ЕК: ОСП в периода 2023-2027 г. играе важна роля в преминаването на ЕС към устойчив земеделски модел

Доклад на Европейската комисия (ЕК), публикуван днес, потвърждава важната роля на стратегическите планове на Общата селскостопанска политика (ОСП) за поддържане на доходите на фермерите и продоволствената сигурност, като същевременно подкрепя прехода на селското стопанство на ЕС към модел на устойчиво земеделие през периода 2023-2027 г.

Докладът анализира очакваното въздействие на стратегическите планове за постигане на целите на ОСП 2023-2027 г., особено тези, свързани с околната среда, климата и обществените очаквания, като хуманното отношение към животните.

Докладът потвърждава, че стратегическите планове имат за цел да осигурят най-амбициозната ОСП досега от гледна точка на околната среда и климата.

Той също така изтъква необходимостта от укрепване на инструментите за превенция и управление на риска и укрепване на подходите за адаптиране към климата.

За периода 2023-2027 г. ОСП е подкрепена с 307 милиарда евро, от които 264 милиарда от бюджета на ЕС и допълнителни 43 милиарда евро от национални фондове. Около 2500 интервенции са проектирани в 28-те стратегически плана на ОСП, представени от държавите членки и одобрени от Еврокомисията. Днешният доклад се основава на информацията, съдържаща се в тези планове, както и на качествена оценка на потенциалните ефекти от изборите, направени от държавите членки.

По-справедливо разпределение на доходите от фермата

Като цяло, стратегическите планове на ОСП показват значително съвместно усилие за подпомагане на доходите на земеделските стопанства, осигуряване на по-справедливо разпределение към по-малките стопанства и намаляване на различията в доходите в най-уязвимите сектори и необлагодетелстваните райони. Налице са и увеличени съвместни усилия за модернизиране на фермите и укрепване на конкурентоспособността на сектора.

Средно селскостопанският доход е само 45 на сто от средната заплата в икономиката, с вариации между различните селскостопански сектори и земеделски системи. През 2020 г. подкрепата за ОСП е представлявала средно 23 на сто от приходите на земеделските стопанства в ЕС. Тя се оказва ключова за поддържане на селскостопанска дейност и работни места в отдалечените селски райони, като забавя изоставянето на земя и обезлюдяването на селските райони. Силният и устойчив селскостопански сектор е предпоставка за стабилно снабдяване с храни, една от историческите цели на ОСП, която остава все така актуална и днес.

Повече от 10 на сто от директните плащания на ЕС, представляващи 4 милиарда евро годишно, ще бъдат преразпределени чрез преразпределителни плащания в полза на малки и средни стопанства. Това плащане се е увеличило повече от два пъти спрямо предходния период. Застаряването на земеделските производители представлява друго предизвикателство за запазване на дългосрочната продоволствена сигурност и поминъка в селските райони. Комисията приветства факта, че плановете ще подкрепят 377 000 млади земеделски стопани при започване на селскостопанска дейност. Това е увеличение в почти всички държави членки, които също надхвърлят необходимите минимални финансови средства.

По-екологичен селскостопански сектор на ЕС

За да получат пълни плащания по ОСП, фермерите трябва да спазват подобрен набор от изисквания и стандарти за околната среда, климата, здравето, хуманното отношение към животните и достойни условия на труд. Този принцип на обвързаност с условия се прилага за близо 90 на сто от използваната земеделска площ в ЕС и играе важна роля за внедряването на устойчиви земеделски практики.

Плановете разпределят 32 на сто от общия бюджет на ОСП за доброволни действия за постигане на целите за околната среда, климата и хуманното отношение към животните. Най-големият финансов принос идва от екосхеми и ангажименти за околната среда и климата в рамките на развитието на селските райони, съответно с 44,7 милиарда евро и 33,2 милиарда евро. Гъвкавостта, предоставена на държавите членки при проектирането на тези инструменти, им позволи да се насочат към конкретни нужди в техния национален или регионален контекст и да използват взаимното им допълване.

Например Португалия, България, Хърватия, Кипър, Гърция и Словения планират да популяризират органичните торове като алтернатива на синтетичните. Германия подкрепя както инвестициите, така и помощта за поддръжка на агролесовъдството. Финландия има схема за зимно покритие за защита на почвата, докато Испания предлага допълнително финансиране за практики за устойчива паша и косене на пасища, за да се намали деградацията на почвата и да се подобри биоразнообразието. Една полска екосхема предоставя значителна подкрепа за по-добри условия на живот на добитъка.

Плановете показват потенциал да допринесат за смекчаване на климата, особено чрез значителни усилия върху практиките за улавяне и съхранение на въглерод в почвата и в биомасата. Като цяло 35 на сто от земеделските земи в ЕС трябва да се възползват от действия както за улавяне на въглерод, така и за намаляване на емисиите на азотен оксид. Напредък има и в защитата на устойчивото управление на природните ресурси, със значителни усилия в защитата на почвата, като доброволните практики обхващат 47 на сто от земеделските земи в ЕС.

По отношение на амбициите на Зелената сделка на ЕС за 2030 г., плановете ще допринесат за постигане на целта от 25 на сто от земеделските площи в ЕС да се обработват по биологичен начин. До 2027 г. приблизително 10 на сто от земеделските земи в ЕС трябва да получат подкрепа от ОСП за биологично производство спрямо 5,6 на сто през 2020 г. Допълнителни национални инициативи за развитие на пазара и обществени поръчки ще помогнат за постигането на общата цел.

Повече амбиция, по-оптимални подходи

Докладът също така признава областите, за които плановете колективно биха могли да покажат по-високо ниво на амбиция или да следват по-оптимални подходи. Например, като се има предвид нарастващата честота на екстремни метеорологични явления и свят, белязан от кризи и смущения, Комисията призовава за по-нататъшно укрепване на инструментите за управление на риска и засиленото им използване в целия Съюз.  Въпреки нарастващите усилия само около 14 на сто от всички ферми в ЕС се очаква да се възползват от такава подкрепа на ОСП. В доклада се признава, че държавите членки може невинаги да използват финансиране от ОСП за тази цел и вместо това да прилагат национално финансирани застрахователни схеми. Необходими са също проактивни мерки за справяне с основните причини за кризите и за повишаване на устойчивостта на земеделските стопанства в средносрочен план.

В оценката си Комисията също така отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, така че повече стопанства да възприемат цифрови технологии и иновации. По същия начин широкият спектър от нужди от съвети, обучение и обмен на знания няма да бъдат посрещнати от планираното финансово разпределение досега. Докладът отбелязва същите предизвикателства за селските общности. LEADER, подход „отдолу нагоре“, при който селските предприятия, местните организации, публичните власти и лицата от различни сектори работят заедно, представлява 7,7 на сто от общите фондове на ЕС за развитие на селските райони.

И накрая, Комисията подчертава в доклада, че стратегическите планове на ОСП не са единственият инструмент, необходим за принос към амбициите на Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“ и „Биоразнообразие“ и за справяне с множеството свързани предизвикателства. Допълването с други европейски и национални фондове е от ключово значение за постигане на цялостното им въздействие. Например подновяването на поколенията, антимикробната резистентност и социално-икономическите нужди на селските райони не могат да бъдат напълно задоволени без мобилизиране на други национални мерки и финансиране от ЕС, като кохезионните фондове на ЕС и Механизма за възстановяване и устойчивост.

Докладът е един от елементите в по-широкия процес на оценка на ефективността на настоящата ОСП. Допълнителна информация ще бъде получена от данните за изпълнението и оценката на новия модел на доставка през 2025 г., годишните доклади за изпълнението и междинната и окончателната оценка съответно през 2026 г. и 2031 г. В съответствие със своите изисквания за прозрачност и наблюдение, Европейската комисия предоставя подробна информация за всички планове онлайн с обобщение, каталог с интервенции на ОСП и табла за управление на показатели за резултати и финансови разпределения.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини