52-годишният дипломиран аграрен икономист от село Бутан, община Козлодуй завършва висшето си образование през 1997 г в гр. Свищов и веднага решава да се „потопи“ в дълбоките води на земеделието. Приема предизвикателството, като първоначално закупува земя около къщата си, в която обособява малък разсадник и овощна градина със сини сливи на площ от 30 дка. Поучава държавно подпомагане. „Сливата е културата, за която субсидиите са на половина от другите овошки, например, а разходите не са никак по-малко от тях“, разказва Ивайло.
От 10 години той разширява дейността си и със зеленчукопроизводство, като на площ от над 60 дка отглежда български и хибридни домати, пипер, патладжан, карфиол и зеле – подбрани сортове с доказани вкусови качества. Тук на финансиране не разчита, поради многото бюрократични изисквания. За продукцията си подбира био препарати, признава и, че температурните аномалии сега са наложили допълнителни пръскания в годината. „Не е лесно, но се справяме. Наложили сме се като производител, който предлага чиста продукция. Държим така да бъде и занапред, като не правим компромис с предлаганото качество“. Пазарът става на място в градината, както и на местното тържище в селото при цени от 1 лв до 1,50 лв за килограм от сините плодове.
Всеизвестен факт е, че сливите обичат влагата, за това Ивайло Иванов е изградил и капково напояване за всички култури. Все още продължава беритбата на овошките, но въпреки тежката година, добивите са ежегодни и задоволителни, признава той – над 2 тона от дка. „Овощарството и зеленчукопроизводството създават заетост в малките населени места, жизнено необходими са в българското село, за да се спре процесът на обезлюдяване“, на мнение е Ивайло. Той определя семейния си бизнес като успешен за това и не престава да се бори с трудностите. 
„Здрави нерви, труд и упоритост – носи успеха. Тези, които искат да го направят: богати няма да станат, но и гладни няма да останат“, категоричен е земеделецът. Интензивно в селскостопанската работа се включват и двете му деца 18 – годишният Борислав и второкласничката Радина. Ивайло споделя още, че надделява ръчният пред механизирания труд, за това разчита и на помощта на сезонни работници.
За бъдеще Иванов обмисля идея да разшири площите със сини сливи от сорта „Чачанска лепотица“, както и да инвестира финансов ресурс в закупуването на земеделски инвентар, за да не се налага да наема, както прави до сега.
Десислава Андреева
