За овошките – намерения и бюджети до 2027 г.

Тук предоставяме всички данни, предложения, коментари, бюджети, изискуеми добии по кутури, колебания, както и възприети и неприети идеи как да се развива и подпомага в Стратегическия план обвързаното с производството подпомагане на доходите за плодове

Днес се отчита, че брутната продукция и добавената стойност в овощарството през годините на прилагане на ОСП непрекъснато намаляват, което означава, че този сектор в относително измерение изостава в сравнение с другите сектори, най-вече от полското растениевъдство.

Възвращаемостта в сектор овощарство е нарушена.

През 2007 г. добавената стойност съставлява 9% от БДС в земеделието при 7% брутна продукция, а през 2016 г. съотношението се изчислява вече на 5% към 4% брутна продукция – БП.

Плащането по интервенцията ще е на хектар допустима земеделска земя.

При определяне на нивата на подкрепа по интервенциите изцяло сме се водили от данните за рентабилност на отделните подсектори, индивидуалните трудности, които изпитват, постоянно повишаващите се разходи, казват от Комитета по наблюдение.

Именно затова в сектора за производство на плодове и зеленчуци културите са групирани според необходимостта от определена степен на подкрепа.

Размерът на подпомагане е определен с оглед постигането на задоволителна добавка към по-високите нужди от подкрепа на доходите на земеделските стопани в секторите с ниска рентабилност, стимулиращ ги да продължат земеделското производство.

Говори документът…

 

Код на интервенцията (държава членка) I.Б.11
Име на интервенцията Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодове
Вид интервенция CIS(32) – Обвързано с производството подпомагане на доходите
Общ показател за крайния продукт O.10. Брой на хектарите, за които се ползва обвързано с производството подпомагане на доходите
1 Териториално приложение и ако е уместно, регионално измерение

Териториално приложение: Национално равнище

 

Код Описание
BG България

Описание на териториалното приложение

Интервенцията се прилага на територията на цялата страна.
2 Свързани специфични цели, междусекторна цел и уместни секторни цели

 

Код на СПЕЦИФИЧНАТА ЦЕЛ НА ОСП + описание Препоръчителните специфични цели на ОСП за този вид интервенция са обозначени с получер шрифт
SO1 Подпомагане за достатъчно надежден земеделски доход и устойчивост на селското стопанство в Съюза с цел подобряване на дългосрочната продоволствена сигурност и разнообразието в селското стопанство, както и за гарантиране на икономическата устойчивост на селскостопанското производство в Съюза
SO2 Подобряване на ориентацията на пазара и увеличаване на конкурентоспособността на стопанствата в краткосрочен и дългосрочен план, включително по-голям фокус върху научноизследователската дейност, технологиите и цифровизацията

 

3 Потребности, обхванати от интервенцията

 

Код Описание Определяне на приоритети на равнище стратегическия план по ОСП Разгледана в стратегически план по ОСП
П.1.3  Потребност от подпомагане на земеделските стопанства в секторите зеленчуци, трайни насаждения и висок приоритет Да
П.2.1. Повишаване на конкурентоспособността на стопанствата в секторите производство на зеленчуци, плодо висок приоритет Да
4 Показател(и) за резултатите

 

Код на ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ + описание Препоръчителните показатели за резултатите за избраните специфични цели на ОСП за тази интервенция са обозначени с получер шрифт
R.4 Дял на използваната земеделска площ (ИЗП), обхваната от схеми за подпомагане на доходите при обвързаност с предварителни условия
R.6 Процент на допълнителните преки плащания на хектар за отговарящи на условията за подпомагане стопанства с размер под средния за стопанствата (в сравнение със средната стойност)
R.7 Процент на допълнителното подпомагане на хектар в районите с по-големи потребности (в сравнение със средната стойност)
R.8 Дял на стопанствата, ползващи се от обвързано с производството подпомагане на доходите с цел подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта или качеството
5 Конкретен план, изисквания и условия за допустимост на интервенцията

Описание

В рамките на тази интервенция се предвижда подпомагане на доходите на стопанства, осъществяващи дейността си в производство на плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, сливи и десертно грозде. Очакваме тази подкрепа да спомогне за увеличаване на тяхната конкурентоспособност, икономическата им жизнеспособност, повишаване на нивото на специализацията им и подобряване на тяхната пазарна ориентация. Чрез този вид целенасочена подкрепа ще се създадат благоприятни условия за развитие на дейността на стопанствата, увеличавайки икономическия им потенциал и подобрявайки ликвидността им.

Интервенцията е обвързана с вида на производството, насочена е към всички земеделски стопани, които произвеждат плодове от допустимите за подпомагане култури

Културите, допустими за подпомагане по тази интервенция са определени на база обективни и недискриминационни критерии. Всички култури, включени в интервенцията, са обект на подкрепа и в текущия програмен период.

Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар земеделска земя, от която е добит и реализиран на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура.

Определете бенефициерите, отговарящи на критериите, както и специфичните критерии за допустимост, когато е уместно, за бенефициерите, за площта и когато е приложимо, за другите съответни задължения

Земеделски стопани, които имат право на подпомагане по интервенцията за основно подпомагане на доходи за устойчивост и които отговарят на дефиницията „за активен земеделски стопанин“.

Земеделски стопани, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха (заедно или поотделно) допустими за подпомагане площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, сливи (prunus domestica) и десертно грозде. За достигане на минималния праг от 0,5 ха е възможно комбинирането при заявяване с интервенцията за обвързано подпомагане на доходите – плодови насаждения до встъпването им в плододаване, но по конкретната интервенция се заявяват само площи с допустимите култури в период на плододаване, от които следва да е добит и реализиран на пазара добив, съобразно заявената площ и изискуемия за конкретната култура добив.

Изискуемият добив по култури е както следва:

Ябълки – 11 914 кг/ха;

Ягоди          – 4 980 кг/ха;

Круши           – 5 922 кг/ха;

Кайсии и зарзали – 4 970 кг/ха;

Праскови и нектарини – 7 500 кг/ха;

Сливи – 6 246 кг/ха;

Череши – 4 700 кг/ха;

Вишни – 3 718 кг/ха;

Малини – 3 300 кг/ха;

Десертно грозде – 4 500 кг/ха

Кандидатите с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер на 50% от минималния добив, определен за културата. Полученият и реализиран на пазара добив се удостоверява с документи за реализация на продукцията.

С оглед да бъде избегната възможността по интервенцията да бъдат заявявани винени сортове ще бъде приложена сортова листа с допустими сортове по отношение на културата „десертно грозде“.

При производството следва да са спазени съответните минимални агротехнически мероприятия.

6 Определяне на уместни базови характеристики

(приложими стандарти за ДЗЕС, законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) и други задължителни изисквания, установени в националното право и правото на Съюза), когато е приложимо, описание на специфичните уместни задължения съгласно ЗИУ и обяснение как ангажиментът надхвърля задължителните изисквания (както е посочено в член 28, параграф 5, член 70, параграф 3 и член 72, параграф 5)

Неприложимо

7 Обхват и суми на подпомагането

Описание

Плащането по интервенцията е на хектар допустима земеделска земя.

При определяне на нивата на подкрепа по интервенциите изцяло сме се водили от данните за рентабилност на отделните подсектори, индивидуалните трудности, които изпитват, постоянно повишаващите се разходи, именно затова в сектора за производство на плодове и зеленчуци културите са групирани според необходимостта от определена степен на подкрепа. Размерът на подпомагане е определен с оглед постигането на задоволителна добавка към по-високите нужди от подкрепа на доходите на земеделските стопани в секторите с ниска рентабилност, стимулиращ ги да продължат земеделското производство. При дефинирането на нивото на подпомагането сме взели предвид и това да има известна предвидимост чрез осигуряване на последователност и приемственост в подкрепата за земеделските стопани, за да бъдат удовлетворени очакванията на бенефициерите, които са били обект на подкрепа до момента. Поради тази причина е предвидено увеличение в нивото на подпомагане в размер на 3%, за да бъде съпоставимо с изплатеното през кампания 2022.

Културите сливи и десертно грозде ще се подпомагат с еднакво ниво на подкрепа заедно с останалите култури, включени в интервенцията, тъй като, съгласно актуалните технологични карти по култури, необходимостта от подкрепа за тях не е по-ниска. Видно е, че нито преките разходи, нито общите (преките + допълнителните разходи) са по—ниски спрямо тези на останалите култури, напротив – по-високи са от средното за всички култури, също така себестойността при двете култури е съпоставима с тази при други плодове. По тази причина,  всички култури, включени в интервенцията, ще се подпомагат с еднакво ниво на подкрепа.

Култура Преки разходи лв./дка Общо разходи лв./дка Себестойност преки разходи
вишни 1448.62 2231.18 1.81
ягоди 1268.12 2963.04 1.92
ябълки 1614.08 2289.29 1.08
череши 1550.67 2299.07 1.94
сливи 1573.63 2399.88 1.05
праскови 1415.13 2086.36 0.97
малини 1802.9 2916.86 2.00
десертно грозде 1550.91 2547.48 1.07
круши 1193.35 1864.78 1.49
кайсии 1345.26 2127.05 1.35
средно ниво 1,476.27 2,372.50 1.468

 

С цел по-висока финансова устойчивост за малките и средни стопанства в сектора, които не могат да се възползват от предимствата на икономиите на мащаба на големите стопанства, се прилага модулиран размер на плащането – по-високо ниво на подкрепа до 30-тия ха, заявен по интервенцията, и по-ниско ниво на подкрепа за останалата площ в стопанството над 30 ха. Прилагането на модулация ще компенсира частично увеличаването на подкрепата за културите сливи и десертно грозде.

Не предвиждаме да бъде продължена модулацията в подпомагането, прилагана до момента, тъй като след проведен анализ по отношение на структурата на стопанствата в сектора на база заявяването за кампания 2021 като най-актуална, се установи, че и по двете схеми за обвързана подкрепа за плодове процентът на бенефициентите, които стопанисват повече от 30 ха не надхвърля 1%, а по отношение на площта – тя е малко над 6% от общата заявена по схемата площ. Има култури, при които няма нито един бенефициент с повече от 30 ха площи, примери за това са круши и ягоди. При голяма част от останалите култури броят на бенефициентите, стопанисващи над 30 ха, е незначителен – праскови/нектарини – 2; вишни – 4; десертно грозде – 6, малини – 7.

Тъй като в текущия програмен период културите сливи и десертно грозде са в отделна схема, предвид това, че за отглеждането им са необходими по-малко разходи в сравнение с останалите култури, а в новия период всички интервенцията за плодове е една, то съотношението на нивото на подпомагане за сливи и десертно грозде спрямо останалите култури е 1:2.

8 Допълнителни въпроси/информация за вида на интервенцията

Обосновка на трудностите, през които преминават целевите сектори/производства или видовете селскостопански практики, развивани в тях.

Състоянието на овощарството в страната е в силна зависимост от множество природни и социално-икономически фактори, сред тях са недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството; остаряване на съществуващите насаждения и недостатъчни темпове на създаване на нови насаждения; недостатъчна работна ръка и ползване на нискоквалифициран труд при производството; проблеми с напояването, застаряване на населението в стопанствата, където се отглеждат такива култури. Отглеждането на плодове и зеленчуци изисква и значително количество посадъчен материал, което е свързано с много разходи. Продукцията от плодове и зеленчуци е нетрайна в по-голямата си част, което изисква капиталовложения по отношение на съхранението й и създава известни ограничения във връзка с транспортирането й.

От друга страна, България има изключително благоприятни условия за развитие на сравнително голям брой овощни видове, потенциал, който не бива оползотворен в пълна степен. При овощните насаждения се отчита наличие на неподдържани и на нереколтирани овощни насаждения, които през 2017 г. възлизат на 40% от общо установени 61,6 хил. ха (по данни на отдел „Агростатистика” към МЗм). Влошената възрастова структура на овощните насаждения води до ниски добиви.

За сравнение в края на 80-те години в страната са произвеждани 1,8 млн. т плодове, докато през 2017 г. производството на овощни видове в страната възлиза на 220 хил. тона. Средните добиви при всички овощни видове са под средните за ЕС. Причините за по-ниските добиви в сравнение с ЕС са степента на агротехника, която се прилага у нас (преобладаващата част от насажденията са от екстензивен тип), както и недоброто състояние на една не малка част от насажденията. Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български плодове от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините.

Българското производство се сблъсква на пазара с внос на по-ниски ценови нива, предимно от трети страни. България е трайно нетен вносител на почти всички плодове. През 2020 г. отрицателният търговски баланс е значителен и е на стойност от почти 124 млн. евро. Най-значим е към Турция, Гърция, Еквадор, но не само за цитрусови и/или тропични видове – банани, портокали, лимони. Вносът и потреблението през зимните и пролетните месеци е значим на ябълки – над 50 000 тона, круши, праскови, кайсии, десертно грозде, ягоди и др. По-малък е вносът и съответно отрицателният баланс при пресните череши и сливи. Стойността на експорта на БГ плодове е за 104 млн. евро, докато вносът превишава 228 млн. евро, формирайки отрицателен баланс от – 124 млн. евро.

Основните причини за колебанията в произведените количества се дължат преди всичко на различните в климатично отношение години. Силната зависимост на произведената продукция от конкретните метеорологични условия внася в голяма степен зависимост и несигурност у производителите, което представлява един от факторите, водещ до въздържане от по-широко застъпване на овощарството, с оглед на благоприятните природо-климатични дадености.

Полученият факторен доход на час вложен труд в селското стопанство за периода 2007-2016 г. показва трайно изоставане, в сравнение със средното равнище в страната и с други икономически дейности. През 2016 г. в селското стопанство той е 4.5 лв./час, докато общо за икономиката е 5.3 лв./час. По-ниската доходност в сравнение със средното равнище на икономиката на страната и с други икономически дейности е заплаха за отлив на работна ръка от отрасъла, което налага подкрепа на доходите, която да гарантира определено ниво на икономическа сигурност на земеделските стопани и на техните доходи, за да останат в отрасъла и да се осигури устойчивост на производството.

При специализираните в овощарството стопанства липсват достатъчно едри стопанства, като през 2016 г. само 30 от тях имат СП над 100 хил. евро. В тях се произвежда между 170-250 хил. евро продукция, което представлява около 15% от цялата брутна продукция от плодове. В средния клас по икономически размер са около 10% от специализираните стопанства, което показва, че стопанската структура е влошена, пазарната ориентираност и трудностите при реализацията на продукцията са затруднени. Брутната продукция от трайни насаждения в селското стопанство намалява от 7% през 2007 г. до 4% през 2016 г. В същото време добавената стойност от трайни насаждения за същия период се свива от почти 9% в началото на периода до 5% в края на периода. Причини за настъпилите промени са в проблемите с възвращаемостта от производството, в затрудненията за постигане на добри условия и благоприятен достъп до пазара и сериозните рискове, свързани със значителната нужда от инвестиции и производствени разходи срещу които стойностният резултат не е стабилен и сигурен. Не съществува достатъчно добра интеграция по веригата на стойността в овощарството, което създава високи рискове пред производителите, особено от средния клас, които са пазарно ориентирани, разчитащи на привлечен капитал, труд и земя.

Брутната продукция и добавената стойност в овощарството през годините на прилагане на ОСП непрекъснато намаляват, което означава, че този сектор в относително измерение изостава в сравнение с други сектори, най-вече от полското растениевъдство. Възвращаемостта в сектор овощарство е нарушена, като през 2007 г. добавената стойност съставлява 9% от БДС в земеделието при 7% брутна продукция, а през 2016 г. съотношението се изчислява на 5% към 4% БП.

От специализираните стопанства с най-нисък икономически потенциал са стопанствата с трайни насаждения – средно 1 885 евро СП. Причините трябва да се търсят в дребното и разпокъсано производство (най-висок дял на дребни стопанства до 2 000 евро – близо 70% през 2016 г.), в това, че преобладаваща част от насажденията са от екстензивен тип и с неблагоприятна възрастова структура, в разрушената хидромелиоративна система.

И през 2016 г. средният икономически размер на стопанствата в страната остава по-нисък в сравнения със средното равнище в ЕС. Причините са: преобладаващ дял на дребните и малки стопанства, както и отливът на производителите от производства с по-висока добавена стойност.

Производствата с по-висока добавена стойност, където се постига висока разходна интензивност, като зеленчуци и трайни насаждения у нас съставляват около 2% от ИЗП, докато в ЕС този процент е 4,3%. Наблюдава се трайна тенденция за намаление на брутната им продукция и свиване на дела им в продукцията от растениевъдство.

За 2016 г. данните показват, че произведената брутна продукция от овощни насаждения е 3 пъти по-ниска от средното равнище за стопанствата в страната.

Брутна продукция по специализация на стопанствата

През 2020 г. са произведени 202 579 тона плодове, което е с 13.6% по-малко в сравнение с 2019 г.

Реколтираните площи с овощни видове са с 3.5% по-малко в сравнение с 2019 година. Слабо увеличение се наблюдава единствено при сливите. При останалите разглеждани култури се наблюдава намаление.

Брой кандидати заявени площи за периода 2018-2021 г. по схемите за обвързана подкрепа за плодове

Макар да се очаква по-слаба динамика предвид вида на насажденията, що се отнася до броя кандидати по схемите за обвързана подкрепа за плодове се отчита намаление при почти всички култури, като най-значително е при малините – 29%, вишни – 17%, круши – 15%, ябълки – 14%, праскови – 11%. При земеделските стопани, които отглеждат ябълки, малини и праскови това означава с около 200 кандидата по-малко за всяка от културите.

При площите с плодове общо за всички култури, включени по двете схеми за обвързана подкрепа за плодове, при заявяването за кампания 2021 се наблюдава приблизително 7% намаление на площите, заявени през 2021 г. спрямо 2018 г. Конкретно по видове култури при 8 от 10-те култури има намаление в заявените площи през 2021 г. спрямо 2018 г., като при малините то е най-голямо – почти 30%, при крушите – 16%, при вишните – 13%. Единствено при ягодите и кайсии/зарзали се наблюдава слабо увеличение – ягоди – 3,7%, кайсии/зарзали – 9.1%.

Брой кандидати по схемите за обвързана подкрепа за плодове

Заявени площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове

Допълнителна информация е достъпна в приложение към Стратегическия план на България – Обосновка относно рентабилността и необходимостта от подкрепа за интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите.

Каква е целта на интервенцията по отношение на целевите сектори/производства или на видовете селскостопански практики, развивани в тях?

þ за подобряване на конкурентоспособността

þ за подобряване на качеството

þ за подобряване на устойчивостта

Как интервенцията ще допринесе за справяне с установените трудности във връзка с тази цел (напр. обяснение относно насочеността на интервенцията)?

Очакваме подпомагането по тази интервенция да спомогне за увеличаване на конкурентоспособността, икономическата жизнеспособност, повишаването на нивото на специализацията на стопанствата и подобряване на качеството на произведената продукция. Проследяването на възрастта на насажденията и ограничението подкрепата да е предназначена само за насаждения в период на плододаване от една страна ще лимитира опитите по интервенцията да бъдат заявявани стари, не добре поддържани овощни градини, а от друга – ще стимулира земеделските стопани периодично да обновяват градините си, съответно да прилагат нови сортове, нови техники на отглеждане, което би подобрило както техните добиви, така и качеството на продукцията. Това неминуемо ще доведе и до подобряване на конкурентоспособността на стопанствата. По-ниският изискуем добив за площите, заети с допустимите култури, които се отглеждат по биологичен начин, не само отчита по-ниските добиви на биологичното производство в сравнение с конвенционалното, но и би стимулирало някаква част от земеделските стопани да преминат към такъв метод на производство, което от своя страна би позиционирало тяхната продукция в съвсем друг ценови клас. Изискването по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите –плодови насаждения до встъпването им в плододаване бенефициентите да са използвали сертифициран посадъчен материал и да са представили доказателства за това несъмнено би довело както до по-високо качество, така и до по-голямо количество на произведената продукция, а от там по-високи доходи и по-добра устойчивост на сектора. Чрез изискването за доказване на минимален добив се цели помощта да се насочи към пазарно ориентирани и по-конкурентоспособни стопанства.

Кои са засегнатите сектори?

Плодове и зеленчуци

Обосновка на значението на целевите сектори/производства или на видовете селскостопански практики, развивани в тях

Българското овощарство има важно значение за земеделието в страната, като традиционен подотрасъл, осигуряващ снабдяването с плодове на населението (плодовете и зеленчуците са неизменна част от диетата на хората), както и за развитие на регионите, където условията са подходящи и е постигната определена степен на специализация. Продукцията от плодове и зеленчуци се използва и за суровина в хранително вкусовата промишленост, а част от отпадъчните продукти при преработката на плодовете се използва и в животновъдството за храна на животните.

За сравнение в края на 80-те години в страната са произвеждани 1,8 млн. т. плодове, докато през 2017 г. производството на овощни видове в страната възлиза на 220 хил. тона. Спецификата на метода на производство на плодовете и зеленчуците предполага по-ниска механизация в сравнение с други сектори, поради което се осигурява трудова заетост в селските райони с изключително ниска такава и по този начин се допринася за съживяването на селските райони.

Обяснете как интервенцията е в съответствие с Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО).

Съгласно доклади, представящи данни, които определят значимите проблеми при управлението на водите, отговори и предложения и мерки как да се достигнат екологичните цели за постигане и поддържане на добро състояние на водите, като част от междинен преглед на проблемите при управлението на водите, етап от актуализацията на Плановете за управление на речните басейни – 2022-2027 г., тенденциите и в четирите района, обект на изследване, са положителни за периода 2016-2020, от което следва да се направи индиректна връзка, че схемите за обвързана подкрепа, голяма част от които се прилагат от 2015 г. (схемите за плодове и зеленчуци) не са допринесли за влошаване на състоянието на речните басейни, дори напротив – въпреки тяхното прилагане се отчитат позитивни промени и в посока намаление на замърсяването, и в нивата на експлоатационен индекс. Докладите са разделени по райони – Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, публикувани са на електронната страница на Министерство на околната среда и водите, в период на обществено съгласуване са били от 15.10 2021 г. до 18.04.2022 г. Резюметата на 4-те доклада са достъпни както на български, така и на английски език на следния електронен адрес: https://www.moew.government.bg/bg/vodi/planove-za-upravlenie/planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni-purb/planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni-2022-2027-g/

Издаването на разрешителни за водовземане и за ползване на воден обект в България е процедура, уредена в Закона за водите, в който са транспонирани и разпоредбите на Рамковата директива за водите. Разрешителни се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Всяко разрешителното се издава въз основа на официални и актуални данни от метеорологични, хидроложки, хидрогеоложки, хидрохимични и други инженерни проучвания. При издаване на разрешително компетентните органи отчитат наличните водни ресурси; потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект; състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при повърхностните води за: предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела; опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане добро състояние на водите; опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води; предотвратяване, прогресивно намаляване и прекратяване наведнъж или на етапи на замърсяването от емисии, зауствания и изпускания на приоритетни и приоритетно опасни вещества. При подземните води целите са за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела; опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние; идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води.

Разрешителните подлежат на преразглеждане по отношение на съответствието с целите за опазване на околната сред, когато данните от мониторинга или друга информация и оценки показват, че целите за опазване на околната среда, установени за водно тяло, не се постигат или съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло или потенциала на изкуствено или силно модифицирано водно тяло, както и когато са констатирани несъответствия между хидроморфологичните условия и екологичното състояние на водно тяло или добрия екологичен потенциал на изкуствено или силно модифицирано водно тяло.

Разрешителните се преразглеждат при всяка актуализация на характеризирането на района за басейново управление на водите. Когато упражняването на правата по разрешително представлява натиск върху състоянието на водите, допринасящ за влошаване на състоянието или непостигане на целите за опазване на околната среда, директорът на басейнова дирекция планира изменение на разрешителното, а когато с изменение не могат да бъдат постигнати целите или изпълнени условията – неговото прекратяване. Изменението или прекратяването на разрешителното се включва в програмите от мерки в съответния план за управление на речните басейни.

Начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири в страната се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане. С годишния график се определя стратегията за използване на водите на язовирите през съответната година. Месечният график се изготвя, като се вземат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителни за водовземане.

Производството на плодове и зеленчуци в страната, както и животновъдството се осъществяват при спазване на всички разпоредби, произтичащи от европейското и национално законодателство в областта. Отчитайки това, заедно с положителните промени и тенденции, част от докладите, към които реферираме, не на последно място прилагайки и системата от предварителните условия, съгласно която бенефициентите на директни плащания подлежат на санкции, ако не отговарят на ЗИУ и стандартите за ДЗЕС, смятаме, че сме предприели необходимото интервенциите за обвързано с производството подпомагане да не оказват и те видимо от докладите не оказват негативно влияние върху състоянието на речните басейни в страната. Спазването на националното и европейско законодателство при производството на плодове, зеленчуци и животинска продукция, стриктната процедура за издаване на разрешителни за водоползване, проследяването на състоянието на водите в страната, както и резултатите от докладите за управлението на речните басейни в страната, потвърждават, че интервенциите за обвързано с производството подпомагане, бидейки в голямата си част сходни с прилаганите до момента, няма да са в разрез с постигането на добро управление на водите и в бъдещия период и страната ни е взела всички необходими мерки за това.

Интервенцията финансирана ли е частично или изцяло от допълнителното плащане за протеинови култури (максимум 2 %) в съответствие с член 96, параграф 3 от РСП?

¨ Да      þ Не

Ако интервенцията е насочена към смесица от бобови култури и треви: моля, посочете минималния процент бобови растения в смесицата.

Неприложимо

Обвързаното с производството подпомагане на доходите, предоставяно на копринените буби, е подпомагане, основано на животни, като за използването на „животно“ като основна единица на подпомагането се изисква предварително изясняване на следното:

моля, пояснете коефициента на преобразуване между тази единица и „животно“ (т.е. колко от тази единица съответства на „1 животно“?), например за целите на показателите.

Неприложимо

Възможно е в коментар да се дадат допълнителни пояснения (например теглото на яйцата в една опаковка)

 

9 Съответствие с правилата на СТО

Кехлибарена кутия

Разяснение дали и, ако да, как интервенцията спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението за СТО за селското стопанство (синя кутия)

Неприложимо.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини