Николай Колев, земеделец: Вече трудно могат да се правят предвиждания на пазара

Господин Колев, казвате, че в земеделието се въртят много пари, които обаче при земеделците не остават…

Аз работя земеделие от 1998 г.  До 2006 г. просто седях на едно място. Няма как да стане земеделие без подпомагане. Не можеш да си позволиш нищо. Наистина, сега ни дават едни пари, ние ги харчим пак за тях. Купуваме им машините. Парите не остават при нас.

Но се завъртяха. Вдигнаха се наемите на земята. В нашия район субсидията вече стига само за покриването на 50% от наема на земята. В други райони са още по-високи наемите. 1 милиард лева получават земеделците в България като субсидии, 3 млрд. лева плащат наем за земята. А колко още сектори работят и печелят покрай земеделието – транспортни фирми, логистика, пристанища и още десетки. Ако земеделието спре, всичко по веригата спира. А в България остана едното земеделие да работи засега.

Какво се случва на пазара. Имаше ли ефект от протеста?

Не, ефект от протеста нямаше. Исканата забрана за внос беше за слънчогледа. Но дори и по време на предишната 6-месечна забрана вносът никога не е спирал.  Аз сея малко по-екзотични култури, като шарен слънчоглед. От години не сея маслодаен.

Но влезе ли Украйна в ЕС, българското земеделие ще пострада сериозно. Там в момента наема на земеделската земя е в рамките на 5-10 евро на декар. Земята е изключително плодородна, една от най-плодородните в света. С много по-малки разходи изкарват нашите добиви. Нямат същите изисквания. Не сме конкурентноспособни. Всеки търси евтина продукция. Видяхме какво се случи с пазарите ни в Испания, Португалия, Франция.

Миналогодишното производство беше с изключително висока себестойност. Купувахме торовете на 1500-1600 лв., а в момента продаваме пшеницата на 400 лв/т., и то закарана при търговеца. А ние имаме само 20 лв транспорт. Значи говорим за цена от 380 лв/т.

А тазгодишната кампания?

Засега никой не може да каже. Всичко сме засяли и чакаме дъждове. В момента нищо не никне.

Но положението с пазара е тревожно. През последните 10 години се беше установила известна сигурност и прогнозируемост. Или продавахме по жътва, или задържахме. Задържим ли до януари-февруари, имахме една добавена стойност от примерно 50 лв/тон. Но след войната в Украйна всичко се обърка.

Дори и най-грамотните сред търговците и земеделците този път не успяха да се справят с планирането. И в крайна сметка дори големите търгавци купуваха на 650 лв за тон и после продаваха на 450 лв на тон. Има много фалити не само сред земеделците, но сред търговците. А при нас се работи с кредити. Някой обра парите на всички участници в бизнеса.

Объркаха пазара. Изплашиха ни с дефицит на торове и суровини. Накупихме торове на високи цени от страх да не останем без тях. А се оказа, че цената им се срина и всичко си имаше. Всичко беше някаква спекулация и игра.

Но така е. Нямаме грамотни политици. Министърът на земеделието каза, че нямаме нужда от субсидии. Да дойде той да ни върне кредитите. Без субсидии ще се върнем на добивите от 200-300 кг и наеми на земята от 5 – 10 лв/дка. Тези 3 милиарда лева, които даваме на хората и те остават в икономиката на държавата ще изчезнат.

Навсякъде се сблъскваме с абсурди. Ние ползваме почвени подобрители, правим зелено торене. И се оказа в предпоследния ден преди да си приключим заявленията, че Планът за балансирано торене ни налага минимални норми на химично азотно торене. Но аз при слънчогледа и царевицата не ползвам никакъв азот. Ползвам само фосфор и с него изкарвам цялата вегетация. А задължително трябва да ползвам 6 кг активно вещество при слънчогледа и при царевицата 8 кг активно вещество азот на декар. Задължително. Е, уж ще опазваме нещо, а ме задължават по Плана за балансирано торене да имам количества активно вещество на декар. Абсурдно е. Хем го правим, за да бъдем чисти и екологични, хем ме задължават да слагам химия, от която аз нямам нужда. Аз съм преценил през годините. Станаха сушави, няма вода. В тези условия царевицата и слънчогледа дали ще ги наторя с 5-10 кг активен азот или не – добивите не мърдат. Ако има дъждове – да. Добивите се покачват. Но когато е суша, ефектът е дори обратен. За какво да го слагам този азот, като не виждам да има валежи.

Хората в управлението са некомпетентни. А положението в бранша не е добро. Има много отчаяни колеги. Продават се стопанства, няма как да продължат. Страшно е.

Но и надпреварата с наемите изигра лоша шега. Но няма как да стане. За да платиш 150 лв наем и 200 лв разходи, трябва да имаш над 1 тон продукция на декар, за да си на печалба. А то няма такива сортове. Селекционерите не са ги създали.

Непрекъснато трябва да се пробват нови неща, да се правят опити. Няма друг начин. Новите технологии са пътят.  Машините за тези технологии обаче са безумно скъпи. Трудно е за малките да ги купят. Това трябва да се подпомага. Една сеялка за новите технологии е 100 000 лв. и тази цена е непосилна за малките  и средните. А има и други машини, които са необходими. Торачки и пръскачки с променливи норми. Трябва да има помощ. Новото модерно земеделие, което опазва почвата, трябва да бъде субсидирано

Земеделието е трудна работа. Рискова. По цели нощи не спиш, за да мислиш – ще стане ли, няма ли да стане. Има години – проваля ти се рапицата, например. А това е 30 процента от стопанството, а там разходите са най-високи. И пак продължаваш. Земеделието е по-зле от хазарта. Влагаш, влагаш, влагаш. На 4-5 години се случи една добра, вземеш някакви пари и следващите 4-5 години ги влагаш, влагаш, влагаш, докато свършат.

Ася Василева

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини