Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев каза от парламентарната трибуна, че има обективни фактори за повишението на цените на храните.
„По данни на НСИ през 2022 г. цените на стоките и услугите в селското стопанство са нараснали с 35,2 на сто в сравнение с 2021 г. Минералните торове са поскъпнали със 108,2 процента, препаратите за растителна защита – с 38,9 процента, фуражите – с 29,1 процента, а електроенергията и горивата – с 28,9 процента. Това са обективните фактори за повишението на цените, посочи той по време на парламентарния контрол днес.
Той цитира още данни, според които производството на сурово мляко през 2021 г. е намаляло с 29,5 процента в сравнение с 2011 г. Постъпилото за преработка мляко в периода 2011-2021 г. обаче е нараснало с 24,9 процента, достигайки 703 140 000 литра. „В резултат на увеличената млечна суровина в млекопреработвателните предприятия произведените през 2021 г. млечни продукти бележат ръст между 11,4 и 137,7 процента спрямо 2011 г.“, каза Вътев.
Относно закланите животни данните сочат, че през 2011 г. те са били 2 628 000, а през 2021 г. са 2 323 000, което е намаление с 11,6 процента.
Министърът продължи да излага статистика, според която в периода 2010-2021 г. общият брой животновъдни обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни показва тенденция за намаляване – за едри преживни животни от 150 947 през 2010 г. на 40 344 през 2021 г., а за дребни преживни животни от 195 825 през 2010 г. на 41 683 през 2021 г.
Според цитираните данни в периода 2010-2021 г общият брой животни също показва тенденция за намаляване – за едри преживни животни от 787 897 през 2010 г. до 660 776 през 2021 г., за дребни преживни животни от 2 453 402 през 2010 г. до 1 629 025 през 2021 г.
Вътев подчерта, че за да подпомогнат възраждането на българското земеделие, екипът на министерството ще използва Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. с финансов ресурс, възлизащ на 15,7 млрд. лева. „Той предвижда приоритетна подкрепа за уязвимите през последните години подсектори – животновъдство, плодове и зеленчуци и биологично производство“, добави земеделският министър.
Друг инструмент, който ще използва аграрното ведомство, е Националният план за възстановяване и устойчивост. Благодарение на него ще се реализират инвестиции в селското стопанство, свързани с въвеждане на дигитални иновации, екологизиране на производствените практики, по-ефективно използване на ресурсите, адаптиране на стопанствата към климатичните промени, скъсяване на веригите за доставка, опазване на генетичните ресурси.
„По отношение на системата от държавни помощи, въпреки ограниченията на държавния бюджет, при необходимост ще се прилагат схеми за държавна помощ, допринасящи за поддържане на ликвидността на земеделските стопанства и за осигуряване на нормалното функциониране на агрохранителната верига“, обясни Вътев.
Той отново подчерта, че големият проблем на българското земеделие през последните 30 години е, че секторите са разглеждани поотделно, вместо в цялост, както трябва да бъде. Освен това липсват кооперативи, а дребните животновъди и земеделски производители се нуждаят от тях. „Нашите земеделски производители са в конкуренция с изключително мощни европейски кооперативи, а тук всеки се опитва да работи сам“, каза аграрният министър.
