Производството на етерични масла продължава да бъде под натиск

Секторът трябва да се справя със свръхпредлагане, трудности с работната ръка, а европейските регулации все още крият рискове

 

Позицията на Европарламента относно измененията в Регламента за класификация, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), ефекта от Закона за розата и състоянието на пазара на лавандула бяха сред дискутираните теми по време на Втората национална среща на дестилаторите на етерично -маслени култури в страната, организирана от Сдружение „Дестилирано в Българя“.

„Със своя пробив в защитата на българското розово масло в Европарламента, българските евродепутати сме на път да принудим Европейския съюз да преосмисли цялостно своя подход и етерично-маслените култури да отпаднат от регламента“. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. „Успяхме да мотивираме големите Европейски държави, основателки на ЕС да подкрепят нашата позиция и с разлика от 25 гласа, евродепутатите се съгласиха да защитават позицията да няма ново законодателство за етеричните масла и Европейската комисия да изготви доклад относно въздействието им върху човешкото здраве в срок не по-рано от 4 години“, допълни Новаков.

Регламентите CLP и REACH както и промените в тях, които бяха предложени във връзка с анонсираните Зелена сделка и Стратегията на ЕС за устойчивост в областта на химикалите, коментира и Андрей Митов, вицепрезидент на Европейската федерация по етеричните масла EFEO. „Измененията не са насочени изцяло към етеричните масла, но биха имали значителни съпътстващи и непредвидени щети върху нашата дейност. Надяваме се, с оглед на събраната до момента подкрепа и положителния резултат след гласуванията в Европарламента, да получим желания резултат“,  уточни Митов.

Представителят на Министерство на икономиката и индустрията Маргарита Александрова заяви, че за тях е било изключително важно да реагират бързо и да осигурят ясна позиция пред Съвета на Европа в подкрепа на етерично масления сектор в страната.

Това, което следва е избор между позицията на Европейския парламент и Съвета. Алтернативите са или дерогация за етеричните масла от настоящия текст на регламента с опция за анализ след 6 години или изцяло да отпадне текстът, който засяга етеричните масла и в следващите 4 години да се натрупа аналитичен материал, касаещ рисковете.

За предпочитане е първият вариант, стана ясно от изказването на Маргарита  Александрова, тъй като при втория съществува значителен риск след четири години, текстът, засягащ етеричните масла да бъде върнат в Регламента.

Александрова коментира и важността на сектора за българската икономика, а именно  17 административни области, 3000 розопроизводители, 53 600 дка маслодайна роза, 40 000 сезонно наети работници, 50 дестилерии за розопреработка.

Маслодайна роза

На срещата беше обсъден и Законът за розата, който урежда взаимоотношенията между всички въвлечени в производствения цикъл.

По думите на Весела Черварова от Биоланд България, въпреки, че законът е урегулирал донякъде съществуващия хаос на пазара и е допринесъл за въвеждане на дисциплина сред участниците, той има нужда от сериозни промени и редакции, тъй като не регулира ключови проблеми за сектора като употребата на препарати и не предоставя достатъчна гъвкавост за бизнес по отношение нуждата от анексиране на договорите между производители и преработватели.

Представителят на Министерство на земеделието и храните Петър Кировски се съгласи, че Законът има нужда от промени и от повече контрол по време на кампаниите. Кировски допълни, че за него от ключово значение е да се разработи и да се разпише ясна и последователна стратегия за розата.

Лавандула

Според последните данни от доклада на ИнтелиАгро, България все още е най-сериозният производител на лавандула. Положителен или отрицателен тренд е това обаче, обсъдиха участниците в третия панел на форума, посветен на лавандулата.

Председателят на Сдружение Дестилирано в България и изпълнителен директор на ИнтелиАгро Николай Вълканов представи данните за 2022г., според които износът на етерични масла спада със 17% на годишна база. При износа на обезтерпенени масла от лавандин и лавандула спадът е 40%. Очакванията са тази тенденция да се задържи и за 2023г.

Няколко са факторите, довели до тази ситуация. Според Николай Ненков от Гален -Н, причината е свръхпроизводство и презапасяване, в резултат на несигурността която се наблюдаваше в периода на Ковид епидемията. За Константин Шаламанов от Лавена АД новите производства и новите дестилерии са резултат от бурното разрастване на аромотерапията, както и от неразумната държавна политика на субсидиране. По думите му така се стигна до свръх производство, което няма кой да изконсумира. „Има нужда от намаляване на площите. Ако не го направим ние, щем не щем, пазарът ще въведе порядък. Индустрията е в процес на оцеляване, продава се под себестойност, има много затворени дестилерии и се борим кой ще оцелее.“, заключи Константин Шаламанов.

Втората национална среща на дестилаторите на етерично-маслени култури успя да събере 90% от представителите на бранша в страната. Сдружение дестилирано в България даде заявка, че ще продължи да търси актуалните теми за сектора и да предлага решения за тях като осигурява диалог между всички заинтересовани страни, производители, преработватели и потребители.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X