Над 3000 малки язовира да се използват за напояване в земеделието

Български фермерски съюз (БФС) настоява над 3000 малки язовира в страната да бъдат включени в системата за напояване на земеделските производители. Става въпрос за бивши „текезесарски“ водоема, на които трябва да се направи инвентаризация, оценка на състоянието и прилежащата напоителна инфраструктура, обяви Георги Стоянов, председател на организацията. Според него язовирите спешно трябва да бъдат вкарани в системата за напояване в земеделието, защото глобалното затопляне и горещините все повече ще унищожават и намаляват продукцията. Има различни изследвания, едни от тях казват, че температурите в нашата част на Европа ще се повишат средно с 4,5 градуса по Целзий лятно време до 2100 година. Други, че подземните води потъват с по един метър всяка година.

Държавата нехае за тази възможност от 15 години и затова в някои райони на страната изцяло липсва напояване, коментира Стоянов. Причините са или от неразбиране, или от това, че тези язовири се използват като частни, най-вече за водни площи пред нечии имения, за риболов или за напояване само на нивите на някой местен човек с много власт. Призоваваме да се пристъпи спешно към комплексна оценка и инвентаризация на тези ценни активи. Ние можем да дадем и съвети, как това да бъде направено бързо и ефективно, защото вече имаме подобни иновативни разработки. Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели райони, подчерта Георги Стоянов.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев вече заяви, че напояването ще е приоритет, като ще се разработят необходимите документи и ще бъде създадена дирекция „Хидромелиорации“ във ведомството. Всичко това ще има смисъл, ако се прави с хора, които имат съответното образование и опит. Нещо, което от години е точно обратното. Ще припомним, че през 80-те години на 20 век в структурите към министерството е имало огромен брой служители по хидромелиорациите и само проектантите и инженерите-хидромелиоратори са били почти 2000.

В Български фермерски съюз подкрепяме тази теза, но ще следим за реалното изпълнение, защото това засяга хилядите наши членове, както и бъдещето на българското земеделие. Членството ни в най-голямата европейска организация на земеделските производители Copa Cogeca идва тъкмо навреме, защото тяхното съдействие в Брюксел ще бъде особено важно и ние определено ще се възползваме, по отношение на хидромелиорациите, за да направим най-доброто за България извън и над всякакви политически уклони, каза Георги Стоянов.

Членовете на Българския фермерски съюз от години възстановяват или изграждат собствените си напоителни системи. Те работят със стотици консултанти, технолози, проектанти и разбира се, с държавната и общинска администрация. Това помага ежедневно да се натрупват знания за предизвикателствата, които засягат абсолютно всички аспекти на това как да се докара вода до масива и на каква цена ще е тя. Организацията си сътрудничи активно с общини, с Националната камара на минералните води и много други. Ролята на съюза е да помага с опит, съвети, както и да оглежда критично работата на институциите.

Според общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, хидромелиоративният сектор на България е бил основополагащ за икономиката. Към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 г., държавното предприятие „Напоителни системи“ ЕАД управлява 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ капацитет от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време реално годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се захранват гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) – помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и чрез принуда от 94 помпени станции.

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е защитена от вредно въздействие на водите (наводнения) посредством 635 км защитни диги, включително 268 км по течението на река Дунав. До 2000 г. са коригирани речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 малки язовира предоставят допълнителен водосъхраняващ обем, като тяхното управление се прехвърля на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните земеделски стопанства.

Към днешна дата реално напояваните площи, обслужвани от „Напоителни системи“ ЕАД, са се свили още повече до 350 000 – 500 000 дка, в зависимост от годината и валежите. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето всъщност се генерират и основните приходи на държавното дружество. Там отива около 90% от консумацията на вода. Всъщност единствено „Напоителни системи“ ЕАД направи и невъзможното, като помогна да се подготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена заради изключително лошите решения, взети от тогавашния отговорен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на дружеството и качествения екип, работещ в периода около 2020 година беше достигнато до защита на мярка 4.3 и дори до обществени поръчки за строителство и рехабилитация. След това отново всичко се върна в изходна точка, защото не се мисли за общественото благо, а само за политически и бизнес интереси. С днешните цени на строителството, вероятно в заявените 24 обекта ще се изпълнят половината дейности. И днес голяма част от действията се определят именно от хора, които подкрепяха решенията във връзка с Мярка 125 или участваха в деградацията на напояването през 90-те години и в началото на 2000-та година, обясни още Георги Стоянов.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X