Иван Димитров е собственик на голяма ферма, в която отглежда 180 дка с ароматните плодове. Той е един от малкото останали производители в региона, познат в миналото с обширните си масиви. Сега в сектора са ангажирани няколко малки земеделци, а големите се броят на пръсти.
60-годишният предприемач отглежда 70 дка ягодови и 75 дка малинови насаждания от специално подбраните качествени и устойчиви сортове Зенга и „Полк“, осигуряващи вкусни плодове, адаптирани към различни производствени методи. През 2012 г. Иван Димитров засажда 19 дка ягоди, а насажденията с малини реализира 6 години след това.
Разсадът за културите внася от Нидерландия и разполага със сертификати за качество, които гарантират тяхното здраве и сортова чистота. Ежегодно е обект на щателни и периодични проверки за спазване на изискванията за био-сертифициране. Част от добивите Димитров, който преди това е имал бизнес с профили за дограма, реализира в страната, а останалото количество предава на търговци, които в замразен вид изнасят за Европейския пазар. „Последната година за първи път не можахме да си реализираме цялата продукция, слабо потребление и търсене“, признава той. Според него получаваните средства като подпомагане стигат за разходите само за месец. Ползват се разрешени за употреба био препарати. В началото трудът е механизиран, за това със средства от проекти е закупена специализирана техника. Останалото е изцяло ръчен труд – основно при ягодите, работници се намират трудно и те са предимно във възрастовата група от над 60 години. „Имало е периоди, в които сме пътували по 70-80 км., за да си набавим работна ръка“, разказва още собственикът на земеделското стопанство. И с огорчение добавя, че тази година дъждовете са унищожили реколтата от ягоди. „За сега не ни спира да продължим. По твърдоглави сме, но да видим до кога ще издържим“, оптимист е Димитров. Той е на мнение, че у нас биологичното производство все още не е достатъчно оценено, но заема превес като чистота на продукта, вкусови качества и аромат пред продукцията, обработвана с конвенционални препарати. „Да изберем био продукт – така смятам, че е правилно“, коментира още земеделецът. Той не престава да влива финансов ресурс във фермата, макар и с годините да става все по-трудно. Замисля и още инвестиции, но за тях в момента изчаква да стартират новите програмни периоди. „Може би в един момент ще затворим и цикъла си на производство, защото търговците започнаха да спекулират с нас“, заявява Иван, за който био земеделието е трудоемко и много рисково.
С годините градът под връх „Ком“ постепенно губи челните позиции в отглеждането на традиционните си култури – ягоди и малини. Но докато има ентусиасти, които да милеят за земята и родното земеделие, поминъкът ще се запази и предаде на идните поколения.
Курортният град е известен с единствената по рода си чешма – паметник на малинарката. В миналото не случайно Патриархът на българската литература Иван Вазов е черпил вдъхновение от берачките на ароматните малини, като им посветил любовен стих.
Десислава Андреева
