През 2020 г. в ЕС е имало 9,1 милиона стопанства, по-голямата част от които (приблизително 93%) могат да бъдат класифицирани като семейни стопанства (т.е. стопанства под семейно управление, където 50% или повече от селскостопанската работна сила е осигурена от семейни работници). Семейните стопанства доминират в структурата на селското стопанство на ЕС по отношение на броя на стопанствата, техния принос за заетостта в селското стопанство и в по-малка степен площта на земята, която обработват, и стойността на продукцията, която генерират.
Почти шест от всеки десет ферми (около 57%) са били управлявани само от стопанина и членовете на семейството. В други 36% от стопанствата семейният труд представлява най-малко 50% от общия труд.
Семейните стопанства представляват по-голямата част от използваната земеделска площ през 2020 г. (около 61% от използваните 157,4 милиона хектара), по-голямата част от общата селскостопанска работна сила (почти 78%), по-голямата част от животинските единици (почти 55%) и стандартната продукция (около 56%).
Въпреки че несемейните стопанства представляват само около 7% от всички стопанства в ЕС през 2020 г., те обработват много по-високи дялове от количеството земя, използвана за селскостопанско производство (около 39%), от общата работна сила (около 22%), от животинските единици (около 45%) и от стандартната продукция (около 44%).
Семейните ферми представляват най-малко 80% от всички стопанства във всички страни от ЕС, с изключение на Естония (65%) и Франция (58%). Страните от ЕС с най-висок дял на семейните стопанства са Гърция, Румъния и Полша (всички с около 99% дял от всички стопанства).
