С новите елементи извън ОСП екологичните мерки ще стават все по-привлекателни. В ОСП логиката на зелените мерки е: ако един земеделец опазва околната среда, получава допълнително заплащане. На този етап заради инфлацията тези компенсации не са достатъчни.
Улавянето на въглерод е политика, която ЕС е създала, за да промени това. Доброволният пазар на въглеродни кредити вече работи във Франция и Германия. В момента се предлага европейската рамка за сертифициране на въглерод. Гласувайки я в ЕП, евродепутатите държаха земеделците да имат възможност да търгуват със сертификати, за да имат допълнителен приход, независимо дали ще се нарече борса по подобие на сертификатите от енергийния сектор, или ще бъде с друго име. В последните години се наблюдава многократно увеличение на цената на тези сертификати, които в момента са 100 евро на метричен тон CO2.
Важно е да дадем тази възможност на фермерите, заяви българският евродепутат Атидже Алиева-Вели.
Друга тема, за която у нас почти липсва информираност е Пакетът „Подготвени за 55“, а много от неговите елементи трябва да бъдат въведени в националното ни законодателство само след година.
Планът на ЕС „Подготвени за цел 55“ е обширен и засяга всички сектори на икономиката, включително и селското стопанство, споделя Атидже Вели. Въпреки че е трудно да се каже точно колко, защото въздействието зависи от конкретната регламентация и приложение на законодателството, животновъдството може да бъде сериозно засегнато, като се има предвид категоризацията му като един от големите замърсители.
Допълнително, новият регламент, част от пакета, засягащ земеползването, влияе на всички сектори в растениевъдството. Съществуващата законодателна рамка касаеща земеделската земя, въглеродните емисии и други аспекти също има възможност да засегне земеделските дейности.
Отделно, работата по предложенията за „Закон за възстановяване на природата“ е в ход и въздейства върху земеделците, особено по отношение на отделянето на площи за запазване на биоразнообразието. Такива мерки могат да имат значително въздействие върху практиките и дейностите в селското стопанство.
Пакетът „Подготвени за цел 55“ продължава да се разширява с всяко ново предложение на Европейската комисия. Отначало включваше 14 законодателни акта – регламенти и директиви, като впоследствие бяха добавени допълнителни актове, включително Директивата за индустриалните емисии, Закона за възстановяване на природата и регламента за устойчива употреба на пестицидите. Голяма част от тези законодателни актове вече са приети след второ четене в Европейския парламент и са в сила, с някои от тях да влизат в сила през 2025 г. с междинна оценка.
Г-жа Вели отново подчертава липсата на национална позиция в тази посока, като изразява надежда, че този пропуск може да се обясни с политическата криза в България. Въпреки това този факт не може да компенсира липсата на ясна национална позиция.
Липса на национална позиция до момента има и във вече започналата дискусия за промени в ОСП след присъединяването на Украйна към ЕС.
Когато Украйна стане пълноправен член на Европейския съюз, промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) вероятно ще бъдат предмет на разговори и обсъждания, особено в големите страни като Германия, Франция и Испания, които биха били силно засегнати. Въпреки че още не е ясно какви ще бъдат конкретните промени, се обсъжда идеята за преразпределение на структурата на ОСП, включително директните плащания на площ и инвестиционните програми. С увеличаването на броя на страните-членки, възможно е да се предложат нови модели на ОСП, като се отчете значителната роля на Украйна в земеделието.
Възможно е да се разискват и алтернативни модели, като се обръща внимание на идеята за премахване на помощта на площ. Този процес може да породи национални дебати и обсъждания, особено с оглед на важността на селското стопанство за Украйна и други държави в селскостопанския сектор.
През 2025 г. Комисията трябва да представи предложение за новата рамка на ОСП след 2027 г. В този контекст, е от съществено значение за страните-членки, включително България, да разработят национални стратегии и визии за земеделието си, които да могат да бъдат защитавани на европейско ниво през следващите години.
