Европейският атлас на риска от засушаване предоставя за първи път цялостна оценка и картографиране на рисковете и въздействията от засушаване в ЕС за глобално затопляне от 1,5, 2 и 3 градуса.
През последните години сушите засегнаха значително региони в целия ЕС. Въпреки това точната оценка и количествено определяне на рисковете от засушаване и тяхното въздействие остават предизвикателство поради сложния характер на тези събития. Засушаванията не могат лесно да бъдат определени или предвидени: те се развиват постепенно, могат да се появят извън сезонните модели и могат да продължат дълги периоди.
Благодарение на иновативния подход, съчетаващ експертни знания и машинно обучение, първият европейски Регламент за риска от засушаване предлага подробен ипоглед върху рисковете, породени от сушите за нашите общества и екосистеми, както и основните двигатели на тези рискове.
Комисарят по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова, която отговаря за СИЦ, заяви: „Сушите засягат всички региони на ЕС, като оказват огромно въздействие върху човешкия живот, нашите екосистеми, селското стопанство, работните места и транспорта. Картографирането на риска от засушаване помага да се идентифицират уязвимите райони и да се предвидят и разберат сушите. Съвместният изследователски център на Комисията играе важна роля в защитата на гражданите и околната среда благодарение на непрекъснатата научна и аналитична работа.“
Атласът разкрива, че настоящите нива на риск от засушаване са значително високи, като средните годишни загуби представляват както икономически, така и екологични заплахи. Атласът има за цел да подкрепи разработването и прилагането на политики и действия за управление на засушаването и адаптация в целия ЕС.
Повишената честота на засушаванията свива прозореца за възстановяване, което води до още по-тежки последици. Въпреки че изменението на климата вече доведе до по-интензивни и трайни метеорологични суши в Южна Европа, очаква се почти целият ЕС да бъде по-засегнат от засушавания с по-нататъшното глобално затопляне. Предвижда се по-чести и тежки суши, засягащи селското стопанство и екосистемите, да настъпват при повишаване на температурите с 2 °C или повече.
Нов подход за оценка на засушаването
Атласът използва иновативен подход за справяне със сложните характеристики на опасностите, рисковете и въздействията от засушаване. JRC и EDORA-партньорите използват експертни знания и техники за машинно обучение, за да оценят рисковете за различни сектори и системи в рамките на ЕС при настоящите условия и прогнозираха климатични сценарии от +1,5°C, +2°C, +3°C в сравнение с прединдустриалния период.
Оценката се фокусира върху пет сектора и системи: системи за селскостопански култури, обществено водоснабдяване, производство на енергия, речен транспорт и екосистеми. Анализът включва научни констатации, консултации с експерти и основани на данни оценки за 27-те страни от ЕС, за да се оценят рисковете, свързани със сушата.
Какви са рисковете от засушаване в различните региони?
Средиземноморският регион е най-изложен на риск поради ясната тенденция за увеличаване на сухите условия, причинени от глобалното затопляне. По-специално, Иберийският полуостров е под по-висок риск от суша както при настоящите, така и при прогнозираните климатични условия.
Северните региони могат да се сблъскат с по-разнообразни и различни ефекти, включително по-влажни, но по-променливи метеорологични условия и очаквано увеличение на честотата и интензивността на крайностите. За някои сектори като селското стопанство и водноелектрическите централи се очаква по-нисък риск от засушаване, особено в Прибалтика.
Източна и Западна Европа могат да изпитат по-сложни ефекти поради взаимодействието между динамиката на суша/ валежи и променливостта на валежите. По-специално, Румъния вече изпитва относително високи рискове от суша и прогнозите показват повишен риск в няколко сектора. Във Франция по-високият риск от засушаване на юг се очаква да бъде открит и на север, тъй като нивата на затопляне се повишават. Освен това Франция е особено уязвима по отношение както на ядрената, така и на водноелектрическата енергия, като се очаква рисковете да се увеличат значително.
Атласът се допълва от европейската база данни за въздействията на засушаванията, която съдържа данни за въздействието на засушаванията от 1977 до 2022 г. Тя ще стане достъпна за потребителите на по-късен етап. Както атласът, така и базата данни са разработени от JRC и партньорите от Европейската обсерватория за устойчивост и адаптация към сушата (EDORA) и ще бъдат интегрирани в Европейската обсерватория за сушите „Коперник„, управлявана от JRC.
Мерките за адаптиране могат да помогнат за смекчаване на рисковете
Политиките за диверсификация на прецизното земеделие и водните ресурси могат да бъдат интегрирани в стратегиите за устойчиво адаптиране в селскостопанския сектор и да донесат ползи. Политики като Регламента на ЕС за повторното използване на водата, който се прилага от юни 2023 г., могат да насърчат диверсификацията на водните ресурси, особено в крайбрежните райони, където водата обикновено се губи.
Що се отнася до общественото водоснабдяване, усилията за адаптиране трябва да се съсредоточат както върху качеството, така и върху количеството на водата, като преработването на Директивата на ЕС за питейната вода има решаваща роля, благодарение на актуализираните стандарти за качество на водата.
Внедряването на сухи или хибридни охладителни системи може да намали уязвимостта на енергийната система. За речния транспорт обещаващата потенциална стратегия за адаптация се състои в адаптиране на плавателните съдове към управлението на запасите с нисък дебит и снабдяване.
Практиките за управление на горите, като по-кратки цикли на ротация и подходящо смесване на дървесните видове, могат да повишат устойчивостта на засушаване в горските екосистеми. Буферните зони около определените екосистеми могат да подпомогнат адаптирането на сладководните екосистеми.
Фон
Чрез оценка на въздействието на сушата върху нашето общество и екосистеми можем да проучим вероятността тези въздействия да се появят отново в близко и далечно бъдеще. Това разбиране е от решаващо значение за ефективното намаляване, управление и адаптиране към последиците от бъдещи засушавания.
През последните десетилетия ЕС преживя множество засушавания: Европейската обсерватория за сушите (EDO) съобщи за 21 тежки събития от 2011 г. насам. Сушата през 2022 г. беше особено опустошителна и имаше трайно въздействие в началото на 2023 г.
Тези събития засегнаха не само традиционно уязвимия южен регион, но и Централна, Източна и Северна Европа. Въздействията се усещат в различни сектори, включително селското стопанство, водоснабдяването, горското стопанство, енергетиката, аквакултурите, екосистемите и обществената безопасност. Икономическите годишни загуби, свързани със сушите в ЕС и Обединеното кралство, по-рано се оценяваха на около 9 милиарда евро.
