Зеленчукопроизводството e сред най-силно засегнатите и най-силно пострадалите земеделски сектори от икономическите и политически промени през последните 30 години. Зеленчукопроизводството в страната традиционно е формирало около 15% от брутната селскостопанска продукция преди 1989 г. През 2013 г. се отчита най-ниското ниво в това производство, изразено като дял от селскостопанската продукция, равняващ се на 3,4%. Намалението във физическия обем на продукцията за последните 25-30 години е около 2,5 пъти, като през 90-те години на миналия век общият обем на зеленчуци е около 1 млн.т., а между 2000-2010 г. е вече около 700 хил. т, а след 2010 г. около 450 хил. т.
Състоянието на зеленчукопроизводството в страната е в силна зависимост от множество природни и социално-икономически фактори, сред тях са недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството; недостатъчна работна ръка и ползване на нискоквалифициран труд при производството; проблеми с напояването, застаряване на населението в стопанствата, където се отглеждат такива култури. Отглеждането на плодове и зеленчуци изисква и значително количество посадъчен материал, което е свързано с много разходи. Разрушената хидромелиоративна система води да силна зависимост на производството на български зеленчуци от климатичните фактори и до неустойчиво производство през годините. От друга страна, България има изключително благоприятни условия за развитие сектора, потенциал, който не бива оползотворен в пълна степен.
Българското производство се сблъсква на пазара с внос на по-ниски ценови нива, предимно от трети страни. България е трайно нетен вносител на основни зеленчуци. През 2020г. отрицателният търговски баланс при зеленчуците е на стойност от почти 77 млн. евро. Най-значим е към Турция, Гърция, но не само за цитрусови и/или тропични видове. Вносът и потреблението през зимните месеци е значим на домати, пипер, краставици, моркови, праз и др., като през януари, февруари, март, април достига до над 80% от търгуваните и потребяваните в страната основни зеленчуци. Стойността на експорта на БГ зеленчуци за 114 млн. евро, докато вносът превишава 190 млн. евро.
Основните причини за колебанията в произведените количества се дължат преди всичко на различните в климатично отношение години. Силната зависимост на произведената продукция от конкретните метеорологични условия внася в голяма степен зависимост и несигурност у производителите. Продукцията от плодове и зеленчуци е нетрайна в по-голямата си част, което изисква капиталовложения по отношение на съхранението й и създава известни ограничения във връзка с транспортирането й.
Полученият факторен доход на час вложен труд в селското стопанство за периода 2007-2016 г., показва трайно изоставане, в сравнение със средното равнище в страната и с други икономически дейности. През 2016 г. в селското стопанство той е 4.5 лв./час, докато общо за икономиката е 5.3 лв./час. По-ниската доходност в сравнение със средното равнище на икономиката на страната и с други икономически дейности е заплаха за отлив на работна ръка от отрасъла, което налага подкрепа на доходите, която да гарантира определено ниво на икономическа сигурност на земеделските стопани и на техните доходи, за да останат в отрасъла и да се осигури устойчивост на производството. Средният икономически размер на стопанствата в страната остава по-нисък в сравнение със средното равнище в ЕС. Причините са: преобладаващ дял на дребните и малки стопанства; отливът на производителите от производства с по-висока добавена стойност.
Производствата с по-висока добавена стойност, където се постига висока разходна интензивност, като зеленчуци и трайни насаждения у нас съставляват около 2% от ИЗП, докато в ЕС този процент е 4,3%. Наблюдава се трайна тенденция за намаление на брутната им продукция и свиване на дела им в продукцията от растениевъдство.
Зеленчукопроизводството в България се развива на открити и закрити площи, като отчитаният регрес в производството се дължи преобладаващо на полското зеленчукопроизводство.
Средните добиви от зеленчукопроизводството в България са сравнително ниски. Основната причина за това е разпокъсаното и сравнително дребно производство, неспособно да постигне по-висока производителност, проблеми с напояването, липсата на съвременна техника.
В специализираните в полското зеленчукопроизводство стопанства броят на фермите намалява с около 43% между 2007-2016 г. Тези стопанства извън специализираните си площи в градинарството разполагат и със значителен размер други земеделски площи. През 2016 г. в тях се концентрира около 4% от земеделската земя в страната и около 3% от Стандартния производствен обем. През 2016 г. средният размер на стопанисваната в тях земя е около 40 ха, като само около 1,9 ха е на зеленчуците. Тези стопанства диверсифицират своето производство, най-вече чрез екстензивно разширяване със земя, която използват за други цели извън същинската им зеленчукова специализация. Това се дължи на текущата незадоволителна възвращаемост, сериозни рискове и необходимост от големи вложения за упражняване на професионално зеленчукопроизводство.
От икономически размер над средния за страната в началото на анализирания период, специализираните стопанства в зеленчукопроизводството губят позиции и в края на периода техният потенциал е под средното равнище. Това е изключително тревожно, тъй като е съчетано с чувствително намаление на броя на специализирани земеделски стопанства и свиването на площите.
Причините за осезаемото свиване в зеленчукопроизводството са комплексни: намаляване на броя на стопанствата; намаляване на размера на площите; разрушена хидромелиоративна мрежа; силна зависимост от метеорологичните условия; силна конкуренция от вносни зеленчуци. Поради ниската възвръщаемост брутната продукция се свива рязко след 2007 г., като най-ниското ниво е достигнато през 2011 г. Това е съпроводено със значително редуциране на занимаващите се със зеленчукопроизводство, което е свързано с поемане на високи рискове и интензивни вложения. Секторът заема дял от около 3,8% в брутната продукция в селското стопанство и около 4,4% от брутната добавена стойност през 2016 г., което показва, че продължава да има доста проблеми при повишаване нормата на печалба.
Негативните тенденции при зеленчукопроизводството започват още от началото на икономическите реформи през 90-те години, но продължават и през периода от началото на членството в ЕС. Подпомагането по СЕПП се оказа съществен фактор, влияещ върху вземането на решения за производството и за структурната специализация. Единното плащане на площ по СЕПП засили интереса към по-ниско разходните производства, вследствие на което се увеличи и търсенето на земя, което затрудни производството на зеленчуци заради конкуренцията пред намиране на подходящи площи, по-ниското оптимизационно съотношение между брутни приходи и разходи, несигурната пазарна реализация и проблемите с напояването.
Зеленчукопроизводството е сред уязвимите сектори в българското земеделие, което се обяснява с трайните негативни тенденции на намаление на площите, производството и отлив на производители, което рефлектира в неспособност да се задоволяват потребителските нужди в страната. От друга страна, се наблюдава нарастващо търсене на директни продажби на пресни плодове и зеленчуци, на което българските производители не успяват да отговорят в адекватна степен.
Производствените решения, които се вземат, зависят не толкова от пределната възвращаемост (на 1-ца площ или ж.е.), а от оптималното съотношение между брутни приходи и разходи. Недоброто съотношение в зеленчукопроизводството, сравнено с други производства, е основна предпоставка за кризата и трудностите в сектора. Сред другите задържащи фактори за ниските нива и изоставането на сектор зеленчукопроизводство е липсата на работна сила, което е сериозна пречка при развиването на дейност в този сектор.
По отношение на културите, включени в обхвата на обвързаното с производството подпомагане в текущия период, броят кандидати и заявени площи за периода 2018-2021 г. по схемите за обвързана подкрепа за зеленчуци полско производство при 10 от 12-те култури, включени в схемите, има намаление в заявените площи през 2021 г. спрямо 2018 г., като най-осезаемо е при корнишони – 69%, моркови – 62%, домати – 48%, краставици- 33%, лук – 37%, картофи – 27%. По схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони, патладжани) общата заявена площ през 2021 г. е с 45% по-ниска спрямо същата през 2018 г. За всички култури по всички схеми за зеленчуци полско производство намалението на заявените площи е 22% през 2021 г. спрямо 2018 г. Разбира се, това от своя страна означава и по-малко земеделски стопани, ангажирани в този вид производство на зеленчуци – 7.5% по-малко е техният брой през 2021 г. спрямо нивата през 2018 г.
Проблемите, свързани с пазарната реализация, конкурентният натиск от страни извън ЕС, преобладаващият дял на малките стопанства, трудностите с напояването, трудното обезпечаване с необходимата работна ръка правят зеленчукопроизводството един от най-засегнатите негативно сектори в българското земеделие.
През 2022 г. основните площи, използвани за производство на зеленчуци в земеделските стопанства, са 30 942 ха, което е с 16,5% по-малко на годишна база. Откритите площи, засадени със зеленчуци, се свиват с 16,9%, до 29 869 ха, от които са реколтирани 29 354 ха. При оранжерийните площи също се отчита намаление, но по-слабо – с 3,1%, до 1 073 ха.
Реколтираните открити площи със зеленчуци през годината са с 16,4% по-малко спрямо 2021 г. По групи култури, намаление на реколтираните площи е налице при грудковите и лукови зеленчуци (с 2,1%), ягодите (с 10,6%), картофите (с 16%), пресните бобови култури (с 18,3%), плодовите зеленчуци (с 24,9%) и листните или стъблени зеленчуци (с 26,1%). Изключение се наблюдава при зеленчуците от рода Brassica, където е налице увеличение на реколтираните открити площи с 30%.
С най-голям относителен дял от общо реколтираните площи със зеленчуци през 2022 г. са площите, заети с картофи – 31,2%, следвани от тези с дини – 11,4%, домати – 8,5%, пипер – 7,5%, пъпеши – 7,1%, главесто зеле – 6% и др. По видове зеленчукови култури, през 2022 г. се отчита значителен ръст на годишна база на реколтираните площи с карфиол (над два пъти), сладка царевица – с 52,8% и спанак – с 50,8%.
Съществено повече са и реколтираните площи с патладжани, главесто зеле и тиквички – в рамките на 26% – 29,3%. От друга страна, сериозно намаляват реколтираните площи с корнишони (с 66%), зелен чесън (с 58%), градински фасул – зелен (с 56,7%), тикви (с 50,8%), краставици (с 49,3%), дини (с 29,7%), пъпеши (с 29,5%) и пипер (с 22,7%).
Общата продукция от зеленчуци – реколта `2022 е в размер на 629,2 хил. тона – с 8,8% под нивото от 2021 г. Продукцията от открити площи се свива с 10,7% на годишна база, до 519,4 хил. тона, докато при оранжерийното производство се отчита леко увеличение с 1,1%, до 109,7 хил. тона.
През 2022 г. най-голямо е производството на картофи – 172,2 хил. тона (27,4% от общото производство на зеленчуци), домати – 126,5 хил. тона (20,1%), дини – 80 хил. тона (12,7%), краставици – 51 хил. тона (8,1%), пипер – 46,8 хил. тона (7,4%) и главесто зеле – 39,6 хил. тона (6,3%).
По групи зеленчуци, намаление на добитите количества от открити площи спрямо
предходната година се отчита при грудковите и луковите зеленчуци (с 10,5%), плодовите зеленчуци (с 14,6%) и пресните бобови култури (със 17,8%), а увеличение – при листните или стъблени зеленчуци (с 16,7%) и зеленчуците от рода Brassica (с 26,3%).
Сред по-значимите култури, съществено нарастване на получената продукция от открити площи е налице при сладката царевица (с 89,3%), патладжаните (с 25,3%), главестото зеле (с 24,3%) и доматите (с 20,9%), а намаление – при краставиците (с 42,7%), тиквите (с 32,5%), пъпешите (с 26,4%), пипера (с 25,8%), дините (с 25,5%), морковите (с 20,9%), ягодите (с 20,1%), картофите (с 12%) и зрелия кромид лук (с 8%).
През 2022 г. при основните зеленчукови култури се наблюдават разнопосочни изменения на средните добиви от хектар в сравнение с 2021 г. По-високи на годишна база са средните добиви от моркови, картофи, пъпеши, дини, краставици, домати, сладка царевица и тикви – с между 1,2% и 37,3%, а по-ниски – тези от главесто зеле, патладжани, пипер, зрял лук и ягоди – в рамките на 2,3% – 10,6%.
Оранжерийното производство в страната се определя от няколко основни зеленчукови
култури – домати, краставици, салати и марули, пипер и корнишони. Неговото развитие се определя на база търсенето на пазара. Част от продукцията е предназначена за износ. Общото производство на оранжерийни зеленчуци през 2022 г. е в размер на 109,7 хил. тона, което е с 1,1% повече спрямо предходната година. Основен принос за това има увеличението на продукцията от краставици с 6,3%. От друга страна, оранжерийното производство на пипер и домати намалява респективно с 1,4% и 3,3% спрямо 2021 г., а това на корнишони – с 23,2%.
Продължава тенденцията за модернизиране на съществуващите оранжерии с прилагане на нови и по-съвременни технологии за качествени зеленчуци – оранжерийно производство. Отчита се разнообразяване на видовете култури, отглеждани в оранжерии. Освен основните оранжерийни култури се произвеждат още картофи, лук кромид-зелен, чесън-зелен, тиквички, пъпеши, ягоди, малини и други.
