EК разреши вноса на три нови ГМО сорта царевица

Поднови разрешителното за четири други ГМО култури за храна и фуражи

Лилия Александрова

Европейската комисия разреши достъпа на три генетично модифицирани царевици до пазара на Общността. Така вече те ще могат да бъдат използвани за производство на храни за човешка консумация и за животни, но отглеждането им все още не е позволено в ЕС. Също така институцията поднови разрешителното за продажба на четири генетично модифицирани култури- три вида соя за храна и фуражи, както и един вид памук.

Тези генетично модифицирани култури са преминали през цялостна и строга разрешителна процедура, която гарантира високо ниво на защита на здравето на хората и животните, както и на околната среда, съобщават от пресслужбата на ЕК и допълват, че Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) е издал благоприятна научна оценка, заключавайки, че тези ГМО са толкова безопасни, колкото техните конвенционални аналози.

В рамките на Постоянния комитет и в последвалия Апелативен комитет държавите-членки не успяха да достигнат квалифицирано мнозинство нито за, нито против разрешението. Всяко разрешително е валидно за период от 10 години и всеки продукт, произведен от тези ГМО, ще бъде предмет на строгите правила за етикетиране и проследяване на ЕС, уточняват още от пресцентъра на ЕК.

ЕС разхлабва строгата законодателна рамка за ГМО

Припомняме, че в началото на юни Европейската комисия трябваше да представи законодателно предложение за дерегулация на новите ГМО – или както са известни новите геномни техники. Инициативата има за цел да изключи растенията, получени от някои по-наскоро разработени техники за модифициране на генома, от действащото законодателство за ГМО. Тези техники са известни като „целенасочена мутагенеза“, „цисгенеза“ и „CRISPR“ или „нови геномни техники“.

Представянето на това законодателно предложение обаче беше отложено.  Една от причините се посочва в изтекъл по-рано документ на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, озаглавен „Преглед на политически чувствителните теми“, а именно това, че Комисията определя новите геномни техники като изключително чувствителни и посочва, че широката общественост ги отхвърля. Ето защо, имайки предвид все по-политизираното естество на досието, се очаква предложението да бъде отложено допълнително до следващия мандат на Комисията, посочват наблюдателите от arc2020.eu.

От друга страна законодателното предложение относно маркетинга на семена също е забавено. Според наблюдателите това е още един знак, че двете предложения се разглеждат в пакет. Един вариант на политиката за предстоящото преразглеждане на маркетинга на семена е включването на критерии за устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде възможна регистрация в каталога на ЕС. Предвижда се критериите да бъдат направени така, че да отговарят на характеристиките на ГМО.

Настоящата регулаторна рамка за ГМО

Настоящата регулаторна рамка за ГМО се счита за балансирана, тъй като не забранява ГМО в ЕС, но регулира навлизането им на пазара. Рамката има три основни принципа: предварителна оценка на риска, проследимост и етикетиране. Директива 2001/18/ЕО и Регламент 1829/2003 очертават разрешителните процедури, докато Регламент 1830/2003 определя правилата за етикетиране и проследимост.

В основата на процедурата за проследяване е изискването кандидатите, които възнамеряват да въведат ГМО на пазара на ЕС, да разработят и предоставят метод за разпознаване. Това задължение позволява на всеки потребител да разграничи ГМО от други организми, които не са предмет на ограниченията, и по този начин може да защити фермерите от обвинения в нарушения свързани с патентовани продукти.

Ограничителна законодателна рамка

Този законодателен пакет е резултат от дълга кампания, водена от граждани и фермери с няколко основни аргумента: първо, трябва да се внимава, когато продукти и/или организми могат да бъдат използвани в околната среда. Липсата на научни познания за последствията от подобна употреба трябва да доведе до ограничения на работата с такива продукти. Тази необходимост е подкрепена от принципа на предпазните мерки, залегнал в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), член 191.

Второ, потребителите имат право да избират какво искат да ядат и да основават избора си на фактическа информация. Трето, фермерите трябва да имат право на хранителен суверенитет, да решават кои семена искат да използват, на чиста и безопасна околна среда и на биологично разнообразие. Всички те сега са част от Декларацията на ООН за правата на селяните и другите хора, работещи в селските райони (UNDROP).

Настоящата рамка е ограничителна, поне що се отнася до директното съприкосновение на ГМО културите с околната среда. Към днешна дата само 8 ГМО са разрешени за директно освобождаване в ЕС и това е регламентирано с Директива 2001/18/ЕО. Отделно от това, десетки ГМ соя и царевица са разрешени за внос и използване като храна за животни чрез Регламент 1829/2003, както и ГМ памук, а крайните продукти (като месо, мляко, яйца) не трябва да бъдат етикетирани.

Какво предстои?

Комисията изглежда уверена, че ГМО, произведени чрез нови геномни техники, ще допринесат за устойчивостта на хранителните системи. Но какви ГМО се разработват по света, питат наблюдателите. Отварянето на вратата за ГМО би означавало откриване на пътя и към патентоването. Въпреки че Комисията признава, че свързаните с това предизвикателствата трябва да бъдат разгледани, Съветът за регулаторен контрол отбелязва, че все още има проблеми по отношение на съжителството на тези култури с биологичното производство. В бъдеще остава въпросът, какво да се направи, за да се предотврати замърсяването на органичните полета, и може ли изобщо да бъде предотвратено?

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини