Абсурд в розопроизводството: Няма нито един регистриран РЗ препарат

Розовото масло трябва да се влага в повече продукти, а не само да се изнася като суровина. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на Консултативния съвет по розата, който се проведе в МЗХ. Трябва да намерим начин да влагаме розовото масло в повече продукти, за да остане повече добавена стойност в страната ни, каза министърът и припомни, че розовото масло е емблематичен продукт за България и национален символ. Приветстваме ако все повече производители и преработватели се ориентират към разработване на нови продукти, в които да влагат розовото масло при постигане на качествен резултат и добро позициониране на пазара, каза още той.

Това е така, но се оказва, че розопроизводителите имат 2 много по-сериозни и налагащи спешни решения проблема, за да могат да продължат да произвеждат суровината, която да се влага в крайните продукти. За тях разказа за Гласът на земеделеца Христо Николов, председател на Професионалната организация на розопроизводителите в България, след днешния Консултативен съвет

„Всички знаем какви са проблемите на розопроизводството. Всички виждаме в регистъра и отчитаме спада и в реколтирани площи, и в добиви, и в преработена суровина.

Най-същественият проблем е, че розопроизводителите от 2-3 години системно не разполагат с регистрирани препарати, които да ползват за растителна защита. Днес на Консултативен съвет се говори, че сме произвели през предходната кампания много качествено и чисто розово масло. Така е защото през 2022 г. цената на розовото масло беше ниска. В следствие на тази ниска цена розопроизводителите не са полагали максимални грижи, не са пръскали и торили много насажденията и в следствие на това тази година имаме един по-чист цвят.  Това не е благодарение на подобреното производство, а напротив – заради намалените грижи. Ние, розопроизводителите не разполагаме с инструменти, за да опазваме насажденията си от болести и неприятели, защото в БАБХ няма регистрирани препарати за борба с вредителите по маслодайната роза.

Всяка година от списъка с разрешените активни вещества отпадат все повече, заради забрана за използването им на територията на ЕС. И не се регистрират нови, защото компаниите производители и търговци нямат икономически интерес да го правят. Секторът е общо 40 000 дка и това е един много малък пазар, бутиков, за които производителите и търговците на ПРЗ не са мотивирани да минат процедурата по регистрация. Тя е бавна, тежка и скъпа. И за тях не е изгодно да регистрират нови препарати. МЗХ и БАБХ трябва да измислят механизъм за облекчена или за безплатна процедура за регистрация на ПРЗ за маслодайната роза. В работата активно трябва да се включи Института по розата, да работят по изследвания на препарати и може би да се извършва някаква служебна регистрация. Нека да не бъдат търговски наименования, да не комерсиализираме. Института по розата да изследва ефекта на отделни активни вещества, прилагани при маслодайна роза срещу основните болести и неприятели и там, където има резултат, да се регистрират активни вещества и да могат земеделците да работят.

В биологичното производство на розово масло ситуацията е още по-тежка, защото ако сектора като цяло е бутиков и в него има 40 000 дка площи, само около 4000 дка от тези площи са биологично сертифицирани. Което в интерес на истината е най-високия процент от земеделски сектор в България био към конвенционално. Но пък са толкова незначителни като площи, че буквално никой производител на препарати няма интерес да регистрира каквото и да е. и на практика розопроизводителите изпадат в ситуация, в която, за да изведат качествена растителна защита, трябва да ползва препарати, да ги регистрира в дневниците за растителна защита, но няма един регистриран препарат, който да може да се запише в този дневник. И се принуждаваме едва ли не да лъжем, че не използваме препарати. Или наистина да не ги използваме. А когато не ги използваме, резултатът е нападение над насажденията, висок заразен фон, следователно мулчиране на насажденията на 2-3 години, което пък води до редуциране на добива. Влизаме в една спирала дълга и сложна, от която няма излизане.

Двата основни въпроса, които ние, като производители на маслодайна роза в България, повдигнахме на този Консултативен съвет, бяха тези – за препаратите за растителна защита и вечния въпрос за работната ръка. Това са въпросите, на които ние настояваме да се намери някакво решение. Зам.—министър Йоцев, който присъства на КС, пое ангажимент да инициира срещи и разговори с БАБХ и с Министерство на труда и социалната политика. Защото при проблема с работната ръка, ако не се намеси Министерството на труда решение няма да бъде намерено. Но този проблем го говорим вече с четвърти министър. Надяваме се този път да се направи нещо реално, извън разговорите и работните срещи. Министерството на земеделието трябва да бъде медиатор между браншовете, които ползват много работна ръка и Министерството на труда и социалната политика“.

Маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от близо 3000 розопроизводители и се преработва в над 50 дестилерии, като над 90% от насажденията в страната са разположени на територията на трите административни области – Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. През настоящата година прибраният розов цвят е близо 9 500 тона, като е преработен по данни на браншовите организации в близо 2,5 тона розово масло.

Освен на традиционните пазари в ЕС, пазарни дестинации за българското розово масло са САЩ, Китай, Япония, Тайван и други. Голям е делът на износ на био розово масло и масло със защитено географско наименование ЗГУ.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

interagri 1/11/23

Последни новини

X
X