В МЗХ се проведе заседание на Координационния съвет за особено опасни болести по животните и зоонози

Днес стартира работата и на контактна група за дефиниране на конкретните параметри на набелязаните спешни мерки за неразпространение на високопатогенната инфлуенца по птиците

 

„Без конструктивен диалог не можем да намерим бързи и адекватни решения във връзка със зачестилите случаи на инфлуенца по птиците. Представители на повечето заинтересовани и отговорни страни са тук, затова трябва да реагираме незабавно с общи усилия.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев, който председателства  заседание на Координационния съвет за особено опасни болести по животните и зоонози, създаден със заповед към министъра на земеделието и храните. В заседанието, проведено в МЗХ,  участваха представители на Съюза на птицевъдите в България, Български ветеринарен съюз, БАБХ, Центъра за оценка на риска по агрохранителната верига (ЦОРХВ), представители на ветеринарния факултет на ЛТУ, Изпълнителна агенция по горите, както експерти от дирекции „Политики по агрохранителната верига“ и „Животновъдство“.

На заседанието беше обсъдена епидемичната ситуация в страната, като директорът на ЦОРХВ д-р Койчо Коев направи кратък ретроспективен анализ на епидемичните вълни от високопатогенна инфлуенца по птиците (ВПИП) в Европа и в страната от 2016 г. досега. Той посочи, че след пика в края на май/началото на юни 2023 г., който се дължи главно на гнездящите колонии морски птици, се наблюдава прогресивен спад в броя на докладваните откривания на ВПИП до края на август т.г. От началото на септември досега се наблюдава постепенно увеличаване на случаите на ВПИП, като първите докладвани случаи през месеца са били при диви птици във Финландия, Нидерландия, Дания, Швеция, Германия. Наблюденията са, че вирусът вече се разпространява на юг и обхваща 17 европейски държави, като засяга и домашни птици в България, Полша и Румъния. Д-р Коев очерта и настоящата предварителна научна оценка, изготвена от Центъра по отношение ситуацията в България, като предположението, изложено в анализа, е че е трудно да се идентифицира и докаже еднозначно пътят, по който е проникнал вирусът във фермите за кокошки в България, поради липса на епизоотично проучване, данни от серологичния мониторинг при патиците мюлари и филогенетичния анализ на вирусите. Същевременно беше потвърдено, че ситуацията се усложнява най-вероятно вследствие на започналата миграция по прелетния път над Средиземно и Черно море, като хипотетично се предполагат два пътя на въвеждане на вируса в популацията на кокошките носачки в България – чрез диви птици или механично пренесен от други ферми със “скрита” инфекция.

Научното становище на Центъра, около което се обединиха всички участници в заседанието e, че се налагат спешни мерки за овладяване на инфекцията и недопускане на разширяването й в страната. Според направените изводи от предварителния анализ се очаква огнищата при диви птици да продължат и да обхванат повече видове водолюбиви птици, отколкото е имало през летните месеци. С оглед предстоящия есенен миграционен сезон, стратегиите за готовност и превенция продължават да бъдат приоритетни мерки, които трябва да се прилагат, предимно в райони с висока гъстота на домашни птици, за да се избегне вторично разпространение. Защитата на домашните птици от диви птици трябва да бъде целенасочена, като беше изразена препоръка при възможност домашните птици да се гледат на закрито. Беше потвърдено, че е необходим перманентен анализ на генетичните данни като инструмент за проследяване на разпространението на вируса и идентифициране на нови прониквания на вируси, които могат да представляват заплаха за здравето на хората или животните, предвид на това, че заболяването има зооантропогенен характер.

„Незабавно ще докладваме за настоящата епидемична ситуация на ръководството на Централния епизоотичен щаб към МС, така че да се направи преценка за необходимостта от неговото свикване и взимане на конкретни решения“, посочи в заключение заместник-министър инж. Мирослав Маринов, който съпредседателства съвета. Той посочи, че на следващо заседание могат да бъдат поканени и представители на ловно-рибарските организации, тъй като техните членове могат да съдействат на терен за активен надзор на заболяване при дивите птици и за   превенция. „Необходимо е да бъдат инициирани срещи с новоизбраните представители на местната власт, за да бъдат запознати с рисковете по места и да могат да съдействат за неутрализирането им, особено там, където рисковите фактори са по-високи“, подчерта от своя страна директорът на БАБХ д-р Светлозар Патарински.

Набелязани бяха неотложни мерки за контрол и превенция на инфекцията от ВПИП, свързани с изготвяне на План за контрол на заболяването, както и нормативни мерки, свързани с промени в Наредбата за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация при ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, по която дирекция „Политики по агрохранителната верига“ пое ангажимент до края на месеца да излезе с готов проект за обсъждане.

На заседанието на Координационния съвет беше излъчена контактна група с участието на Съюза на птицевъдите в България, МЗХ и БАБХ, която още днес стартира дейността си по изготвяне на конкретните мерки. Работи се и по анализ на необходимите средства за ликвидиране на петте огнища на заболяването, установени официално към момента.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X