Очертава се катастрофална земеделска година, казва Светослав Русалов
Господин Русалов, каква е ситуацията на полето?
На полето в момента е плачевно. Сушата е в дълбочина. Във всички слоеве няма абсолютно никаква влага. Семената, които сме посели си стоят. Няма покълване, няма и изгледи за валежи според дългосрочните прогнози на метеорологичните приложения. Към момента се очертава много лоша селскостопанска година.
Спешно се нуждаем от Стратегия за напояване. Трябва неотложно да започне работа в тази посока, трябва да се напоява. Аз имам малко площи, които мога да напоявам и ги напоявам. И виждам колко е огромна разликата. С напояване съм наистина независим от климатичните фактори.
Но все пишем стратегии, достигаме до едни подземни водни тела, които се регулират от Басейнова дирекция, стигаме до един доклад на Световната Банка относно Стратегията за напояване в България, и удряме на камък.
Наистина изглежда, че целта е да не произвеждаме, а да бъдем само консуматори. Никой не иска от нас ние да произвеждаме. Затова и не ни разрешават с европейски регламенти да ползваме вода от подземните водни тела, тъй като те били в много лошо състояние. Дори и за повърхностно напояване не ни разрешават. А в самото повърхностно напояване, което може да бъде или чрез капково напояване или чрез пивоти, консумацията на вода е изключително минимизирана. Тази минимална консумация не може да навреди на водното тяло. България е богата на реки и води, но според докладите, не е така.
Наскоро бях в Исландия и там се хвалят, че са на първо място в света като страна с най-много минерални води. А България е на второ място в света. Вода имаме. Но не и според докладите. Особено Източнобеломорското водно тяло, което обхваща Пловдивски регион, в който е стопанството ми, е в толкова лошо състояние, че аз дори да искам да узаконя един сондаж, няма да получа разрешение от Басейнова дирекция.
А в същото време от Марица се напояват половин Гърция и Турция. И според репарациите, които сме подписали, ние сме длъжни да им доставяме вода, но за наши собствени нужди не можем да я ползваме. Как веднъж България не може да се опълчи и да защити интереса на земеделските си производители?
А аз виждам каква е огромна разликата на площите, които мога да напоявам с тези, на които не мога да напоявам по обективни причини. Всички страдаме от сушата.
И като се работят тези стратегии, трябва да се има предвид, че водата трябва да бъде еднакво достъпна до всички на еднаква цена. В момента има диференциация в цените. Редно е да бъде еднаква за всяко землище, без преференции за различни сектори. А и имайки предвид, че в много от европейските страни водата е субсидирана от държавите и е много евтина за земеделците, за да бъдем конкурентноспособни, нашата цена не бива да е по-висока от тяхната.
Нас, земеделците, ни смачква климата. Това е най-спешното. Където може, трябва да се полива.
Положението на пазара е ясно. Навлизането на евтина украинска стока, ни изви ръцете и завзе пазарите ни. Общо-взето ние няма нужда да произвеждаме.
Какво се случва на пазара на зърното?
Аз по професия съм макроикономист и затова се старая да разсъждавам трезво. Събирам информация, анализирам я и разсъждавам трезво. Какво е видно на пазара?
Имаме големи производства на пшеница, на слънчоглед, на царевица. Тези производства имат насреща си почти равновесно потребление. Кривата на потреблението почти не се променя, флуктуациите са много малки. Но в момента има и завишено производство. По този начин равновесната цена пада. Цената на пазара пада и ние го виждаме всекидневно.
Когато има голямо предлагане, а търсенето е почти идентично, то наблюдаваме падане на цената на пазара. Всяко желание на фермерите да получат по-висока цена е в сферата на илюзиите. Пазарът е цар и господар. Той определя цената. И затова, който си е направил добре сметката, е продал навреме. Задържането ще генерира по-ниски резултати. Не виждам ситуацията да се промени, поне не в скоро време. Всичко зависи от това, какви ще са реколтите. Ако са по-ниски, цената вероятно ще се вдигне.
Има ли решение на проблема със земята?
Първо да кажем, че я няма волята. Волята за поземлени реформи не съществува. Само по времето на министър Танева се работеше и почти се направи Кодекс на земята. Той беше много обемен, предстоеше да бъде обсъден, но поради стечение на обстоятелствата, пропадна. Това беше единственото време, когато се работеше в посока дългосрочност в земеделието. Тогава видяхме един наистина обемен труд, насочен към регулиране на поземлените отношения. Кодекс, който почти беше готов да види бял свят.
Всички останали към момента, нямат никаква дългосрочност, просто гасят пожари. Работи се на парче, решават се краткосрочни проблеми. Всеки почва отначало, идва на власт и казва, че ще прави реформи и нищо не се случва.
Ася Василева
