8 съвета за правилна ротация на култури в сеитбоорота

Английският агроном Марион Селф дава 8 топ съвета за правилна ротация на културите в едно зърнопроизводително стопанство, пише Farmers Weekly

След две люти зими в Обединеното кралство, много от фермерите били принудени да променят своите планове за реколтата. Отглеждането на рапица като втора култура, станало твърде рисковано.

Но да ротираш правилно културите не е никак просто. Много неща влияят на ротацията – от плевелите и болестите, през политиката на правителството, бюджетът на стопанството и пазарите до местната стопанска конюнктура.

Изправена пред всичко това, г-жа Селф съветва първо да бъде направен анализ – как се е развила ротацията на културите през последните 5 години, какви са перспективите в тази посока. Базирайки се на своя научен и практически опит, тя дава 8 топ съвета – за успешна ротация на културите в сеибооборотите при отглеждането на зърнени култури.

  1. Изчислете риска и предизвикателствата

Най-трудното е да избереш правилната култура за ротация. Земеделците с най-богато разнообразие на култури са и най-успешните в зърнения бранш.

За да намалят риска, много земеделци отглеждат по-малко маслодайна рапица или направо се отказват от нея. “Фермерите са приели, че трябва да се борят с проблемите при рапицата. Те сериозно се фокусират върху смяната на режима на пръскане с инсектициди през есента, торенето, придружаващите култури и гъвкави интервали на сеитба – всичко, свързано с намаляване на риска за рапицата“, обяснява Марион Селф.

Намаляването на нивото на ранното третиране на рапицата е още един начин да се минимизира рискът, въпреки че, за да може растението да презимува е нужно определено количество третиране – за стимулиране на растението.

„Понякога това не работи и тогава е време да оставим маслодайната рапица и да решим какво да отглеждаме на нейното място“, казва английският агроном.

Новите технологии в науката помагат на земеделците да взимат повече решения в реално време – като адаптация на торенето и програми за ранно установяване на болестите – например, чрез тестване на листата.

2. Бъдете гъвкави и адаптивни

Ако сте решили да опитате с нова култура, направете го постепенно. Разговаряйте с други земеделци, които вече имат опит с културата. Започнете с малки площи и вижте как ще потръгне. След това наблюдавайте резултатите.

Ако се нуждаете от нова техника, преди да направите голяма инвестиция, опитайте няколко неща: да се включите в проект за демонстрация, да вземете под наем от съсед или предприемач, да работите кооперативно. Това разбира се, е възможно във Великобритания, но трудно ще се случи в България. Затова проучете нещата внимателно.

Важно е да анализирате промяната – очакван ли е резултатът, кои са факторите, които са му повлияли.

3. Нетни или брутни маржове

Винаги има спор дали да се използва нетен или брутен марж на печалба. „Като агроном, често използвам брутен марж, защото е удобен за сравнение между културите, но не винаги показва колко печеливша е дадена култура“, обяснява г-жа Селф.

В едно земеделско сопанство нетният марж е по-добър за сравнение, защото включва пълната цена на производство – с включени променливи и фиксирани разходи.

„Въпреки, че на хартия зимният ечемик може да не изглежда като финансово най-добрата опция за ротация, от него има други ползи. Той дава по-ранни добиви, разпределя натоварванията в стопанството и дава възможност за ранно включване на маслодайната рапица. В този случай зимният ечемик е удачен като ротационна култура в сеитбооборота“, дава пример английският агроном.

Преценете фиксираните и променливите разходи и отделете време, за да ги оцените и разгледате подробно, посъветвайте се с други фермери. Направете сметките, без да включвате в тях субсидиите .

Да избираш най-високата средна брутна печалба не винаги е устойчиво. „В миналото е имало краткосрочни печалби от ротации, като „пшеница-пшеница-рапица“, но сега плащаме цената за тях под формата на плевели и вредители. Решаването на тези проблеми може да струва скъпо и в крайна сметка да доведе до по-разнообразна ротация в сеитбооборотите, която ще се окаже и най-подходящото решение“, казва г-жа Селф.

4. Мислете за местни пазари и договори

Направете оценка на местните пазари и договори – има ли премии за определени култури, които да си заслужават. „Това може да са отглеждането на семена, пивоварни сортове, микронизиране на грах – там има пазари, но те изискват покриването на високи стандарти“, дава пример английският агроном.

Преценете дали е възможно с наличните: тип на почвата, метерологични условия, капацитет на комбинирането и забавянето в прибирането на реколтата, вследствие на ротацията – всички те могат да повлияят на вашите резултати. Затова, бъдете реалисти.

Въпреки, че въпросът изглежда тривиален, важно е да сте сигурни, че имате достатъчно място за съхранение на различни видове култури, които трябва да отидат на различни пазари.

5. Въздействие върху структурата на почвата, плодородието, плевелите, вредителите и болестите

Въздействието на ротацията върху структурата на почвата и нейното плодородие все по-често е на фокус. Обмислете отглеждането на бобови растения като азотфиксиращи култури, ленено семе за подобряване на рохкавостта на почвата и образуването на микоризни гъби, както и кръстоцветни култури – за дълбоко проникващи корени, например.

Плевелите, вредителите и болестите са вековната причина фермерите да прилагат ротация. Внесете разнообразие от култури, за да се справите с натрупването на тези проблеми. Променете вида на културата, за да позволите използването на различни активни съставки от почвата. Така ще предотвратите натрупването на резистентност в почвата към плевелите, вредителите и болестите.

За да контролирате полската лисича опашка, засейте зимната пшеница по-късно – дори през ноември – или въведете повече пролетни култури.

6. Покривни култури и угар

Покривните култури са чудесни за плодородието на почвата, те намаляват извличането на хранителни вещества между растенията, стабилизират и преструктурират почвата и изграждат органични вещества. Колкото по-голям е диапазонът на отглежданите култури, толкова по-голямо е нивото на биологичното разнообразие във фермата – над и под земята.

Покривните култури обикновено не натрупват вредители и болести, но ако са в съседство с ротационна култура като маслодайната рапица, има риск от появата на болести. Това задължително трябва да се има предвид, когато се избира покривна култура.

Понякога се налага да оставите земята под угар, но не правете това, ако е възможно, предупреждава г-жа Селф.

„Ако имате повече угар, вие имате по-малко пари за бизнеса и повече фиксирани разходи на по-малка площ. Не винаги можете да намалите другите разходи, за да компенсирате този спад в доходите, освен ако не направите някои основни промени в своето стопанство“ , казва още английският агроном.

7. Политика и схеми

Трудно е да се разбере как новите екосхеми, свързани с опазване на околната среда, ще се впишат в съществуващите практики на ротация при зърнените култури. Опитайте да изберете схема, която ще намали фиксираните разходи, вместо да ги увеличава.

„Изберете схема, която ще ви носи допълнителна финансова полза – може да не е непосредствена, но да доведе до положително въздействие в средносрочен план“, съветва г-жа Селф.

8. Дълга и гъвкава ротация

Наистина е важно да имате план, но бъдете готови да направите промени, ако това е необходимо. „Последните две години бяха наистина предизвикателни за английските фермери – не цялата планирана зимна пшеница поникна, някои пролетни култури поникнаха по-късно от планираното.“

Ако поникването на есенни зърнени култури се забави, помислете дали е време да преминете към пролетна опция – преценете вероятния добив и изчислете въздействието му върху маржа, за да знаете къде е повратната точка.

Дългото ротиране е най-доброто, ако това е възможно. „Ротация, която дава повече възможности за добавяне на органични вещества, като например използване на растителни остатъци или покривни култури, и дава възможност за обогатяване на почвата с вар, отводняване и разрохкване – всичко това е важно“, съветва Марион Селф.

По отношение на оптималната времева разлика между отглеждането на една и съща култура, теорията е: колкото по-дълго, толкова по-добре, но това не винаги е практично.

„За бобовите култури това обикновено е една на всеки пет години, а при рапицата една на четири – има изследвания, според които удължаването на ротацията може да върне част от добива, изгубен през годините“, казва г-жа Селф.

Бюджет за различни сценарии на ротация – дългата ротация може да донесе толкова пари, колкото по-късата в дългосрочен план. Трябва да се обмисли кое доколко е практично.

Изборът на ротация, която намалява риска и подобрява почвата, е най-добрият път към устойчивост.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини