Търговията с въглеродни емисии – ключ към успешното земеделие

Търговията с въглеродни емисии може да играе ключова роля в устойчивостта на европейското земеделие, предоставяйки възможности за оптимизация на производствените разходи и допълнителни приходи от продажбата на въглеродни кредити. Въглеродното земеделие, което цели да увеличи съдържанието на органична материя в почвата, се явява важен инструмент в борбата с изменението на климата.

Въглеродните пазари представляват финансови платформи, където инвеститори могат да купуват и продават въглеродни кредити, давайки право на производителите да генерират определено количество парникови газове. Интересно е, че въглеродните кредити могат да бъдат продавани на тези, които не могат лесно да намалят своя въглероден отпечатък, като например индустриите, трудни за декарбонизация.

Важно е да се отбележи, че съществуват два вида пазари за въглеродни емисии – доброволни и тези, които са подложени на регулации. Доброволните пазари са предназначени за тези, които искат да намалят емисиите си доброволно, докато тези, подложени на регулации, са предписани от законодателство или държавни мерки. Например, в Европейския съюз съществува система за търговия с емисии, където предприятия трябва да закупят разрешителни за емисии, ако надхвърлят определени количества.

Въглеродното земеделие предоставя възможности за земеделските стопани да се включат в търговията с въглеродни кредити, като прилагат регенеративни практики и улавят повече въглерод в почвата. Това не само подобрява устойчивостта на земеделието, но и създава втори източник на доходи в периоди на слаба реколта или природни бедствия. За европейските земеделски стопани това предоставя допълнителен начин за финансиране и развитие на техните стопанства.

Въглеродното земеделие увеличава съдържанието на органична материя в почвата, оптимизира производствените разходи и разширява приходите от продажбата на въглеродни кредити.  Въглеродното земеделие увеличава съдържанието на органична материя в почвата, оптимизира производствените разходи и разширява приходите от продажбата на въглеродни кредити. Тя може да бъде ключ към устойчивото земеделие и усилията за смекчаване на промените на климата, затова много европейски земеделски производители проучват допълнително пазарите.

На първо място, въглеродните пазари са финансови платформи, които позволяват на инвеститорите да купуват и продават въглеродни кредити, които дават право на купувачите да произвеждат определени количества парникови газове, като например въглероден диоксид.

Тези, които купуват въглеродни кредити, обикновено са субекти, които нямат капацитета, инвестициите или времето да намалят своя въглероден отпечатък. Това често се дължи на естеството на техния бизнес, като например стоманодобивната, нефтохимическата и циментовата промишленост, които не са толкова лесни за декарбонизиране.

Някои от другите най-големи играчи на пазарите на въглеродни емисии са компании, които искат да се придържат към корпоративните си цели за устойчивост, като същевременно намаляват въглеродния си отпечатък от други дейности.

Други пък участват на въглеродните пазари просто, за да реализират печалба, пише Индрабати Лахири в статия за euronews.com

Продавачите, от друга страна, обикновено са организации, които успешно са намалили използването на въглеродни емисии и имат излишни въглеродни кредити за продажба. Частните компании, които създават въглеродни проекти, и правителствата с програми за намаляване на емисиите също са едни от основните доставчици.

Двата вида пазари

Съществуват два вида пазари на въглеродни емисии – доброволни и такива, при които се спазват изискванията. Пазарите за спазване на изискванията са тези, които са предписани от закона или от държавата, като например системите за търговия с емисии на Европейския съюз, които имат политика на „таван и търговия“ за предприятията.

Това обикновено означава, че на предприятията се позволяват определен брой разрешителни за емисии. Ако надвишат определеното им количество, те трябва да закупят разрешителни от други участници, които обикновено могат да бъдат закупени на пазарите на въглеродни емисии.

След ЕС, Китай и Индия също стартираха свои собствени системи за търговия с емисии и сега са два от най-големите доставчици на въглеродни кредити в световен мащаб.

Въглеродното земеделие, което включва практики, целящи да запазят възможно най-много въглерод в почвата и растителния материал, придоби значителна популярност през последните няколко години. Потенциалът му за забавяне на изменението на климата също става все по-признат в световен мащаб.

Тъй като се улавя все повече въглерод, фермерите могат да търгуват с излишъка на пазарите на въглеродни емисии. Специално насочените към фермерите и селскостопанските компании пазари на въглеродни емисии заемат централно място, което днес дава на инвеститорите много по-широк спектър от възможности.

Европейските земеделски стопани естествено могат да използват широк спектър от регенеративни практики, като безпочвена обработка на почвата, мулчиране, сеитбооборот и други, за да могат да поглъщат или събират повече въглерод, като по този начин получават повече кредити за търговия. Европа има едни от най-добрите лихвени проценти по кредитите, достъпни за земеделските стопани, което също предоставя повече възможности.

Земеделските стопани, които се занимават с въглеродно земеделие, могат да получат значителна подкрепа от правителствата и да привлекат инвестиции от частни, социално и екологично ориентирани компании.

Освен това търговията с въглеродни кредити може да послужи като втори източник на доходи в годините, когато реколтата е слаба или има природни бедствия.

Земеделски стопанства използват субсидиите си за въглеродно земеделие, за да разширят дейността си или да се развиват в различни земеделски сектори, като по този начин създават и повече местни работни места.

С разрастването на въглеродното земеделие и запазването на повече въглерод в почвата са необходими и по-малко торове, което позволява да се удължи жизненият цикъл на почвата. Това означава, че земеделските стопани могат също така по-лесно да сменят културите и да добавят още едно ниво на сигурност към финансите си, в случай че някоя култура се провали.

Въпреки това земеделските стопани все още са изправени пред значителни предизвикателства при достъпа до пазарите на въглеродни емисии. Съществуващата система означава, че за разработването, регистрирането, валидирането и одитирането на проектите са необходими изключително квалифицирани и знаещи хора. За много земеделски стопани, особено в източноевропейските страни, впоследствие може да се окаже, че наемането на такива хора не е по силите им и лесно могат да пропуснат възможностите на пазарите на въглеродни емисии.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X