволителни условия, но по думите му – не лошо. „Живата стока е специфична и много отговорна. Поддържа ми тонуса“, признава пенсионерът. Преди време тя е наброявала хиляди глави, сега е в пъти по-малко и пазар, като в минали години – няма. Тогава процесът е бил по-организиран и сигурен, въпреки че и трудности не се липсвали. „Имали сме проблеми, преследвали са ни сякаш продаваме контрабандна стока.“ Бройлери за угояване не гледа, признава Перчо. „Нерентабилно е. С две зареждания и си фалирал“, категоричен е той. Въпреки високите цени – зърното и компонентите за младите пилета купува – жито, царевица, слънчоглед, а смеските, успява да си ги приготвя сам. Разходите му за лекарства и ваксини не са малко. Зарежда стимулиращи препарати – витамини, а антибиотици използва с мярка, само в крайни случаи. Избира подово отглеждане, без познатите клетки. „Щастливи“ са неговите кокошки, казва с намигване Перчо и допълва: „Доколкото мога да ги ощастливявам с грижите си. Не гоним високи резултати за жизнено тегло.“ На място във фермата му идват купувачи да избират за до отглеждане пилета, за яйца и месо.

По думите му, новоизлюпените се нуждаят от топлина, за това още през първата им седмица ентусиастът им осигурява до 35 градуса в помещенията. Перчо коментира не оптимистично развитието на отрасъла, като прави сравнение с румънския. „Нашият е загиващ, ще свърши. Младите не са мотивирани. Субсидиите са за големите – те ще оцелеят“, размишлява с огорчение птицевъдът.

Признава, че всяка година намалява отглежданите пилета. Той с умиление и дълбока носталгия си спомня благодатните години, когато в бранша е имало 50-60 души, а отглежданите пилета са надвишавали два милиона. „Докато един ден и мен няма да ме видите на пазара, и друг няма да видите“, допълва с тъга последният птицевъд от Видинския регион.

Десислава Андреева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини