Стоилко Апостолов, управител на Фондация „Биоселена“: Ако успешно комбинират екосхемите си, много фермери ще получат по-големи субсидии от биопроизводителите

Повтарят се едни и същи грешки при заявяването на площи за кампанията, от години

Биофермерите не могат да са фокусирани в производството си заради безбройните и сложни изисквания да дебнат дали няма да застъпят две съседни полета – нужна е сериозна промяна

Семинарът, които биопроизводителите проведоха броени дни преди края на кампанията на 21 юли, отново доказа, че година след година неяснотата по очертаването и заявяването на площите в стопанствата им остава същата, дори става доста по-сложно.

Сред тях са хората, които произвеждат продукция на десетки и стотици дори парцели, но това не е накарало администрацията да се постарае да ги улесни, а напротив – тя и днес доказва, че не е свършила докрай и качествено работата, заради което много биостопани не могат да приключат заявленията си.

Дори на мнозина от тях, които са биопроизводители от десетки години, днес доста от биоплощите им ги има в биорегистъра, но ги няма в биослоя, за да бъдат заявени като такива.

Стана ясно, че в тази кампания се случват и повтарят фатални грешки, които тепърва трябва да бъдат установявани и изчиствани. Така че на някои ще им останат два-три дни да отидат в общинските служби и едва ли не да спят там, за да завършат своето заявление.

Разговаряме със Стоилко Апостолов по темата, както и по въпроса какви промени ще иска тяхната асоциация в Стратегическия план за 2023-2027.

– Г-н Апостолов, премина поредната среща-семинар на биопроизводителите, на която бяхте поканили представители на МЗХ и ДФЗ, но пак ваши членове не разбраха какви са отговорите на зададените от тях въпроси по заявяването. Какво смятате, че трябва да се направи?

Виждате, че в рамките на един месец правим втора такава среща, тъй като опитът от последните години показа, че много често се повтарят едни и същи грешки и то от много хора. И сега е видно, че картината се повтаря. Затова мисля, че подобни срещи, които правим са много полезни и са единственото място, където биофермерите могат да задават своите въпроси и да получават отговорите веднага или след кратко време. И тази беше полезна, като се има предвид, че още малко дни остават до финала на заявяване и целта е предварително да се избегнат грешките.

От миналата година исках да правим такива регулярни срещи на всеки три месеца, но следващата среща най-вероятно ще бъде във формат Консултативен съвет по биоземеделие, където ще обсъждаме и Националния план за развитие на биопроизводството.

– Какви са най-често допусканите грешки и грешките, които дава системата?

Най-често се допускат грешки при заявяването  със сбъркани  кодове. Често при очертаването се случва да се застъпват два парцела, но това са пропуски, които се правят от фермерите несъзнателно. Другите, за които чухте от стопаните са такива, на които в тези последни дни трябва да се търси решение и отговор от аминистрацията.

По този начин биопроизводителите отделят огромно време при очертаването на площите и при въвеждането на данните в регистъра, които се оказват едва ли не най-важните неща в живота на един биофермер. Това не може така да продължава и категорично трябва да се промени.

Фермерите трябва да произвеждат, да четат много, да се учат, да променят всяка година нещо в стопанството си, да са фокусирани в производството, а не в това дали няма да застъпят две съседни полета при очертаването и да да получат санкция или да не получат субсидия.

– Всичко това трябва да се промени – с промяна в регистъра и с промяна в начина на очертаване. Трябва най-накрая да се намери решение.

Но то ще се намери, ако целият бранш е много активен и  всички сдружения и асоциации, както и контролиращите лица, които  участват в процеса, бъдат единни, когато се търси решението на един  проблем. И да са настоятелни.

На второ място трябва да има хора от по-висшето ръководство, които да се вслушат в тези предложения, иначе знаем какъв ще е резултатът, виждаме го вече години наред. А в последните 3-4 години, въпреки че бяхме все пак по-единни и искахме промяна, нищо не се случи, нищо не се промени, дори стана по-лошо.

Резултатът го виждаме в момента.

– Намаляха ли биопроизводителите вследствие на това?

Да, много. Те намаляха драстично. Площите им се снижиха с 50 процента и от 160 000 ха станаха 80 000 хектара. А целта беше всяка година биоплощите да се увеличават с 50 000 ха нови сертифицрани декари до 2030 г.

Но тази задача трябва да стане задача на всички, и на администрацията, и на управляващите, които са заинтерисовани от развитието на сектора.

Проблемът не е само с подпомагането. Трябва много активно да се започне работа по всички мерки за стимулиране на потреблението, за търсене на пазари, за участия в международни панаири, да се използват биопродукти в детски градини, училища, кетъринги – там, където има обществено хранене. Всичко това е много важно и е станало начин на работа и стил в Европа.

– Излиза, че най-важният проблем на биопроизводителите са пазарите, така ли?

Да, това е най-големият проблем. За биопроизводителите основният ограничаващ фактор са именно пазарите. Колкото и субсидии да се наливат, ако нямат пазар, те няма и да произвеждат. За това трябва да получат пълна подкрепа от държавата.

Чухте, че тук на семинара фермери казват, че складовете им са пълни, затова трябва да преструктурират производството си. Колежка от Странджа сподели, че не е успяла да продаде спелтата си. Какво ще й помогне, ако няма пазар, и как ще продължи да произвежда.

– Очертаха ли се вашите предложения за промените в Стратегическия план? За какво ще настоявате?

.Да, те са ясни. На първо място да се промени изискването за добив от парцел. Защото в Стратегическия план е записано едно, а в наредбата  са записали друго и там са въвели текст добивите да се доказват парцел по парцел, което е неизпълнимо, невъзможно и неуместно.

На второ място настояваме за промяна в изискването биопроизводителите да доказват реализация на продукцията, което е безмислено. Повтарям, че те се оплакват, че от миналата година имат непродадена продукция, как да докажат реализация и защо това трябва да ги прави недопустими. Откъде накъде ще се иска това, след като те работят по агроекологична мярка, а не по мярка за обвързана подкрепа. Но всичко това има своето обяснение – то е следствие и продължение на водената преди години вредна политика, че биопроизводителите са измамници.

– Как стои въпросът с технологичните карти при вас? Ваши колеги на семинара казват, че задължително трябва да има такива и за биопрозводство?

Няма такива биокарти. Трябва да ги има обаче, защото макар и да се смята, че разходите при конвенционалното и биологично производство си приличат, и операциите – също, това не е точно така.

Сега, след последния Комитет по наблюдение, на сайта на МЗХ са качени ставките,  по които ще се прави подпомагането, за тях би могло да се сметне, че са един вид технологична карта. За мен там е ключът във всичко и там е заровено кучето.

Това е и най-тънката работа в един Стратегически план.

Защото според ставките ще се ориентираме как ще кандидатстват производителите.

Например мерките за биопроизводство не могат да бъдат комбинирани с останалите интервенции. Но комбинации при екосхемите могат да се правят най-различни и така с няколко екосхеми в стопанството си един конвенционален фермер може да получи субсидия, която е по-голяма от тази на биопроизводителя. Така го измислиха. И много конвенционални стопани, ако успеят да изкомбинират екосхемите си, ще спечелят много повече.

Диана Ванчева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини