От второто заседание на Комитета по наблюдение – автентични документи
Какво точно беше предложено за промяна в ДЗЕС 4, 5 и 6 от МЗХ
Диана Ванчева
Според внесения доклад до Комитета за наблюдение на Стратегическия план за 2023-2027 от Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“ и председател на работна група за изготвяне на методика за предварителните условия беше предложена промяна на стандартите за добро земеделско и екологично състояние – ДЗЕС.
Те са резултат на финални обсъждания със заинтересованите страни и в рамките на междуведомствената експертна работна група.
Изготвено е мотивирано решение за следните изменения на стандартите за ДЗЕС:
По ДЗЕС 4
Буферните ивици по протежение на водоизточниците (реки, езера, язовири, потоци, канали и др.) в стандарта да се намалят на 3 метра вместо 5 метра – с мотив да се създадат по-благоприятни условия за земеделските стопани, без да се създава опасност от нитратно замърсяване от земеделски източници.
По ДЗЕС 5
В стандарта за ограничаване на ерозията на парцели с наклон над 10%, освен изискването почвообработващите операции да се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена, да се добавят и вертикални обработки без обръщане на слоя, минимални, ивични или нулеви обработки на почвата – с мотив да се даде възможност на стопаните за избор между повече видове противоерозионни обработки и да се предотврати рискът от обръщане на техниката.
По ДЗЕС 6
Летният чувствителен период, в който следва да се поддържа почвена покривка се скъсява с един месец – от 1-ви юни до 30-ти септември, а зимният чувствителен период отпада.
Мотивът – постъпили са научни данни и доказателства конкретно за агрометеорологичните условия в България.
Предложените изменения, според работната група, не противоречат на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, но все пак предстоят коментари с ЕК за одобряването им и убеждаване.
СПРАВКА
на предлаганите изменения на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България в периода 2023 – 2027 г. (СП ОСП 2023-27) в частта стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС)
| Формулировка във фишовете за предварителните условия на СП ОСП 2023-27 | Предложение за изменение, съгласувано със заинтересованите страни |
Мотиви за измененията
|
|
| 1. ДЗЕС 4 Изграждане на буферни ивици покрай водните течения
Забранява се използването на минерални и органични торове, както и продукти за растителна защита в буферните ивици:
– с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни течения (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
– с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор; – с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени;
– с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон – ≥ 6%. |
Дирекция „Растениевъдство“ предлага следната промяна за ДЗЕС 4:
Забранява се използването на минерални и органични торове, както и продукти за растителна защита в буферните ивици:
– с ширина минимум 3 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни течения(реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
|
Минималната ширина на буферните ивици е определена от 5 на 3 метра при равнинни терени. В одобрения Стратегически план беше еднаква с изискванията на Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници като въвежда буферните ивици в съответствие с Директивата и са приложими за територията на цялата страна.
Ширината на определените буферни ивици не засяга изискванията в рамките на програмите за ограничаване на замърсяването с нитрати в нитратно уязвимите зони, определени съгласно Директивата за нитратите, когато в тях се изисква по-голяма ширина за буферните ивици. В условията на различни икономически кризи, и затруднения на земеделските стопани при земеделското производство, оставянето на 3 метра отстояние до водните обекти в територии непопадащи в нитратно уязвими зони, макар и незначително, би допринесло за обработването на повече земеделски площи. Настоящата промяна не противоречи на посоченото в ПРИЛОЖЕНИЕ III – ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ УСЛОВИЯ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 12 на ЕГЛАМЕНТ(ЕС) 2021/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 декември 2021 година |
|
| 2. ДЗЕС 5 „Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона“:
За ограничаване на ерозията на парцели с наклон ≥ от 10% се прилага: 1. За всички обработваеми земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена /контурна обработка/;
|
За ограничаване на ерозията, на парцели с наклон > от 10% при обработваеми земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена /контурна обработка/ или се извършва една от следните почвени обработки – вертикални обработки без обръщане на слоя, минимални, ивични или нулеви обработки на почвата.
|
С включването на допълнителни техники за почвена обработка се цели опазване здравето на оператора при извършване на напречни на склона обработки в случаите на риск от обръщане на техниката;
Ерозията на почвата е явление, свързано с отделяне и пренасяне на почвени частици чрез вятър, дъждовни и поливни води, при протичане на естествени и/или антропогенни процеси. Природните и стопанските условия определят ерозията на почвата като най-сериозната заплаха за почвените функции в земеделските земи на България. Практически, всички земи с наклон над 1о са потенциално уязвими към водна ерозия на почвата, а равнинните – към ветрова ерозия на почвата. Почвената ерозия води до намаляване на дълбочината на коренообитаемия слой, количеството на хранителните елементи и запасите на почвена влага; изчерпване на филтриращия и буферния капацитети на почвата; намаляване на съдържанието на почвено органично вещество; загуба на биоразнообразие; деградация на почвената структура, образуване на почвена кора; разпространение и акумулация на замърсители във водните течения. Оказва влияние върху функциите на почвата и върху прилежащите територии и води до намалени добиви и финансови загуби. Антропогенната ерозия се причинява главно от липса на растителна покривка, неправилна агротехника, прекомерна паша, обезлесяване, строителни работи и промени в земеползването, които не са съобразени с почвените, климатичните и теренните условия. (И-т „Пушкаров“) – За целите на наблюдение чрез Системата за мониторинг на площ (СМП) е необходимо наклонът на парцела да е отразен в заявлението към всеки парцел; СМП се прилага за всички парцели, за които дадено условие се монтира. (ДФЗ) Други агрономически мотиви: – Повърхностните обработки осигуряват влага и създават биологично активна структура на почвата. Същата е логиката и в ДЗЕС 6 – покривка да се счита и тази плитка обработка, с оставяне на мулч отгоре за съхранение на влагата. – Нито оставянето на стърнище, нито оранта съхраняват влагата. С оставянето на напукано стърнище също не се постига антиерозионен ефект, а едва след лека обработка на повърхността, за подобряване на капилярната структура, чрез което се възпрепятства изпаряването. Тази технология е валидна както за тежките, така и за леките почви. |
|
| ДЗЕС 6 „Минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни“:
1.В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период /01 юни до 31 октомври/.
|
В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период /01 юни до 30 септември/.
|
Мотив:
За земеделието най-опасна е агрометеорологичната суша. Тя настъпва при продължителен безвалежен период, през който коренообитаемия почвен слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Тези условия се отразяват неблагоприятно както на растенията, така и на почвата. България е разположена в зона с недостатъчно овлажнение и сушите са често явление. Според изследвания за последните 100 години, най-голям брой засушавания се наблюдават през месеците юли-септември. През октомври за голяма част от страната, условия на засушаване не се наблюдават. За периода на есенно-зимното влагонатрупване (октомври-март), формиране на добивите от есенните култури (април-юни) и формиране на добивите от пролетните култури, и някои плодове и зеленчуци (юни-август) се вижда, че тенденцията за задълбочаване на сушата се увеличава. Данните показват, че лятното засушаване продължава от юни до септември. Това дава основание да се предложи месец октомври да отпадне от критичния (чувствителния) период и да се приеме предложението чувствителния период да бъде от 1 юни до 30 септември. (НИМХ) – Месец октомври е началото на следващата стопанска година – Отчитането на изпълнението на стандарта на ниво парцел се налага, за да може изискването да се следи чрез Система за мониторинг на площ. Съобразно становището на Дирекция „Мониторинг, докладване и оценка“ на ДФЗ – РА, контролът е приложим, като е необходимо в заявлението да се отразява дали за дадения парцел ще се изпълнява това условие. По този начин още при планиране на стопанството ще е ясно с кои парцели ще се изпълнява стандарта.
|
|
| В земеделското стопанство, при площи с наклон ≥10 %, през периода от 01 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка. Изискването за минимална почвена покривка в периода 01 ноември до 15 февруари не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики: – оставяне на презимуващи или фуражни култури; – оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура; -засяване на покривни култури или мулчиране;
|
Зимният чувствителен период и съответно площи с наклон ≥10 % отпада
Изискването за минимална почвена покривка в периода 01 юни до 30 септември не се прилага за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 6 седмици след премахването на предходната растителна покривка.
Поддържането на минимална почвена покривка се постига чрез: -засяване/засята основна култура; -засяване на вторични или междинни/покривни култури или мулчиране; -оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи от предходната култура; -оставяне на растителните остатъци от предходната култура при вертикални обработки без обръщане на слоя, при минимални обработки на почвата, при ивични обработки на почвата.
|
Мотиви за неприложимост на зимен чувствителен период:
– За нашата географска ширина очакваме да не се нарушава баланса на влагонатрупването, което става през зимата, когато почвата е резервоар на влага, за да може да посрещне интензивната вегетация през пролетните месеци. Проблем настъпва, когато се възстановят вегетационните процеси след прехода на температурите през биологичния минимум за съответните култури, който е 5о С при есенниците и 10о С за пролетните култури. ,Следователно, ако има растителна покривка през зимата, както е видно на графиките на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), има по 20 последователни дни с температура над 5 градуса и вегетацията започва. Тогава вместо да се получи необходимото влагонатрупване, тази влага се губи, а тя е необходима за истинския вегетационен период през пролетта. Трябва да се има предвид, че при суха и топла зима започва преждевременна вегетация, която предизвиква засилена влаготранспирация, вместо влагонатрупване и това създава риск от засушаване през летните месеци. (Данни, графики и становище на НИМХ) – На тежките почви (чернозем, смолници, които са подходящи за отглеждане на зърнено-житни и маслодайни култури), още след освобождаването на площите, с цел запазване на влагата в по-дълбоките почвени слоеве се извършват обработки на почвата, което няма да осигури растителна покривка през зимата. При сеитба на покривни култури, ще е необходима обработка, както и прибиране или разораване, което води до допълнителни разходи и в резултат на тези обработки до допълнителни емисии на парникови газове в атмосферата. – В планинските и полупланинските райони ранното застудяване и замръзване на почвата прави невъзможна и опасна обработката на почвата – 10 други държави от ЕС прилагат само летен чувствителен период, в т.ч. съседна Румъния |
|
| Мотиви:
Антропогенната ерозия се причинява главно от липса на растителна покривка, неправилна агротехника, прекомерна паша, обезлесяване, строителни работи и промени в земеползването, които не са съобразени с почвените, климатичните и теренните условия. (И-т „Пушкаров“) – Повърхностните обработки осигуряват влага и създават биологично активна структура на почвата. Покривка да се счита и тази плитка обработка с оставяне на мулч отгоре за съхранение на влагата. -Нито оставянето на стърнище, нито оранта съхраняват влагата. С оставянето на напукано стърнище също не се постига анти-ерозионен ефект, а едва след лека обработка на повърхността, за подобряване на капилярната структура, чрез което се възпрепятства изпаряването. Тази технология е валидна както за тежките, така и за леките почви. |
|||
| 2. При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.
Чувствителен период: От 01 юни до 31 октомври на съответната година. Период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване) |
„Чувствителен период: От 01 юни до 30 септември на съответната година.“ |
Мотив като горе:
За земеделието най-опасна е агрометеорологичната суша. Тя настъпва при продължителен безвалежен период, през който коренообитаемия почвен слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Тези условия се отразяват неблагоприятно както на растенията, така и на почвата. България е разположена в зона с недостатъчно овлажнение и сушите са често явление. Според изследвания за последните 100 години, най-голям брой засушавания се наблюдават през месеците юли-септември. През октомври за голяма част от страната, условия на засушаване не се наблюдават. За периода на есенно-зимното влагонатрупване (октомври-март), формиране на добивите от есенните култури (април-юни) и формиране на добивите от пролетните култури, и някои плодове и зеленчуци (юни-август) се вижда, тенденцията за задълбочаване на сушата се увеличава. Данните показват, че лятното засушаване продължава от юни до септември. Това дава основание да се предложи месец октомври да отпадне от критичния (чувствителния) период и да се приеме предложението чувствителния период да бъде от 1 юни до 30 септември. (НИМХ) – Месец октомври е началото на следващата стопанска година
|
