Как така Нидерландия, в която на един човек се падат по 1,1 дка земя е първа в Европа и в света по брутна продукция от декар – в размер на 1460 евро? А в България, в която на един човек се падат 7 дка земя, брутната продукция е едва 80 евро от декар?
На светлинни години разлика
Земеделието на Нидерландия има коренно различна структура, пазарен генезис и дългогодишни традиции. Земеделският регистър, например, не е променян от времето на Наполеон. Семейното земеделие е толкова силно развито, че не се налага да се наема работна ръка – за Нидерландия е обичайно фамилията да обслужва цялата ферма. Това е възможно и с малко на брой хора, защото нидерландците винаги са първи във внедряването на иновации.
Млечно говедовъдство, елитен генетичен материал, цветя, плодове, зеленчуци, семена и посадъчен материал – във всички тези сегменти Страната на лалетата е европейски и световен лидер. За да се случи това обаче, ключова е логистиката.
Нидерландия – вход и изход на Европа за земеделски стоки и продукти
Ротердам е най-голямото европейско пристанище за търговия, то и днес продължава да се разширява, за да запази страната своето лидерство. Най-много се печели от посадъчния и от елитния генетичен материал и холандците са прочути с тях по целия свят. Това е възможно благодарение на науката. В Нидерландия тя работи съвместно с бизнеса. Едно знание, вече отработено и внедрено като технология, носи печалба, защото се продава добре. Особено когато си пионер в иновациите и умееш да се похвалиш за това по правилния начин. „Във всеки търговски успех има история, той не е просто цифри и обеми“, гласи рекламната стратегия на нидерландците.
Нидерландия е финансов и инвестиционен хъб – тя изнася производства в целия свят. Затова и пазарният хоризонт пред тамошните предприемачи е далеч по-широк. Те мислят както за семейната ферма, така и за бананите в Бразилия, които се отглеждат по холандски патент.
Какви са политиките в земеделието и съответните институции в Нидерландия. Реалностите там тотално се разминават с тези у нас.
Държава – бизнес – наука
Върху тази здрава и солидарно отговорна връзка се гради успехът на нидерландското земеделие. Тамошното аграрно министерство е учредено едва преди 6-7 години, преди това е било просто агенция в икономическото ведомство. В него работят около 140 души и то се занимава единствено със задаването на политики. След като политиките са обсъдени на ниво бизнес, наука, пазарни възможности, след като са направени необходимите проучвания и анализи, политиките се обличат в закони. Затова законът в Нидерландия винаги помага.
В Нидерландия има само една Разплащателна агенция, която обслужва всички финансиращи програми – във всички стопански сектори. Тя комуникира с отделни браншови организации, в които всеки предприемач е длъжен да членува и да плаща членски внос. Това е гаранция за прозрачни и коректни публично-частни партньорства между бизнеса и държавата.
Кооперирането е стара традиция в Нидерландия. В страната има кооперативно базирани търговски износи, както и земеделска банка. Холандските фермери непрекъснато се учат, но дотолкова, колкото да са добри в работата си. Администрирането е извън тяхното полезрение.
Аграрният бизнес е силно специализиран, не се залага на затворен цикъл. Една семейна ферма, например, само угоява телета, друга произвежда само фуражи и т. н. Цялата верига обаче работи перфектно и всеки си знае мястото. Защото всичко това е предшествано от анализ, пазарно проучване и адекватна държавна политика.
И в Нидерландия земеделците са малък процент – около 2,5 на сто. Малките обикновено разчитат и на страничен доход, защото печалбата за стопаните е около 10% – за всички. И в Страната на лалетата се наблюдава тенденция към окрупняване на стопанствата, а младите не винаги искат да поемат семейния бизнес. Въпреки това, Нидерландия остава европейски и световен лидер.
Събирането на данни е нещо като религия в Нидерландия. Още преди близо 10 години, например, в страната са направили проучване на пазарните нагласи по отношение на биологичното производство. То е показало, че процентът на потребителите, които са склонни да купуват био не е голям. Затова и този сектор в Нидерландия е около 4%. Винаги пазарно ориентирани обаче, холандците инвестират в биорастителната защита. За нея пазар има.
Субсидирането – за екосистемни услуги
Нидерландия недолюбва преките плащания, а данъкоплатците искат да знаят къде и за какво отиват техните пари. Затова субсидирането там е на стопанство, а не на декар площ или на глава животно. През последните години страната подпомага земеделието под формата на екосистемна услуга. Това означава, че е ясна обществената полза от всеки тип производство – както за хората, така и за околната среда. Неслучайно амбициите на Нидерландия са до 2050 година цялата икономика на страната да е кръгова.
Ако е вярно, че в земеделието революциите са тихи, Нидерландия е изключителен пример в тази посока. Без да се бърза, внимателно, след дълбок анализ, с постигнат консенсус, с широк хоризонт и с поглед 50 години напред.
