Според Божидар Иванов, шеф на Института по аграрна икономика още сме в началото на предизвикателства, които ще доведат до преструктуриране
Само по-силните ще успеят да стигнат до процес на окрупняване
Диана Ванчева
След последните няколко години на безпрецедентни кризи, каквито икономиките не бяха виждали, е ясно, че са изправени пред сериозни и различни по характер предизвикателства и не съвсем традиционни за света, в който живеем.
Те в още по-голяма степен обаче засегнаха сектора, който ги храни – земеделието.
На въпроса, който нас най-силно ни интересува – докога земеделието ще понася щетите от изначалните и последващи кризи и какви промени ще трябва да предприеме в опит да се възстанови, отговорите за съжаление не са с близка бъдеща дата и бързи решения няма да има.
Според изп.директор на Института по аграрна икономика доц. д-р Божидар Иванов очакванията за краткосрочното бъдеще са твърде смесени и не могат да се откроят само за аграния сектор, а по принцип са общо икономически. Сега в най-висока степен зависят от предизвикателството, наречено инфлация и респективно от решенията на правителствата как ще продължат да работят занапред икономиките, които засега се свиват. Повечето бизнеси продължават да не генерират положителни резултати, но продължават да зависят силно от геополитическата обстановка, казва доц.Иванов.
На този фон земеделието е секторът, който по-силно от останалите е понесъл и понася щетите от тези реалности и тенденции, придружени с нарушаване на връзките и повишените цени за производство. След ковид и инфлацията, и войната в Украйна /страна с преобладаващо земеделие, концентрирано в зърнения сектор, в който и България има пазарни претенции/ засегна силно страната ни.
Според Иванов тепърва ще идват големите предизвикателства и
следващите 10-20 години за земеделието ще бъдат трудно време, в което то трябва да намери нов баланс
и то плюс предизвикателства срещу климатичните промени и изискванията секторът да намалява и своя въгероден отпечатък.
За фермерите е трудно и ще става още по-трудно, защото те ще продължават да се сблъскват с високи производствени разходи в ситуацията на конюнктурно ниски изкупни цени.
Неминуемо това ще доведе до преструктуриране, казва директорът на института. Но само по-силните агробизнеси ще успеят да стигнат до процеса на окрупняване, който ще настъпи, защото, за да решават всички проблеми взети заедно, ще трябва да вложат немалко средства, за да станат по-иновативни. Ще се изискват огромни инвестиции, защото новите технологии и иновации във фермите и стопанствата са скъпи. Ще си ги позволят тези земеделци, които са икономически ефективни.
На наш въпрос за европейската политика в тази ситуация, Божидар Иванов призна, че се получава така, че Европа говори за подпомагане на малките стопанства, но политиката, която в момента се провежда несъзнателно води до обратните ефекти. Като следствие
по-големите ще стават по-жизнеспособни и ще могат по-лесно да се приспособят към настъпващите промени
И днес цените са глобални и е факт стагнация, която се забелязва не само у нас, всички земеделски производители страдат от ниски изкупни цени, изнася факт от статистиките Иванов. Но нашата страна е по-силно засегната, като гранична държава, на фона на низходящите тенденции и натиск на пазара на земеделски стоки и на зърнения пазар.
На проведения преди дни научен форум на института по аграрна икономика подобни тенденции „видяха“ и останалите експерти и учени от други държави, които бяха поканени да участват, като Полша, Унгария, Македония, Китай и др.
Според зам.-министъра на земеделието Таня Георгиева към глобалните тенденции, които бяха отбелязани, вече се наслагват продоволствената сигурност, опазването на околната среда и други изисквания, което прави картината сложна.
Според проф.д-р Виолета Божанова, зам.-председател на ССА, „ще трябва да можем да действаме глобално, като се противопоставяме с локални решения“.
