Тревожна тенденция: Как ще се изменят условията за отглеждане на царевица у нас

Прогнозни модели показват тревожни тенденции

Културата царевица е от най-уязвимите към изменението на климата в Европа, отчитат европейските експерти – агрономи и климатолози. По този повод искаме да припомним някои изводи от един анализ и прогноза, на която могат да стъпят земеделските стопанства у нас с цел да планират занапред и да разчитат на рентабилност от културата. И да си отговорят на въпроса ще имат ли оптимална възвращаемост на инвестициите.

В анализ и прогноза инж. агроном Надежда Шопова от авторския екип на Климатека, асистент в секция “Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към  БАН неотдавна информира с данни, че последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Юли 2023 г. е бил с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашване.

Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство

Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни.

Днес царевицата все още е една от най-рентабилните култури с бърза възвращаемост на инвестициите, но в България вече са отчетени 8 производствени района, в които има недостиг на вода.

В страната ни културата се отглежда и на площи без напояване, при подходяща гъстота. Успешното отглеждане обаче зависи и от правилния избор на сортове, така че продължителността на вегетационния период да съответства на климатичните ресурси на района и целта на отглеждане.

Семепроизводствените компании вече насочват около 13% от годишния си оборот към научни изследвания, което нарежда селекцията на царевица сред най-иновативните и динамични дейности. Според класификацията на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), по продължителност на вегетационен период се обособяват 8 от 100 (най-ранозрели) до 800 (късни, с най-продължително развитие) групи.

У нас царевицата остава като основна част от зърнения баланс на страната.  От зърнените и маслодайните култури, които формират 62,6% от стойността на продукцията от селското ни стопанство,  царевицата за зърно е 12,6%, като се наблюдава покачване на стойността на крайната продукция с 52% (резултат от физически обем от 14% + цени – от 33%).

Въпреки нестабилните метеорологични условия, засега не се отчита отлив в отглеждането на царевица за зърно в страната. Реколтираните площи през 2020 г. са 580 000 ха. С най-голям дял от тях е Северозападният район (34,7%), следван от Северен централен (31,5%) и Североизточен (26,5%), които са най-подходящите райони за отглеждане на царевица в страната. 

Средните добиви силно варират. През двете най-топли и сравнително сухи години – 2019 г. и 2020 г., отклонението е отрицателно и продукцията от царевица за зърно е с 9,1% и 28,2% по-ниска в сравнение с предходните години – 2017 и 2022. Ако се считат тези по-топли години, с положително отклонение около 2°C и поднормени валежи, за аналог на бъдещите метеорологични условия, може да се очаква, че това процентно понижение в добивите може да се запази.

За сведение на фермерите

Царевицата е много чувствителна към отрицателни стойности, но понася горещи и сухи атмосферни условия с температури на въздуха под 45°C, стига растението да разполага с достатъчно поливна вода.

По време на цъфтежа оптималната температура е 25 – 28°С, като стойности от 30 – 35°С, в съчетание с ниска атмосферна влажност, се отразяват неблагоприятно върху жизнеността на прашеца.

За развитието на царевицата до фенофаза изметляване най-подходящите стойности са между 19°C и 23°C, като по време на цъфтеж изискванията нарастват до около и над 25°C.

От фаза цъфтеж до фаза узряване, оптималните стойности са 22 – 23°С.

При температура под 14°С продължителността на протичане на отделните фази се удължава, а големите денонощни температурни амплитуди нарушават натрупването на хранителни вещества в зърното.

Царевицата е сравнително сухоустойчиво растение, по-слабо взискателно към влагата в по-късен етап от развитието си. Но е  силно чувствителна във фази изметляване и цъфтеж, когато изразходва близо 50% от водата, която й е необходимата за цялата вегетация.

Липсата на влага по време на цъфтеж влияе негативно върху опрашването, а водният дефицит при формиране и наливане на зърното се отразява върху неговия размер.

В зависимост от климата, царевицата се нуждае от 500 мм до 800 мм вода, която валежите в България не могат да осигурят

Има прогнози и очаквания за климатичните промени и как те ще повлияят на добивите. Някои моделни прогнози за моделите на загуби  определят царевицата за зърно като една от най-уязвимите култури от изменението на климата в Европа. При поливни условия се моделират намаления в добива за повечето страни производителки в Южна Европа.

При условията на затопляне с 2 °C се очаква Северна Европа да претърпи намаления на добива от 1% до 14%; а Южна Европа от 4% до 22%

Без напояване моделите показат спад на европейското производство на царевица около 2050 г. с намаляване на добивите над 23% във всички страни от ЕС и дори над 80% в някои държави, като Португалия, България, Гърция и Испания.

На какво ще се разчита?

Тествани стратегии за адаптиране (промяна на датите на сеитба) може да не са достатъчни за справяне с отрицателните въздействия от изменението на климата.

Новите сортове, по-устойчиви както на суша, така и на топлинен стрес, и със същия потенциал за добив, ще допринесат за смекчаване на изменението на климата.

В резултат на комбинираните ефекти от изменението на климата, ако фермерите използват пълноценно генетичната променливост на продължителността на цикъла на културите, може градиентът в добива между Южна и Северна Европа да намалее.

В обобщение, има две групи изследвания. Първите са преобладаващи и очакват по-сериозен спад до 22% при поливните площи. Вторите приемат, че е възможно вариране в рамките само на 1%. В условия на климатични промени районите на Северна Европа са с по-благоприятна моделна прогноза в близко и по-далечно бъдеще.

Към настоящия момент българската земеделска наука и бизнеса са съумели да запазят положителната тенденция и в отглежданите площи и в получените добиви при царевицата за зърно.

Тенденцията фермерите да използват повече къснозреещи сортове се наблюдава при царевицата, както и при други видове – като зимна рапица и ръж, като по този начин частично или напълно компенсират намаляването на продължителността на цикъла, свързано с повишаването на температурата.

Южните полета ще имат по-малко конкурентно предимство както при напояване, така и при естествено овлажнение, докато фермерите в северните райони ще имат възможност да отглеждат царевица с по-високи добиви.

Оптимизирането на поливките ще бъде ключова, активна мярка

защото ще стабилизира добивите, ще намали разходите и поливната норма и ще допринесе за съхраняване на водните ресурси. Добре е да се осигурят няколко поливки от началото на развитие до фаза цъфтеж.

В условията на климатични промени развитието и добрите добиви ще зависят от

мерките за адаптация и държавната политика

Съвременните научни изследвания и модели извеждат на преден план устойчивите и адаптивни сортове и хибриди, както и правилния избор на група, подходяща за всеки един район. Предпочитанията са към хибриди с ранен цъфтеж (преди силните горещини) и кратка вегетация, подходящи и като втори култури, с мощно начало, устойчиви на стрес и болести, както и разнообразие в посевите за по-добро опрашване.

Научната дейност на Института по царевицата в Кнежа е един от най-добрите ни инструменти за адаптация на тази култура. Основните дейности на звеното в Кнежа са създаване на нови хибридни сортове с висок потенциал за добив и качество, от всички групи и направления. Провеждат се комплексни изследвания в областта на генетиката, биотехнологиите, селекцията и семепроизводството, физиологията и биохимията, разработват се нови агротехнически параметри, елементи и технологии за производство на царевица за зърно, семена и силаж в условията на екологично и устойчиво земеделие и др.

Учените се опитват да наложат българската селекция, която е най-подходяща за условията в страната и климатичните особености на отделните региони. В тази връзка доц. д-р Наталия Петровска, директор на Института, акцентира върху отличните резултати на българските хибриди през екстремната 2023 г.

Тъй като летните интензивни суши са част от климата на България,  те изискват разработването на стратегии за прогнозиране и адаптация. И трябва да включват: рехабилитация и съществуващи и изграждане на нови напоителни системи; запазването на защитни горски ивици и създаването на полезащитни пояси; утвърждаването на агротехнологии, които подпомагат обработката на почвата и задържането на дъждовната вода; избор на подходящ хибрид и група с оптимална за условията вегетация.

С оглед на подобряване на агрометеорологичното обслужване вероятно скоро ще се пристъпи към изграждане на интегрирана система за анализ, съвети, превенция и прогнози, от която производителите да се възползват. И в която биха могли да се включат като подават изходна информация.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини