Достъп до земя и навлизане в бизнеса на млади фермери в Нидерландия: Как става?

Бизнес инкубатор Гоце Делчев споделя най-интересното от международния обмен в Нидерландия по проект NEWBIE, на програма Хоризонт 2020, организиран от Изследователския институт Вагенинген.

Участници от България, Ирландия, Шотландия и Нидерландия, а он-лайн – Обединеното кралство, Франция и Германия.

Основна тема: Достъп до земя и капитал за нови фермери в Нидерландия.

Най-впечатляващо: много иновативни модели и структури за навлизане на нови фермери; споделено финансиране; кооперативи за закупуване и управление на скъпата земеделска земя; комбинирано финансиране чрез различни фондове, банки, споделено финансиране; иновативен достъп до пазар; диверсифициране;  предприемачество във фермерството

Кратка обща информация за фермерството в Нидерландия:

  • Почти половината от земята в страната се използва за земеделие около 18 000 000 декара ( 1,8 млн хектара)
  • Заети в земеделието са 2,1% от 17, 4 милиона население
  • 53 000 ферми, от които 1 600 са биоферми
  • По отношение на заетостта са малки ферми ( 1 до 5 заети)
  • Земеделската земя е скъпа – средно над 65 000 евро за 10 декара ( 1 хектар)
  • Плащат се предварително производствени права (за млечни крави, прасета, пилета)
  • Годишните приходи за фермите варират, но средно нетно се получават около 31 000 евро/година
  • Консултантските услуги са платени, няма публични безплатни от около 20 години, около 80 евро/час.
  • Нови фермери са около 5 -10%
  • Обикновено фермерите и самоосигуряващите се сами се грижат да си осигурят нормална пенсия. Иначе всеки гражданин на страната след навършване на 67 години има право на пенсия, която е 70% от минималната заплата, ако е сам и 50% за всеки, ако са двойка.

Новите фермери, с които се срещнахме са високообразовани, силно мотивирани за ефективно фермерство, с фокус върху местните потребители и грижа за околната среда. Много креативни, за да си осигурят достъп до земя и капитал.

Посетени ферми и срещи с нови фермери:

  1. Pieter Lammerts, De Nieuwe Ronde, Питър – роден в Амстердам, с образование в биофермерството от университета във Вагенинген, без собствена земя, но с огромно желание да се занимава със земеделие.

Неговият иновативен подход: членовете/абонатите сами си берат реколтата (self-harvesting)  и съвместно финансиране и владеене на земята (crowdfunding)

За да стартира, наема земя съвсем до гр. Вагенинген (университетско градче с 38 000 жители), отглежда около 50 вида различни зеленчуци и клиентите стават членове срещу годишен абонамент от 210 евро, който им осигурява достъп и те сами си прибират реколтата, берат си различни зеленчуци като зеле, моркови, картофи, тикви, аспержи, спанак, салати, зелени подправки, има дори ягоди и т.н. по време, което им е удобно и толкова, колкото е необходимо за домакинството. Инструментите са осигурени от фермата.

Има над 300 члена/абонати, които са доволни, че си осигурят свежа храна, отглеждана съвсем наблизо, можеш да идеш до фермера пеша, с колело или кола, да си набереш каквото и колкото ти е нужно и да си доволен, че подкрепяш местен производител на земеделска продукция. Дори можеш да си осиновиш свободна кокошка.

Чрез този модел разходите на фермера за прибиране на реколтата и доставка са почти нулеви, абонатите сами се грижат за това. Освобождава се и време, не е зает непрекъснато.

Сега има 15 декара наскоро закупена земя, осигурена със споделено финансиране (crowdfunding). Чрез лични контакти с хора, които го познават и му вярват Питър набира финансиране за земята. Хората закупуват сертификат, който има дава право на собственост в размера на сумата, която са купили. Обикновено е 1000 евро. Договорите са писмени и сключени с всеки член. Могат да избират годишен лихвен процент от 0 до 2%, или пък отстъпка в абонамента за прибиране на реколтата. Сертификатите са дългосрочни.

Важно за такъв модел: местоположението, трябва да има общност, която осъзнава важността на храната от местни производители и се наслаждава сама да си набира зеленчуците.

Важен е и манталитета на холандците да уважават труда и постиженията на другите.

  1. Ферма De Patrijs във Vorden (комбинирано финансиране с различни фондове) и нейните иновативни магазинчета в Zutphen

Йоанна е еколог, преподавала е в земеделска гимназия и университета във Вагенинген, провеждала е научни изследвания. Иска на практика да приложи биофермерство и мултифункционална ферма, да редуцират кравите до 70, да отглеждат и други животни и зеленчуци. Двама чичовци на съпруга й Йоханес са без наследници, трето поколение фермери, като фермата е от 20-те години на минали век, с 500 декара и 160 млечни крави. Зарадвали се, че Йоанна и Йоханес искат да поемат фермата и биха я продали за 4 милиона евро. За нови фермери това е непосилна сума.

Йоанна и Йоханес подхождат много иновативно и креативно. Той продава успешния си частен бизнес и получава 500 000 евро. Няколко банки отказват финансиране, въпреки много добре обмисления и представен бизнес план. Тогава двамата наемат помещение и създават минимандра, с оборудване втора ръка, изкупуват мляко от фермата 2 пъти в седмицата и произвеждат сирене. Минимандрата и хладилното помещение за сиренето е на колела, мобилна и лесно може да се премести. През месец март 2021 г отварят първото си иновативно магазинче, и по-малко от година вече имат 5. Магазинчето, което посетихме е в много богат и красив град Zutphen, в сграда на вече неработещо училище. Без продавач, отваря се с приложение на телефона, срещу годишно членство от 5 евро. Сега имат 800 члена/абонати. В магазинчето има зеленчуци и плодове, месо във фризер, яйца, мляко, пакетирани сирена, сокове, макарони, дори бира. Има списъци с цени. Членовете имат достъп по всяко време на денонощието. Вземат каквото им е необходимо, теглят, смятат си цените и поставят в е-кошницата на приложението. В края на месеца сумата за взетото от тях се трансферира от сметката им на сметката на Йоанна. Тя зарежда 2 пъти седмично, всички продукти са от съседни ферми. И понеже реално не е магазин, в който се плаща веднага, а е дистрибуционна точка, разрешението за такъв тип се дава много лесно, няма допълнителни данъци, наемът е направо символичен – около 100 евро. Този модел доказва, че са успешни предприемачи, разбират от бизнес и може да им се вярва.

Следващата стъпка е споделеното финансиране – членове на кооператив, които да закупят сертификат за собственост и владеене на земя. Чрез него успяват да съберат 500 000 евро.

Банка харесва бизнес планът им и постигнатото до сега и може да ги финансира с 1.7 милиона евро.

Привличат още 2 поземлени фонда, които могат да им отпуснат дългосрочен заем на ниска лихва общо за 0.75 млн евро. Национален публичен фонд за нови фермери може да им предостави 400 хиляди. Ще са нужни още усилия и финансиране да съберат сумата, да купят фермата и да стартират преустройството.

 

  1. Мултифункционална биоферма Hooilanden с иновативен поземлен фонд

 

Приходите на фермата са 50% от био млечно фермерство, 25% от предоставяне на 2 много хубави зали за обучение и събирания с кетъринг, 25% от социално фермерство – общините сключват договор с фермата и плащат за създаване на заетост и грижа за хора от уязвими групи – хора с някакви увреждания, възрастни хора преди пенсиониране, хора със зависимости и др.

Кравите са типична холандска порода, заради биологичното пасищно отглеждане продуктивността им е двойно по-малка, но се използват и за мляко, и за месо.

За да си осигурят достатъчно земя за биоферма прилагат иновативен модел. Създават кооператив за закупуване на земя, независим от фермата. Кооперативът е юридическо лице, като членовете купуват сертификат за съсобственост 25 000 евро. Земята, която купуват е над 200 000 евро. Един от съсобствениците е фермерът Lodewijk Pool , а заради личните си контакти и престиж още 7 човека са инвестирали в кооператива. Фермата наема цялата земя от кооператива и плаща рента 2% годишно. Кооперативът на годишното си общо събрание решава дали ще дава дивидент или ще акумулира сумата, за да използва в бъдеще. Така се снижава риска, ако фермата фалира, кооперативът може да предостави земята на друг фермер или да я продаде.

Лодевик не иска да работи за банки, а за клиентите и общността. Затова и не е собственик на земята, а само съсобственик в кооператива и наемател.

Участниците в обмена обсъдиха впечатленията, какво би могло да се използва от тези иновативни подходи.

В България споделеното финансиране (crowdfunding) се използва за благотворителни и социални цели, но холандският модел може да бъде много полезен за начинаещи фермери, за да им позволи по-лесен достъп до капитал. Струва си да се помисли и за самонабиране на реколтата от абонати (self-harvesting), особено в обезлюдените общности със стари фермери. Холандското предприемаческо мислене и интелигентно действие са вдъхновяващи и може да са хубав пример за българските аграрни професионални училища и университети.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини