Carbonsafe – българският стандарт в световното въглеродно земеделие

Българската компания за въглеродно земеделие Carbonsafe бe част от българската делегация на 28-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP28). Carbonsafe е призната за световен стандарт в методологията за издаване на сертификати за въглеродни кредити.

Carbonsafe взе участие в специален панел като част от програмата на българския павилион на COP28 в Дубай, ОАЕ по покана на МОСВ. Темата на панела беше МСП-та като лидери в екосистемните иновации.

В рамките на СОР28 бе проведена среща между г-н Христо Николов – съосновател и ръководител научна и изследователска дейност в Карбонсейф, г-н Кавирадж Сингх – съосновател и управляващ директор в Earthood, г-н Юлиан Попов – министър на околната среда и водите и г-жа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата” към МОСВ.

На срещата бе обсъдена възможността за сътрудничество и как член 6.2 и член 6.4 от Парижкото споразумение се отнасят към търговията с въглеродни емисии и могат ли действащи схеми за търговия с емисии на доброволния пазар, генериращи висококачествени въглеродни кредити от проекти на територията на Република България да бъдат имплементирани и признати за отчитане на национално определените цели.

Повече за това как премина участието на българската компания на престижния световен форум научихме от Деница Кирова, ръководител ИСУ в Carbonsafe:

На срещата в Дубай тази година взеха участие рекорден брой държави с национални павилиони. За първи път България участва със собствен национален павилион, организиран от Министерството на околната среда и водите. Там беше дадена възможност на експерти от неправителствени организации и бизнеса да представят решения за борба с климатичните промени.

Ние, от Carbonsafe, като българска компания, работеща в сферата на въглеродното земеделие, участвахме в един от панелите в националния ни павилион. Представихме нашата програма за въглеродно земеделие и показахме как през системата на земеделието, можем да помогнем за решаването на голяма част от проблемите с климата и намаляване на въглеродния отпечатък.

В световен план земеделието е сочено за източник на 10% от парниковите газове. Това е плод на мащабно изследване, и би трябвало да се съобразим с тези данни и да ги приемем за верни. Нашите калкулации показват обаче, че ако привлечем в програми, сходни с тази на Carbonsafe, цялата система на земеделие в България, ние бихме могли да компенсираме 30% от националните емисии. Тоест, не само земеделието като сектор в България може да бъде въглеродно неутрално, но и да допринесе с допълнителни 20% за постигането на националните цели за въглеродна неутралност. Като потенциал в тази посока сектор земеделие няма аналог. Няма друг сектор в икономиката, да не говорим за индустрия, който да може да допринесе за постигането на климатичните цели с такъв голям ефект.

Оттук нататък следва да изчакаме някои регламенти на ниво ЕС. В момента сме насочени и оперираме на доброволния пазар на въглеродни сертификати. Но ако Европа иска да постигне целите си за 2030 и 2050 г., то програми като нашата със сигурност трябва да бъдат включени в задължителния пазар, за да може въглеродни емисии на регулирания пазар да бъдат замествани от такива, генерирани от програми като тази на Carbonsafe.

Чуват се мнения, че има отстъпление от Зелената сделка и целите за климата. След посещението на тази световна конференция, какво е вашето мнение. Отговарят ли тези мнения на реалността?

Категорично – не. Няма никакво отстъпление от Зелената сделка. Напротив. Самият факт, че тази година рекорден брой държави участваха в конференцията с национални павилиони и целият си експертен потенциал в сферата на екологията и климата, показва, че и дума не може да става за отстъпление. В Дубай присъстваха огромен брой неправителствени организации.

Впечатление направи, че тази година бяха изключително малко протестите и демонстрациите срещу събитието. Това е така, защото вече самите протестиращи и активисти, виждат, че от страна на националните правителства, и най-вече от страна на бизнеса, има приемане на мерките за борба с климатичните промени. И не се налага да има такива акции и протести. По-скоро има един сериозен диалог, поставен на масата.

Учудващо е, но смятам, че всеки, който е присъствал на тази конференция, включително и участниците в официалната правителствена делегация, ще потвърди, че бизнесът е направил рязък завой в посока на екологията и на много места изпреварва националните правителства и политиците. Бизнесът осъзнава, че вече работи при нови условия.

Ако вземем земеделието като сектор, самата среда и климатичните промени, в които работим, вече налагат да правим промени. Да сменяме технологии и сортове. Изобщо да тръгнем в друга посока. Ако вземем индустриите, те са наясно, че ако продължават да работят по начина, по който са го правили до момента, попадайки под новите регулации, няма да бъдат конкурентни. От друга страна, вече клиентите на пазара изискват продуктите и услугите, за които плащат, да бъдат със сертификат за въглеродна неутралност. И от тази гледна точка бизнесът много изпреварва националните правителства. Защото той търси решения и механизми да отговори на търсенето на потребителите.

Очакват се Регламентите, които да поставят рамката, в която да се работи. Колкото по-бързо започнем да работим всички заедно – бизнес и правителства, толкова по-ефективна ще бъде работата ни. Сметката за климата набъбва с всеки изминал ден. И с колкото време отлагаме началото на плащането, толкова по-висока става сметката. Това касае не само земеделието, а цялата икономика и всички хора на земята.

Смятам,  че вече няма земеделец, технически и технологично обезпечен, който да няма метеостанция в стопанството си или да не работи с данни от метеостанция. Да, средната сума на валежите в страната не е намаляла кой знае колко много сумарно в сравнение с преди 10-15 години. Но анализирайки данните от която и да е метеостанция, се вижда, че тези общи суми вече се състоят от 1-2 проливни валежа през годината от почти цялото количество наведнъж и много валежи с такива минимални количества, че те нямат никакво стопанско значение. Имаме едни много дълги периоди на засушаване, последвани от бързи, тежки и проливни дъждове, които дори по-скоро имат негативен ефект, отколкото да осигурят влагозапасяването.

И трябва да пригодим и агротехниката, и сеитбооборота, и състоянието на почвата, така че тя да може да поеме тези дъждове, когато ги има. Културите трябва да бъдат съобразени с нивата на влагозапасеност. Доколкото това е възможно. И понеже няма как бързо да повлияем на климата и валежите, това, на което можем да влияем е състоянието на почвата и нейният абсорбационен капацитет. Категорично това е посоката. Не може да има отстъпление от Зелената сделка, просто защото земеделието няма да може да се развива вече по друг начин.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X