Христо Николов, съдружник в българската компания за въглеродно земеделие Карбонсейф, пред земеделеца.бг
Господин Николов, след 2 години работа и вече изработена карта на почвите на голяма част от страната, които сте изпитвали във вашата лаборатория, какво виждате?
За съжаление, почвите в България са трайно изтощени. Резултатите сочат, че имаме загуба на естественото почвено плодородие. Средните нива на органичната материя за България са с 40-50% по-ниски , отколкото са били преди 20 години. И средно с около 70% по-ниски от времето, когато е правена последната почвена карта на България. Това показват изпитванията, които сме правили на почвите през последните 2 години.
Всички разумни професионални земеделци вече са осъзнали, че земеделието по шаблон безвъзвратно си е отишло. Тези, които не са го направили още, или трябва много бързо да се преориентират, или съвсем скоро ще отпаднат от сектора. Тези, които си преобърнат мисленето навреме, ще спечелят.
В Карбонсейф търсим хората, които са стигнали до извода, че въглеродното земеделие е решението. Тези, които не гледат на него само като на инструмент, от който да изкарат допълнителни пари, въпреки, че това също не е маловажно, разбира се. Но първо и преди всичко във въглеродното земеделие те трябва да виждат, че това е единственото решение да си възстановят качеството на земята и да продължат да работят при новите условия.
Възможно ли е този проблем да се реши с химически средства?
Категорично – не. Всички пестициди, които ползваме и всички минерални торове, трябва да ги разглеждаме като химия. Колкото повече увеличаваме тази химия, толкова повече убиваме живота в почвата. А една мъртва почва, колкото и да я пълниш с химикали и торове, тя е непродуктивна. В почвата трябва нещо да живее и да работи, за да може да осигурява храна в достъпна за растенията форма, както и за да балансира и възвърне почвеното здраве.
Има два важни фактора за успешно растениевъдство. Почвено плодородие и почвено здраве. Колкото по-малко живи полезни организми имаме в почвата, толкова по-големи са загубите на внесените минерални хранителни вещества. А това означава неусвояване на хранителни вещества, които си стоят в почвата в недостъпна за растенията форма. И в същото време имаме по-лоша среда за развитие на културите. Едно недобре нахранено растение няма как да има имунитет срещу вредните патогени. То е много по-податливо на болести.
Бих искал тук да спомена изказването на гръцкия ентомолог Павлос Скентеридис, което той направи наскоро по време на семинар в Пловдив, че моделите със системно профилактично пръскане и торене на културите са икономическа катастрофа при новите условия на земеделие.
А другото не изисква ли много знания и труд?
Изисква знания, но знанията се отплащат. От години всички говорим, че образованието ни куца и няма кадри. Когато говорим, че в земеделието няма кадри, не трябва да свеждаме липсата им само до нискоквалифицираната работна ръка на полето. Страдаме от липса на квалифицирани мениджъри на стопанствата. Нямаме агрономи. Огромни по площ стопанства работят без щатен агроном. Което предполага модел на работа по шаблон. Растителната защита се извежда по шаблон, храненето на културите се прави по шаблон. Това води до икономическа неефективност – висока себестойност на продукцията, ниски резултати и ежегодно влошаване на качеството на почвата.
Каква е ролята на Карбонсейф в този процес?
Ролята на Карбонсейф е да помогне на земеделците да систематизират работата си, и на базата на информацията, която получават от нас за площите си да взимат информирани решения и да оптимизират работните процеси. Първо – като почвени обработки. След това, като хранене на културите и растителна защита. Ние, от Карбонсейф, помагаме на земеделците да вникнат в механизма на регенеративното земеделие, да го разберат и да видят, че не е страшно и трудно, а точно обратното.
Важно е да започнем да работим така, че по естествен път да възстановим почвеното плодородие, и в един 5-7-годишен план трайно да намалим употребата на химически продукти в земеделието. Правилната работа на полето по естествен и щадящ почвите начин ще подобри почвеното плодородие и здраве. Ще доведе до намаляване на необходимостта от употреба на пестициди и минерални торове, съответно – до по-висока икономическа ефективност.
Няма как в едно силно развито индустриално земеделие като българското да стигаме до крайности и да се върнем назад във времето, разбира се. Ясно е, че тези големи на фона на средните европейски стопанства, каквито са българските, за да продължат да съществуват, да произвеждат и да са ефективни, не могат да преминат към екстензивно земеделие. Така както хората тълкуват някои от новите изисквания и стандарти за екологично съответствие в Стратегическия план за земеделие. Ясно е, че ще продължим да работим интензивно, за да можем да си покриваме разходите и да издържаме стопанствата. В България за по-големи икономически организации от ниво стопанство и дума не може да става на този етап от нашето развитие. Но вкарвайки по-голям брой практики от регенеративното земеделие, и взимайки информирани решения на базата на това, че знаем какво има в почвата и какво се случва в нея, можем много бързо да направим този преход.
Това, което отличава Карбонсейф от другите въглеродни програми е, че работейки в тази посока ние не сме просто една организация, която мери, сертифицира и продава въглерод. Ние помагаме на земеделците реално да направят този преход към устойчиво и щадящо почвата земеделие. Да имат дългосрочни положителни резултати и икономически ефект в стопанствата си. За целта събираме максимално голямо количество данни, обобщаваме ги, анализираме ги, и предоставяме на стопанствата готови решения въз основа на тези данни. Тези решения не са универсални и не могат да бъдат такива. Те са индивидуални за всяко едно стопанство и стигането до тях не може да стане без активното участие на земеделеца.
Въглеродният сертификат и приходите от него са най-малкото нещо, което ще получи земеделецът в рамките на една 5-годишна програма на Карбонсейф. Земеделецът системно получава много информация и ноу-хау относно агротехники и агротехнологии. Второ, и според нас най-важно – актуална и точна информация за състоянието на всяко едно поле. Работим с интегриране на данни от метеостанции, за да може всичко, което правим да бъде съобразено и с промените в климата, и с реалните климатични условия във всеки един район, в който работим. Земеделието по шаблон, както казах, вече не работи. Необходим е индивидуален подход към всяко поле.
И ако земеделците не са подготвени и теоретично, освен практично, това няма как да се случи. В България имаме огромен брой практически подготвени хора, но много малко теоретично подготвени. Говорим за хората, заети в сектор земеделие. От друга страна, хората, които излизат от от университетите с теоретична подготовка, нямат необходимия практически опит, за да поемат управлението на стопанствата и да направят необходимия преход.
Предстои ни много работа. За съжаление, нямаме времето, за което трябва да я свършим. Преходът и симбиозата между опита на сега заетото поколение в земеделието и знанията за новите технологии на младите кадри отнема може би 10 години, за да се напасне системата. Само че ние не разполагаме с много време. Трябва да направим този преход през следващите 3-5 години, иначе ще върнем земеделието много назад. Както сме много напред на фона на средното за Европа по отношение на техника и технологии и окрупняване на стопанствата, така, ако не вземем мерки, много земеделци няма да оцелеят след 4-5 години. Нещата наистина се развиват много бързо.
Категорично, въглеродното или регенеративно земеделие, съчетани с индивидуален подход, са посоката. Но трябва и земеделците да го разберат. Ние много внимателно подбираме участниците в нашата програма. Не възприемаме себе си като фирма за печатане на въглеродни кредити. В нашата методология и система на работа имаме етап „Оценка на пригодност на стопанството“. Ако стопанството няма реален потенциал и готовност да работи по методи за регенеративно земеделие и натрупване на въглерод в почвата, то нещата няма да се получат. Ние търсим хората, които са достигнали нужното ниво на развитие и осъзнаване на нещата. Целта на Карбонсейф е да открие тези земеделци, които са узрели за необходимостта да направят крачката към промяната, за да сме им полезни и да им помогнем тя да се случи по-бързо и с по-малко грешки. Да покажем, че регенеративното земеделие може да върви ръка за ръка с високи резултати. И да го покажем на практика, на полето. Знаем, че с тези земеделци, които виждат бъдещето в регенеративното земеделие, заедно ще стигнем и до печалбите.
Защо изглежда, че това мислене се възприема повече в някои райони на страната отколкото в други?
В някои райони чисто географските характеристики и пазарната среда са принудили земеделците да търсят непопулярни решения. Тези непопулярни решения, взети преди 2-3-5 години, в момента започват да дават положителни резултати, защото те към днешна дата са единствените правилни решения.
Много земеделци, въпреки трудните условия, все повече не питат за пари, а за пътища и решения…
Истинските професионалисти в земеделието отдавна са стигнали до извода, че ако те не са икономически ефективни, няма кой да им помогне. Размерът на помощите и субсидиите системно намалява и ще намалява още повече. Това е нещо, което е планирано и всички знаят за него. Не е изненада за никого, че субсидиите през следващите 5-7 години ще стават по-малко. А предвид на инфлацията и променящата се среда, ще станат още по-малко като процент от общите приходи и разходи на стопанствата. Ако ние не сме продуктивни, няма как субсидиите да спасят едно стопанство. И земеделците, които вече са го осъзнали, търсят работещи решения за това как да си подобрят и производството, и себестойността. А няма много инструменти, с които да подобриш себестойността. Основното е чрез повече продукция.
Означава ли това, че новите геномни техники са решение?
Смятам, че няма вълшебно хапче и универсално решение. Всяко едно стопанство е уникално, най-малкото заради региона и почвено-климатичните условия, в които работи. Оттам нататък и заради различната механизация, с която е обезпечено. И най-важното – от капацитета на хората, които го управляват.
В световен мащаб е ясно, че мултинационалите търсят решения за осигуряване на продоволствена сигурност. Разбира се, нищо не се прави без печалба. Но може би заради много напредналото ниво на науката и технологиите, съответно мощното развитие на химическите концерни, всички гледат само в тази посока като на възможен изход. Аз смятам, че много по-правилно е да се върнем малко назад. Да погледнем в основата на земеделието. Почва, растения и животни е имало и преди хората, и преди индустриализацията на земеделието. И тогава всичко се е базирало на естествените ресурси. А сега, с тази химизация, сме унищожили много от потенциала му.
Затова ключовата дума е „регенеративно“. Трябва да търсим регенеративни техники и технологии. Не геномни техники, не 3D принтирани пържоли. Да, една част от населението може и да се съгласи да яде пържола от принтер. Но по-голямата част, поне докато са живи настоящите поколения, ще си настоява на месото, отгледано „на кокал“.
Но регенеративно не означава ли „хипи с градинка“? Говорите за интензивно регенеративно земеделие. Какво е това?
Не, разбира се. Трябва да започнем да практикуваме регенеративно земеделие в условията на индустриално земеделие. Не екстензивно, а интензивно регенеративно. И тук е работата на университетите да го обясняват. Ако в спешен порядък не започнем в академична среда да подготвяме бъдещите кадри в земеделието за това, няма къде да се случи. Най-устойчивите ферми в момента са тези, в които второ или трето поколение, преминало през качествено образование, е поело управлението и е припознало някоя съвременна идея за земеделие, и с големи усилия е успяло да убеди предишните поколения, че нещо трябва да се промени.
Но е важно в университетите да влязат и практици. Имаме много сериозна научна общност у нас, но ако има нещо, което трябва да заимстваме от запада, това е привличането и интегрирането на практици с опит в учебните заведения. Това, което студентите учат на теория, някой трябва и да им го онагледява в практични примери.
Трябва да спрем да превеждаме и да започнем да привеждаме. Има много добри примери и практики, но не е достатъчно да ги вземеш от някъде и да ги преведеш на български език. Трябва да ги приведеш към българската действителност и условия за работа. Да ги съобразиш с почвите, климата, с техническата и технологичната обезпеченост на стопанствата, с нивото на подготовка на българския земеделец. Само така могат да се получат нещата. Да, не е лесно. Но е буквално въпрос на оцеляване.
