Ливадната пеперуда (Loxostege sticticalis) донесе сериозен смут миналата година. Видът е от семейство молци, а най-разпространената информация е, че икономически значими вреди, могат да нанесат основно върху тютюн и захарно цвекло, а малките ларви се хранят с пелин и тревни растения. Въпреки това, тя се оказва сериозен вредител по много видове насаждения, а периодичните нападения от този вредител ни напомнят за сериозната опасност.
Какво представлява Ливадната пеперуда и какво носи със себе си?
Ливадната пеперуда е с многогодишна популация и в дълги периоди е с ниска плътност, но е и прелетен характер. Счита се за сериозен селскостопански вредител по хранителни, влакнодайни и фуражни растения, при определени благоприятни за развитието и условия. Най-сериозни щети нанася второто поколение, но също така трябва да знаем, че заради прелетните способности на вида, може да се получи сериозно огнище от възрастни, дошли от съседни страни без контрол на популациите.
През 2022 бе наблюдаван каламитет на вида в източните и централните райони на страната. Основна вреда е отчетена върху слънчоглед, царевица, едногодишни и многогодишни бобови култури, цвекло, коноп, памук, зеленчукови култури, лавандула и различни ливадни треви.
Възрастните от вида са с дължина около 12мм, а при размах на крилете достикат до 26мм. Предните крила са сивкаво – кафеникави, но се срещат и с жълто – кафеникав цвят, и с тъмно кафяви петна. Успоредно на външния ръб имат тъмна ивица. Крилата са сгънати като равнобедрен триъгълник, в покой на пеперудата. Антенките и са нишковидни.
Яйцата са удължени и овални, белезникави, с дължина до 0,8-1мм. като биват снасяни поединично или на малки групи. Преди излюпването на гъсеницата те потъмняват.
Гъсеницата при излюпването е светло белезникава около 1мм. Възрастните гъсеници са от сиво – зелени до сиво – кафяви на цвят, с по-тъмна гръбна страна, по която преминават по дължина тъмни и светли ивици. Главата е на петна. По тялото имат щитчета, от които излизат фини космици. На дължината достигат до 38 мм.
Какавидата е червеникаво – кафява, дълга до 12 мм. Развива се в копринен пашкул, в почвата.
Ливадната пеперуда развива три поколения годишно и зимува като напълно развита гъсеница в пашкулчето си в почвата. През първата половина на април гъсениците какавидират и пеперудите от първо поколение летят през втората половина на месеца, при средна денонощна температура от 15ºС. Масовият летеж е през месец май, когато температурата не е по-ниска от 17ºС. Пеперудите се хранят с нектар от цъфтящи растения, за да узреят полово. Активни са през цялото денонощие, но масовият летеж се наблюдава вечер след залез. Привличат се от светлина и ферментирали течности. Пикът в развитието им преминава при температури от 20 до 25ºС.
Женските снасят средно до 600 яйца на групи до 20 броя, от долната страна на листата на растенията. Яйцата биват снасяни през нощта при температура по висока от 18ºС.
Ембрионалното развитие на първо поколение е от 5-6 до 9 дни, а на следващите поколения от 3 до 6 дни.
Гъсениците живеят по самите растения. Повредата, която нанасят зависи от възрастта на гъсеницата и хранителния гостоприемник.
Малките гъсеници, първоначално по-фино изяждат само горният слой на листата. Фино скелетиране има и от възрастните гъсеници при гостоприемници с по-дебели листа. При растения с по-тънки листа възрастните гъсеници може да изгризат изцяло листа, като оставят само жилките. Нападат и цветните части. При придвижването си от едно листо върху друго, гъсениците отделят копринени нишки и при висока плътност се наблюдава омотаване на нападнатите части. Храненето е изключително интензивно и нападнатите растения могат да бъдат напълно обезлистени за няколко дни.
Ларвния стадий е с продължителност от 14 до 30 дни, след което гъсениците преминават в почвата, в копринен пашкул. Този период продължава средно между 15 и 21 дни. Пълното развитие на едно поколение продължава между един и два месеца, в зависимост от температурата и хранителния гостоприемник. При второ и трето поколение периода е до 36 дни.
Пеперудите от второ поколение са в летеж в края на юни и първата половина на юли, а от трето поколение са в летеж от средата на август до края на септември. Гъсениците от тези поколения са по-многобройни, затова се считат за по – вредоносни.
Освен от системата на земеделие и използваните препарати за растителна защита, масовото развитие на вида на Ливадната пеперуда, зависи от климатичните условия и наичието на естествени врагове. Днес се появява сравнително рядко или на големи интервали от време.
Понижените температури през пролетта са пагубни за първото поколение, което се явява естествена защита в земеделието. При второ и трето поколение, вреда нанася сушата. При суша, възрастните не се харят с пълноценен нектар и са заплашени от стерилност. а щастие има много естествени врагове на вида, които намаляват популациите, като се хранят с гъсениците.
Контрол и превенция
За превантивни мерки и защита на посевите от вредителя е важно да се спазват правилните агротехнически мероприятия по време на отглеждането на културите:
- Ранна сеитба на едногодишните пролетни растения;
- Подхранване;
- Напояване;
- Редовни обработки за унищожаване на плевелната растителност, както и окосяване на тревистата растителност в съседните синори и целинни площи;
- Обеззаразяване на почвата и растителните остатъци;
- Навременно прибиране на реколтата.
Контролът и избора на препарати срещу ливадната пеперуда, са като тези при надземните нощенки. Третиране с инсектициди от химичен или биологичен характер като пръсканията се провежда при плътност над прага на икономическа вредност. Това може да се установи отново с използването на подходящи за вида уловки.
При масово намножаване за предпочитане са препарати с бърз ефект.
Бактериалните препарати на база B.thuringiensis дават много добър резултати. Предвид, че неприятеля има развитийна фаза в почвата, могат да бъдат използвани почвени инсектициди с контактно действие – отново биологични или химични според по-добрите показатели на терена.
Важно е да отбележим, че при биологичните препарати неприятеля умира по-бавно заради начина на действие на бактериите и гъбите.
Има изследвания, които показват добри резултати с приложението на паразит от вида Trichogramma. Приложението се провежда в периода на масово яйцеснасяне, за да може да се постигне желаният ефект на колонизиране. Тук е важна консултацията със специалист, за да се избере точният момент за приложение на стратегията с Trichogramma.
При използването на токсични препарати за пчели и други полезни опрашители, напомняме да се спазват законовите изисквания за тяхното опазване.
Моника Господинова
