„Дават пасища първо на тези, които гледат животни“. Гърмят медиите. Държавата и МЗХ се забиха в гърдите, че променят закон, за да гарантират достъп до земя на всички желаещи да станат фермери. Пасищата да се дават първо на животновъди – такива промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи подготвят от земеделското министерство, стана ясно в четвъртък след заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения.
“Смятаме да ускорим работата на този Консултативен съвет. Той е важен, защото тези отношения са фундамент за българското земеделие”, каза земеделският министър Кирил Вътев. Той обясни, че една от приоритетните теми е осигуряването на пасища за животновъдите и на земя за производители на плодове и зеленчуци. Площите могат да бъдат както общински, така и държавни“, хвалят се от МЗХ.
Браншови водачи (все същите хиляда без браншове) благодарят и приветстват възторжено. Обаче какво точно приветстват, питат се редови животновъди.
Цялото това популистко говорене не води до никъде. И сега чл.37, т.И от ЗСПЗЗ е само за животновъди. Колкото до нивите, на 40 лв наем за 1 дка за пасище някак не е много рентабилно да го вземеш, ако си малък животновъд.
Пак се отчита дейност и се прави говорилня, която няма да доведе до никъде. МЗХ ще прави и Закон за агрохранителната верига, какъвто се оказа, че вече кротко си съществува от 2020 г.
Организации искат промяна в Закона за опазване на земеделското имущество. Но такъв си има и той е перфектен. Стига някой да го спазва. Стратегии за напояване също имаме бол. Да се хвалиш, че тепърва ще правиш нещо, което вече сме правили, е странно. А и изобщо България по принцип си е на едно от челните места в света по брой на закони на глава от населението. Да имаше и кой да ги спазва.
Но времената са такива, че всеки иска да хване влака и да се закрепи на него. Особено всякакви видове браншови лидери, потънали в забрава, видяха шанс да се изкажат по някоя тема. Независимо каква. Те по принцип от всичко разбират. Родиха се и екзотични идеи за цялата власт на съветите, тоест Агенция по земята, в която да се вкара цялата земя, независимо от собствеността й и нещо като национализация, с прогресивни данъци за богати. Искат и административни тавани на рентите. Някои не могат да се оттърсят от мечтите за текезесето и председателското място и след 40 години.
Няма нужда държавата да се намесва като страна по сделките за земя. Който иска да се самоубива-чудесно, взимаме пуканки и гледаме. Пазарът ще отсее. А не е тайна, че рентите се вдигат често от самите земеделци. Особено при игрите с ДПФ. Така, че нека всеки погледне първо себе си.
Държавата трябва да е като Господ. Господ, според мъдрите хора е, за да пази, а не за да помага. Недалновидните виждат ролята на държавата в това да им помага като направят глупост. Не може държавата да е страна по частни сделки. И без това администрацията ни е нереално раздута, недай си Боже да се намеси и на пазара, и да трябва да се увеличава и да въведе още повече регулации.
Все повече квазикомунистически идеи ражда популизма. И безумно изостава във времето защото толерира некадърността за сметка на инициативата.
Това само затвърждава усещането, че нас ни управляват безсилни безидейници, които само престояват безучастно по високите постове. Идват и си заминават без да имат някаква устойчива визия. Престоят им се изчерпва да се срещат с „важни“ хора и покрай това да назначат/уволнят някой. После стават браншови лидери, но продължават все толкова да си могат.
Прилагането на законите обаче си остава работа на редовите експерти, а те работят колкото знаят, виждат и могат. Години наред сериозна политика в МЗХ няма! Но затова не са виновни експертите, а точно хората с претенции за ръководни постове!
Има и много работливи и умни хора в българското земеделие. Но те не могат да издържат на фалша, който ни залива отвсякъде. Не могат честно да се борят със схемите и схемичките. Нямат и желание да се борят със старите муцуни – все едни и същи лица, които явно нямат капацитет да водят. Затова и протестите успяват да постигнат само едно – даване на пари. До следващия път, когато проблемите са си пак същите!
Ако ще сме честни и принципни, от някъде трябва да почнем. Аз лично предлагам от хората, които отдавна са компрометирали имената си. С тези хора не става. Не могат да водят, не възпитават земеделците в морал и правила. Нямат работещи идеи и визия. Трябват ни нови лидери – знаещи, честни, отговорни и морални. И най-важното – на реално съществуващи и работещи организации. С тези хора и браншови камари не помагат. Просто събират все същия капацитет заедно. Но нула плюс нула не прави едно.
Ася Василева
