Аз много пъти призовавам управляващите да кажат, когато разбият тези 28 милиона декара, на които се отглеждат зърнени и маслодайни култури, с какво ще ги заместим.
Интервю на Ася Василева
Господин Делгянски, напоследък сме свидетели на разгарянето на истерията, която бяхме позабравили – „лошите“ зърнопроизводители срещу чувствителните отрасли. Всички, които сме в сектора, знаем, че причината за състоянието на земеделието ни изобщо не е толкова елементарна. Вие сте човек, който се е доказал в бранша, с безспорен авторитет и име. Какво е Вашето мнение?
Нас, зърнопроизводителите, ни обвиняват, че едва ли не сме взели субсидиите на останалите отрасли. Два програмни периода, общо 10 години, на нас – зърнопроизводителите, ни беше забранено да участваме по инвестиционните мерки на ПРСР. А това са много пари, които бяха предназначени за инвестиции и развитие на българското земеделие и селските райони. Какво направиха с тези пари? Постоянно чуваме, че няма пари.
Няма, защото някъде потънаха. И хората, които са сериозни и наистина искат да работят, а такива има във всеки един отрасъл, се потърпевши. Познавам производители от т.нар. чувствителни сектори, които работят и се развиват. Но на тях самите им пречат тези, които само усвояват средства. Защото им взимат от техните пари.
В животновъдството нещата не могат да продължават по начина, по който са сега. Още преди 10 години, когато отидох в Германия, и видях какво значи животновъдство, го казах. Не може да имаш млеконадой от една крава 10-15 литра и да искаш да бъдеш конкурентен с европейските производители. Министър Вътев изнесе данни, че не е проблем сухото мляко, което влиза у нас от Украйна, а това, което идва от Германия. А защо идва у нас мляко от Германия? Първо – защото там има 2 или 3 пъти по-голяма субсидия. И второ, защото там фермите са високоефективни. Там крава, която дава под 30-35 литра мляко не се държи. А голяма част от нашите средни и малки животновъди, които казваме, че стимулираме, гонят едни умрели крави в най-голямата жега 10 км по баирите. Няма паша, всичко е изсъхнало, и чакат да получат някакви резултати от това животно. Няма как да стане.
И ако продължава по този начин да не се преосмислят нещата, винаги парите на тези сектори няма да стигат и производство няма да има. Защото, ако временно можем да забраним за момента вноса от Украйна, от Германия и останалите държави, не можем. Производителите в западните държави вече са много напред. Постигнали са това, което трябва да се постигне във всеки един отрасъл и няма как да се спре техния внос. Трябва българското земеделие да стане конкурентно на тяхното.
Но за да се случат тези неща, трябва да се реже до живо месо. Трябва някой да събере смелост и да каже – стига, държавата ще прави това и това, ако производителите правят реално производство. Но виждаме, че в такива случаи се вдига шум, дават се някакви пари и така до следващото закъсване. Но следващите 2-3 години вече ще бъдат фатални.
Страните в ЕС са скачени съдове. Не може там, където производителността на труда е ниска, не се ползват иновации, породите са остарели, като гледам кравите са живи-умрели, които е ясно че се държат само заради субсидията, да очакваме високи резултати. 300-400 лв на крава се взимат от субсидиите. С 50-60 полуумрели крави са доволни. Разходи няма. Фуражите са некачествени, окосят ги заедно с тревата и това е храната на животните. С такава храна как можеш да си конкурентен на водещите европейски производители?
В България има десетина модерни ферми по европейски образец, че дори и по-добри. И ако на този етап трябва да се помага на някого, то това е точно на тях. Преди две години, когато беше голямата суша в САЩ, американското правителство отпусна 10 млрд. щ.д. субсидия на водещите им селскостопански фирми, защото те са гръбнака на тяхното земеделие.
Трябва незабавно да се спре даването на субсидии на стари трайни насаждения, останали от времето на ТКЗС-та. Това са хиляди декари, за които някой взима пари. Да се спре раздаването на пари за стари лозя. След като се направи оценка от специалисти. Едно насаждение, ако няма потенциал защо да го субсидираш? Всяко едно трайно насаждение, което се прави оттук нататък да бъде според агротехнологичните изисквания. Преди имаше почвено-климатични карти. Не можеш да сееш някакво трайно насаждение, ако не си в пояса, в който това трайно насаждение може да се развива. Виждаме какви проблеми има всяка година със сланите. Там, където има ранни слани, няма да правим трайни насаждения, които измръзват. Измръзване на 5-10 години може да се случва. Но ако измръзват всяка година насажденията, какъв е смисълът изобщо да ги има и на пазара да не излиза продукция?
Правят се насаждения по 5-годишните проекти. Гледат ги – не гледат ги, и след това ги бракуват. Защо не се търси някаква реализация, защо не се слага един по-дълъг период на проектите за трайните насаждения? Всички хладилници, които се направиха, след 5 години се препродадоха.
Всичко това допринася ли с нещо за развитието на селското стопанство в България? Не! Една огромна камара пари се изхарчи и накрая – нищо.
Как реагирате Вие на кризата?
Тази година смених комбайните за по-ефективни. Намалявам комбайнерите. Избирам машини с по-голяма скорост и по-малки загуби. Полагаме всички възможни усилия, за да бъдем по някакъв начин конкурентноспособни на украинското зърнопроизводство. Това е начинът.
Ако ние досега се задържахме и можехме по някакъв начин да се конкурираме, то това беше заради окрупненото земеделие и използването на високоефективна техника. Но сега, когато се опитват административно и финансово това производство да го убият, ние и в този отрасъл ще станем неконкурентоспособни.
Какво бихте предложил Вие на държавата?
Аз много пъти призовавам управляващите да кажат, когато разбият тези 28 милиона декара, на които се отглеждат зърнени и маслодайни култури с какво ще ги заместим. Добре, 2-3 милиона декара могат да се заемат с нещо друго. Аз самият съм гледал по 4000 дка зеленчуци. Но в България вече нямаме онази преработвателна промишленост, която имахме. Ако големите стопанства в момента тръгнем да гледаме други култури, ние сами ще си отрежем главата, защото няма къде да реализираме продукцията. Това никой не го мисли. Постоянно казват – ама ние едно време. Ама едно време, ако почна да изреждам всички преработвателни комбинати, които имахме, поне 20. Имахме огромна преработвателна промишленост. Сега това го няма. Ако ще произвеждаме зеленчуци, трябва първо да имаме преработвателна промишленост.
Много говорим за кооперативи напоследък. Да вземем как работят във Франция. Там те са създадени от производители, но държавата безвъзмездно им е дарила преработвателни и складови мощности. И това можеше да бъде едно от исканията. Един пилотен проект, на един кооператив от реални производители, държавата да му предостави едно предприятие, което може да е финансирано дори на 50%, като останалата част се изплаща от печалбата на това предприятие. И да се види това ще проработи ли.
За напояването. В Раковски и Съединение има един голям канал Стряма – Чирпан. Този канал можеше да докарва вода чак от каскадите на Белмекен и се пълнеше язовир Пясъчник. Според мен, ако се прави реформа в напояването, водата от този канал трябва да се вкара под земята. Това позволява да се ползва естествения напор на водата. До всеки един блок трябва да се докара вода от държавата. След това земеделците си поемаме разходите.
Ако аз в моето стопанство мога да поливам 3-4 000 дка земя, аз съм готов да сея интензивни култури. Няма да пилея водата. Но и при царевицата, ако изкараш по 2 тона от декар и там възвръщаемостта от напояването е добра. Но тогава ще мога да отглеждам култури с по-висок доход. Защото ако изкараш 5-10 тона домати, то имаш много висока доходност от декар земя. И това можеше да ни помага в трудни години със суша. Пак пилотни проекти. Един в Раковски и един в Съединение. И става въпрос максимум за 10 млн. лв. Ако държавата не може да извади 10 млн. лв, то за какво говорим? Ако тези неща работят, то всяка година почваме да ги увеличаваме по малко.
Защо у нас въобще не се говори за стратегическо мислене, за планиране, за анализи, а всички искат пари на парче?
Стратегия е изключително необходима. Но трябва да се напише от специалисти и да бъде съгласувана с легитимни представители на браншовете. И когато се напише тази стратегия от браншовете, тогава вече няма как да протестираш – има стратегия и тя трябва да се спазва и изпълнява от всички. Не е въпроса да вземеш някаква пара за момента. Догодина пак трябва да вдигаш шум някъде. Трябва да залагаш на нещо трайно. Неслучайно колегата Васил Петров каза – ние искаме правила! Ако има Стратегия, ако има правила, ние можем да се развиваме. Трябва да има Стратегия за развитието на сектора. Написана от браншовете и приета от държавата. Тогава всеки ще има яснота, хоризонт на планиране и всеки ще си знае и ще е длъжен да спазва задълженията си.
Аз например, от няколко години имам желание да направя овцеферма. Но виждам, че няма бъдеще и не си заслужава инвестицията. Трябва да има приета Стратегия, написана от отраслите и ясна работа с дългосрочни правила. А ако се върнем назад, ще видим, че наистина, както казва Недко Митев, огромни пари се наляха в земеделието, но почти нищо не се направи.
Да вземем младите фермери. Нека някой да даде информация – колко пари са дадени за младите фермери и колко от тях са останали в сектора да се развиват. Не повече от 10%. Трябва да се стимулират младите. А младите са нашите деца. Аз никога не съм си позволил да си раздробя стопанството заради субсидия. Но младите трябва да се поощряват да тръгват по пътя си.
Сега всеки ви брои субсидиите. Може ли да се прави земеделие, разчитайки на тези субсидии?
През последните 2-3 години аз съм загубил почти 3 млн. лв. от разликата в цените. Високи цени на производство и ниски цени на реализация. Ако нямах натрупани резерви? Как щяхме да тръгнем да правим ново производство? В момента голяма част от малките зърнопроизводители не го разбират този протест, защото те наистина очакваха пари от някъде. И те ще изпаднат в много затруднено положение, защото нямат този резерв, който имахме ние. И ако нещата продължат така с високи разходи и ниски цени, наистина ще има проблем. Но това не означава, че трябва да се взима от големите, за да се дава на друг. Говорят за джипове и скъпи коли. Моят джип е на 12 години. Парите, които се взимат не трябва да се харчат за странични неща. Те трябва да се инвестират обратно в производството. Иначе се губи конкурентоспособността.
Преработвателите на слънчоглед са 5-6 на брой. Виждаме какви са печалбите им за миналата година. Никой няма да тръгне да си споделя печалбата с нас. Сочат нашата субсидия от 2 млрд. лв, която се дели на 60 000 стопанства, а печалбата на 6 преработвателя на слънчоглед от 1 млрд. лв никой не я споменава.
Каква е Вашата прогноза за следващите 2-3 години? Как очаквате да се развие пазара на зърното?
Пазарът на зърното ще бъде такъв, какъвто е в момента. Зърно се произвежда в цял свят. Цената е борсова. В момента има излишъци на пазара. Не Украйна, а Русия прави дъмпинг. Ако някой очаква високи цени в следващите 2-3 години, се лъже. Цените ще са такива, каквито са в момента и на слънчогледа, и на пшеницата. И който може да се вмести в тези разходи, ще остане. Който не може – ще фалира. И ако искаме тези 28 млн. дка да бъдат засети, то държавата или ЕС трябва да помислят за адекватен начин на подпомагане. Тези земи няма с какво друго да се насеят. Така поне зърното ни излиза на световните пазари и носи валутни приходи в държавата. Тези земи иначе ще пустеят, на тях няма да се произвежда въобще нищо. Но никой не мисли за това. Лошото е, че никой политик не разбира от земеделие. И само виждат субсидиите. А какво остава накрая от тези субсидии – нищо.
Наистина, направиха се едни модерни стопанства. Складове за съхранение. Купи се високопроизводителна техника. И тези неща ни позволиха да бъдем конкурентни на световните пазари на зърно.
Този негативен образ, който целенасочено насаждат на българските зърнопроизводители, трябва да се промени. Ние работим за България и работим достойно. Онзи ден министър Вътев каза, че неговата фирма е платила 20 млн. лв. данъци в българската хазна. А лично аз за същия период съм платил 100 млн. лв. данъци в българската хазна. От 20 години осигурявам работниците си на реални заплати. А не съм само аз.
Ще завърша това интервю с една лична история. През 1997 г. много се мъчих да взема кредит. Ставаше въпрос за 1 млн. лв. Тогава беше най-големият хаос в държавата. Имаше огромно недоверие към земеделието. И не можах да го взема. Тогава си казах – стягай се, и каквото можеш да си помогнеш сам, помогни си. Сега горе-долу сме пак на същия етап. Опитвам се да направя така, че ако се наложи един ден да можем да работим и без субсидии. Оправяй се сам и ако дойде нещо отгоре – добре дошло, ако не дойде, трябва да можем и без него.
Но е за яд, че така или иначе тези пари ще идват. Но ще потъват по веригата и до истинския земеделски производител няма да стига почти нищо. И земеделието ни ще продължи да върви назад.
Снимка: Амитица ООД
